Решение № 129 от 13.07.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Монтана, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20261630200600 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление №

26-0996-000306/14.04.2026г. на

Началник РУ Монтана на Ф. Б. К., ЕГН **********, адрес гр. М., ул. „В.“ 35 , за нарушение на чл. 98 ал. 1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 180, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 51.13 евро /100.00 лева/.

Недоволна от така издаденото Наказателно постановление К., обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована се явява лично.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбоподателката К. е на ХХ години. К. е правоспособен водач на МПС от 1976 година. До този момент не са и налага каквито и да било накаазния за нарушение на ЗДвП. Жалбоподателката е трудно подвижна и с признато инвалидно право, както и право за паркиране на места обозначени за инвалиди.

На 25.03. 2026 година К. отишла в пенсионерския клуб в гр. Монтана на ул. Пейо Яворов №3. Тъй като нямало обособен паркинг, на който да паркира, паркирала зад блоковете, които са на гърба на пенсионерския клуб. Тъй като е 1 трудно подвижна паркирала максимално близо до пенсионерския клуб, уверила се че автомобилът е не пречел на движението. След около час и половина я потърсили служители на РУ - Монтана и и казали, че ще и съставят фиш за неправилно паркиране. К. обяснила на служители на реда, че е възрастна, инвалид и има карта за паркиране и тъй като не могла да намери наблизо място за паркиране, паркирала зад блока, без да пречи на движението, но полицаите настояли, че ще и съставят фиш.Съставен бил фиш, в който К. отразила, че не е съгласна с отразеното в него, поради което на място дошли и други служители на РУ Монтана, като старши полицай В. И. В. от РУЯ Монтана и съставил АУАН № 05774ХХ за нарушение на член 98,ал.1,ал.1,т.1 от ЗДвП. Свидетел по съставяне на акта станал служителят на РУ Монтана М.

В. А. – свидетел по настоящето производство. В заканоустановения за това срок К. подала възражение срещу съставения и АУАН.

Въз основа на съставения АУАН е започнало административно наказателно производство, в резултат на което, административнонаказващият орган е счел, че нарушението е доказано, поради което е издал атакуваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. По същество не е налице противоречие относно фактическата обстановка по случая, процесното МПС е надлежно заснето към момента на съставяне на акта, снимките са приложени към материалите по производството.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за 2 законосъобразното ангажиране на предвидена в

ЗАНН административнонакзателна отговорност на виновното лице.

Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В настоящия случай се касае за издадено НП за извършено нарушение на ЗДвП от лице на пределна възраст, инвалид, без предишни каквито и да било нарушения на ЗДвП за срок от повече от 50 години. НП е издадено за нарушение, което не би могло да се квалифицира като отличаващо се с особени вредни последици.

При така безспорно установено настоящият съд намира, че задължение на наказващия орган е, след получаване на административно наказателната преписка да извърши проверка на акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши и разследване на спорните обстоятелства. АНО издава наказателно постановление, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 от ЗАНН или не е сключено споразумение с нарушителя.

В издаденото наказателно постановление в обстоятелствената част на същото наказващия орган бланкетно е отразил, че липсват основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН и е наложил административно наказание на нарушителя. В тази връзка е видно, че АНО не е взел предвид, че жалбоподателката е трудноподвижен пенсионер, инвалид, без наклагани никакви наказания по ЗДвП до този момент. От страна на АНО не са събрани доказателства и за имотното състояние на нарушителя, както и какви месечни доходи реализира. Не са взети под внимание и индивидуалните особеност на извършеното нарушение, както и тежестта на наложеното наказание и тяхното съотношение.

Наложеното наказание по преценка на съда не е съответно на извършеното административно нарушение. Като не е преценил задълбочено всички тези обстоятелства, административнонаказващият орган е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено изцяло.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гледна точка на закона, административнонаказващият орган е 3 приел, че констатираното нарушение следва да води до санкциониране на жалбоподателя с обжалваното наказателно постановление. С оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и предвид обстоятелството, че са причинени очевидно незначителни вредни последици и не са застрашени охраняваните обществени отношения. При тези обстоятелства и след съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, което е основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай въззивният съд счита, че освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.

Обсъждайки събраните писмени и гласни доказателства по мнение на настоящия състав в този случай е следвало да намери приложение горния текст, като нарушителят не бъде санкциониран, а предупреден, че в случай на повторно нарушение ще бъде санкциониран.

В хода на производството разноски не са претендирани поради което настоящият съд не следва да се произнася по тях.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0996-000306/14.04.2026г. на Началник РУ Монтана, с което на Ф. Б. К., ЕГН **********, адрес гр. М., ул. „В.“ 35, за нарушение на чл. 98 ал. 1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 180, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 51.13 евро /100.00 лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4