Решение № 54 от 14.03.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Кюстендил, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20231500500345 по описа за 2023 година

Депозирана е въззивна жалба вх. № 4582/10.05.2023 г. от ****., П., Ф. чрез ****., клон Б., гр. ******, чрез пълномощника юрисконсулт К.З., насочена против Решение № 313 от 12.04.2023 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 264/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт, районният съд признал за установено по отношение на В. Д. З., че против нея в полза на ******* С.А., П. рег.№ 542097902, чрез ******* С.А, клон Б., съществува вземане по договор ******* год., обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1896/2021г. по описа на Районен съд Кюстендил, за сумата от 417,52 лева, представляваща незаплатена част от главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от 27.09.2021 год. до окончателното й изплащане, като за сумата от 292,62 лева, представляваща разликата между уважената част за главницата до пълният предявен размер за сумата от 710,14 лева, за сумата от 90,14 лева, претендирана като възнаградителна лихва за периода от 15.11.2020 год. до 15.07.2021 год. и за сумата от 54,46 лева, претендирана като мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 15.12.2020 год. до 16.09.2021 год., е отхвърлил исковете като неоснователни.

Спосоченото решение на КнРС В. Д. З. е осъдена да заплати на ******* С.А., П. рег.№ 542097902, чрез ******* С.А, клон Б., сумата от 39,14 лева, представляваща сторените по ч.гр.д.№ 1896/2021 год. по описа на РС-Кюстендил, и сумата от 417,52 лева, представляваща сторените в първоинстанционното производство разноски, определени съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковата претенция.

Тъй като търговското предприятие и дейността на ****., клон Б. са придобити от *****АД след постановяване на първоинстанционното решение на КнРС, (вписването е под 1

№20230606170310), във въззивното производство е постановена промяна на въззивното дружество , т.е.като въззивна страна се счита *****АД, грС., ЕИК ***.

Въззивното дружество обжалва първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част като навежда съображения за неговата неправилност. Счита за неправилни и необосновани доводите на решаващия състав, че процесният договор противоречи на чл. 10, ал.1 ЗПК поради размера на шрифта, с който е изготвен, и подробно се аргументира, че договорът не нарушава цитираната от първоинстанционния съд разпоредба, доколкото същият е изготвен на шрифт „Garamond“ размер 12pt. Подчертава, че за да бъде безспорно установен размер на шрифта е необходимо мнение на специалист в тази област, докато по делото не били събирани доказателства в такава насока и не била извършена СТЕ, независимо, че ищецът поискал допускане на такава, но доказателственото му искане не било уважено от съда. Не споделя извода на районния съд за недействителност на процесния договор по смисъла на чл. 22 ЗПК поради несъответствието му с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Подчертава, че в случая погасителният план към договора съдържа информация за размер, брой, периодичност и дати на плащане на погасителните вноски, а предвиденото в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК изискване за отделно посочване на главница и лихва в рамките на отделна погасителна вноска не е приложимо към процесния договор, доколкото касае ситуация, в която се погасява предсрочно главница по срочен договор за кредит.Оспорва като неправилен и извода на решаващия състав за недействителност на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.

Твърди, че съдебният състав неправилно е приел, че ГПР, посочен в договора – 40,56 % не отговаря на действителния, тъй като дължимите суми по застрахователна премия следва да са включени в него. Аргументира се, че ГПР не следва да включва застраховката по кредита, доколкото договорът за застраховка е отделно съглашение, не е задължително условие за отпускане на кредита и не е свързан с получаване на заема при определени условия. Допълва, че потребителят е имал възможност да прекрати договора за застраховка по всяко време, без каквито и да било последици по кредитното правоотношение, предвид липсата в договора на санкционни клаузи и такива, предвиждащи изменение на кредита при отказ от застраховка.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване изцяло на предявения установителен иск. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна В. Д. А. чрез назначения й особен представител адв. К. Х., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и се оспорват изложените в нея твърдения по подробно изложени съображения. Акцентира се върху наличието на използвани в договора два различни размера на шрифта, което счита за достатъчно основание за недействителност на договора, без да е необходимо изследването на точния им размер. Допълва, че ищцовото дружество не е предоставило никакви доказателства относно сключване на процесната застраховка, респ. застрахователният договор е недействителен и възнаграждения по него не се дължат. Подчертава, че независимо от това застрахователната премия била включена в размера на кредита, без това да е отразено в посочения на потребителя ГПР, което води до недействителност на договора. Навежда се твърдение, че застраховката „Сигурност на плащанията“ е била задължителна за отпускане на заема при конкретните условия, доколкото тя се явявала обезпечение за кредитора.

Иска се оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на решението в обжалваната част.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията по чл. 269 от ГПК въззивният съд намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и 2 при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, каквито са и нормите, уреждащи материята за неравноправния характер на потребителския договор, поради което по отношение на тях намират приложение указанията в ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и въззивният съд следва да ги приложи при произнасяне по правния спор между страните, независимо дали тяхното нарушение е въведено като основание за обжалване.

В случая по делото няма спор, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит ******* год.,по силата на който "*******", клон Б., е предоставило на въззиваемата В. А. кредит за закупуване на стоки на стойност 1019лв. Видно от договора, в размера на кредита е включена и застрахователна премия в размер на 122,28лв. по застраховка“Сигурност на плащанията“ , при което посоченият размер е 1141, 28 лв.

В договора за кредит е отразено, че годишният лихвен процент е в размер на 34,53 %, респ. посочен е и годишният процент на разходите- 40,56%; съответно обща сума, дължима от потребителя - 1432,20лв. , формирана от погасителни вноски – 15 на брой с размер по 95,48лв.В договора се съдържа погасителен план с начална падежна дата 15.05.2020г. и краен падеж – 15.07.2021г.

Видно от приетото в първоинстанционното производство заключение на в.л.А.Т., кредитът е усвоен на 07.04.2020г., като към 27.09.2021г.( с оглед момента на депозиране на заявление по чл.410 ГПК от кредитора – на 28.09.2021г.) задължението за главница е в размер на 710,14лв., за лихва по кредита – 90,14лв. и законна лихва за забава за периода15.12.2020г.-27.09.2021г.- 56,61лв. В същото заключение е посочено, че кредитополучателят е изплатила вноски в общ размер 631,92лв.

По повод направеното във въззивната жалба доказателствено искане на основание чл. 266, ал. 3 ГПК е допусната съдебна компютърно-техническа експертиза по въпроса „На какъв по вид и размер шрифт е изготвен договор за кредит с номер *******г.“.Видно от заключението на в.л.С. Т., текстовата част на процесния договор и на съгласие за обработка на личните данни са изпълнени с шрифт „Garamond“ с размер 12 pt, а погасителният план – с шрифт „Arial narrow“ с размер 10 pt.

Предвид гореизложените обстоятелства, въззивният съд намира от правна страна следното:

Договорът за потребителски кредит, сключен между страните, се подчинява на специалната уредба в Закона за потребителския кредит. В чл. 10, ал. 1 от закона е посочено, че договорът се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.В случая размерът на шрифта досежно частта от договора, представляваща инкорпориран в него погасителен план, не отговаря на това изискване, което е достатъчно основание договорът да бъде счетен за недействителен.

Въззивният съд намира, че е допустимо по предявен по реда на чл. 422 ГПК иск същият да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, тъй като при недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се констатира в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит и задължението за периодичност за връщането на суматав тази насока изрично решението от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3555/2021 г. на ІV г. о. на ВКС и др.

3

В този смисъл са и мотивите на районния съд, като окръжният съд – при липсата на жалба от насрещната страна, само констатира, че тази разлика (т.е.наличното вземане на кредитора), би следвало да е в установен размер от 387,08лв.,вместо посочения от КнРС в диспозитива на решението – 417,52лв. тъй като внесената от въззиваемата сума е в по-висок (съгласно счетоводната експертиза - 631,92лв.) от приетия в обжалваното решение размер – 572,88лв., и която внесена сума именно следва да бъде приспадната от дължимата главница (без такси, лихви и др.) – т.е.от 1019лв.

Предвид изложеното, решението , предмет на въззивна проверка, следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, а поради неоснователност на жалбата разноски на въззивната страна не се дължат.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 313 от 12.04.2023 г., постановено по гр.дело № 264/2022 г.на РС – Кюстендил , в частта, в която е отхвърлен предявен от ****** С.А, клон Б., с правоприемник *****АД, грС., ЕИК ***, за признаване за установено наличие на вземания на ищеца срещу ответника В. Д. А., ЕГН **********, от гр******, по договор ******* год., обективирани в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1896/2021г. по описа на Районен съд Кюстендил: над сумата от 417,52 лева до пълният предявен размер от 710,14 лева, претендирана като главница по договора, ведно със законната лихва от 27.09.2021г., за сумата от 90,14 лева, претендирана като възнаградителна лихва за периода от 15.11.2020 год. до 15.07.2021 год. и за сумата от 54,46 лева, претендирана като мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 15.12.2020 год. до 16.09.2021 год.

В останалата си част Решение № 313 от 12.04.2023 г., постановено по гр.дело № 264/2022 г.на РС – Кюстендил, е влязло в сила като необжалвано.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4