Решение № 599 от 19.07.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. гр. Хасково, 19.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20245640101180 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между Териториално поделение Държавно горско стопанство гр. Ивайловград и ответника по настоящата искова молба на основание проведен електронен търг с наддаване за продажба на прогнозни количества добита дървесина от временен склад и на основание Заповед №РД10-271/10.07.2023г. на Директора на ТП ДГС Ивайловград, с която ответникът бил определен за купувач на дървесината от обект ******** отдели 112- д,202-и,633-г,д в териториалния обхват на ТП ДГС Ивайловград бил сключен в гр.Ивайловград Договор *********** за покупко-продажба на прогнозни количества добита дървесина от временен склад от обект ******** в териториалния обхват на ТП ДГС Ивайловград. Срокът на договора бил до 31.12.2023г. Съгласно договореното и в изпълнение на задълженията си поети с договора, ответното дружество се задължило да заплати изцяло всички добити договорени асортименти и количества дървесина от обекта,приети с протокол и налични на склад след издаване на фактура от страна на ищеца. На основание т.2.2 от сключения договор ответникът заплатил 20 % от прогнозната стойност на договора в деня на сключването му. Останалата част от продажната цена следвало да се заплаща от него на вноски съобразно 1 добитите количества дървесина по партиди. Съгласно договореното била издадена фактура №*********г. на стойност след приспадане на остатъка от направената авансова вноска – 4342.16лева с ДДС, представляваща продажната цена на едра и средна технологична дървесина от отдел 202-и – бял бор и черен бор и фактура №********** на стойност 72лв. с ДДС, от която след приспадане на частично погасена от аванс сума останала дължима сумата в размер на 69.91лв. с ДДС за едра строителна дървесина от отдел 112д, и двата отдела включени в обект ******** и след изготвяне и подписване на приемателно предавателните протоколи. До изтичане на срока на договора дружеството длъжник не изпълнило задълженията си за заплащане на сумите по фактурите. Последвали многократни обещания в проведени разговори по телефона за плащане от страна на управителя, но такова така и не постъпило.

Тъй като след издаване и изпращане на фактурите не постъпило плащане, не постъпило такова и след многократни разговори по телефона с управителя на дружеството, ищецът изпратил с куриерска фирма уведомления за плащане, изх.№********* и изх.***********, като определил десетдневен срок за доброволно плащане. На 08.02.20204г., тъй като управителят на дружеството дошъл в административната сграда на ТП ДГС Ивайловград, получил уведомленията, включително и тези, които били изпратени лично на ръка.

Въпреки предприетите от страна на ищеца действия, плащане не било извършено. Реално плащане, отразено като такова, дължимо по банков път във фактурата, се дължало в деня на издаването й, но на практиката бил предоставен срок за плащане в рамките на до три дни от получаването. Тъй като ответното дружество не изпълнило задължението си за плащане на дървесината по издадените от ищеца фактури, последният подал заявление по чл.410 от ГПК пред Районен съд-Хасково. По подаденото заявление на 28.02.2024г. било образувано ч.гр.д.№535/2024г. по описа на РС Хасково. На 25.03.2024г. ответникът заплатил стойността на фактура №*********г. в размер на 4342.16лв. с ДДС, а на 02.04.2024г. – сумата в размер на 69лв. по фактура №********** като към настоящия момент продължавал да дължи сумата от 0,91лв. – главница по фактура №**********, както и претендираната от ищеца лихва за забава – законна лихва върху главницата за периода 03.01.2024г. до 28.02.2024г. в размер на 96.33лв. На 18.04.2024г. ищецът получил съобщение от РС-Хасково, че срещу издадената заповед за изпълнение в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника.

Видно от съдържанието на възражението ответникът заявявал, че към датата на получаване на издадената Заповед за изпълнение не дължи посочената сума във фактурите, както и че не е дал повод за образуване на заповедното производство. Не се оспорва факта, че има извършени плащания по издадените от ищеца фактури и че към настоящият момент дружеството не дължи сумата посочена общо като главница, тъй като реално вече е платена, а 2 извършеното от него плащане представлявало признание на претенцията. От главницата към настоящият момент ответникът дължал сумата от 0,91лв. остатък по фактура №********** Ответникът продължавал да дължи лихва за забава за периода от 03.01.2024г. до 28.02.2024г. в размер на 96.33лв., както и законната лихва върху главницата от 4412.07лв., считано от датата на подаване на заявлението в РС-Хасково - 28.02.2024г. до датата на първото плащане на 25.03.2024г. на сумата в размер на 4342.16лв. с ДДС, дължима по фактура №*********г. в размер на 43.94лв.; законна лихва върху остатъка от главницата в размер на 69,91лв., дължими по фактура №********** за периода 26.03.2024г. - 02.04.2024г. /дата на плащане от страна на ответника на сумата от 69лв./ в размер на 0,21лв. Неоснователно било възражението в частта, че ответникът не е дал повод за завеждане на частното гражданско дело. Тъй като същият изпаднал в забава и не извършил плащане въпреки предприетите от страна на ищеца действия, дължал и законната лихва върху главницата, считано от деня в който следвало да бъде извършено плащането до окончателното й изплащане. Ето защо, и с оглед на изложеното и във връзка с връченото съобщение от РС-Хасково, в указания от съда срок се предявява настоящия иск. Ищецът имал правен интерес от завеждане на настоящия иск, като се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ТП ДГС Ивайловград сумата в размер на 0,91лв. – главница, представляваща остатък от неизплатена сума по фактура № **********; 96.33лв., представляваща лихва за забава, изчислена като законна лихва върху неизплатената главница в общ размер на 4412.07лв., представляваща неизплатени суми по фактура №*********г. и фактура№********** за периода от 03.01.2024г. до 28.02.2024г.; законна лихва върху главницата от 4412.07лв. за периода 29.02.2024г. в размер на 43.94лв.; законна лихва върху част от главницата - 69.91лв., дължима по фактура №********** за периода от 26.03.2024г. до 02.04.2024г. в размер на 0,21лв., както и законна лихва върху главницата от 0,91лв., считано от 03.04.2024г. до окончателното и изплащане, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати сторените от ищеца разноски в заповедното производство - 113,24лв. заплатена държавна такса и 530лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Да се присъдят и сторените разноски в настоящото производство. Представя писмени доказателства и прави искане за прилагане към настоящото дело на ч.гр.дело №535/2024г. по описа на РСХасково.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, като оспорва предявения иск като недопустим и счита, че следва да се остави без разглеждане. Твърдението в исковата молба, че между страните са налице непогасени парични задължения било невярно и недоказано. Ищецът 3 предявил искова молба изцяло неоснователно, въпреки че било извършено своевременно и надлежно плащане на исковата претенция по издадената Заповед по реда на чл. 410 от ГПК. Видно от самата заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на длъжника се предоставила възможност в едномесечен срок доброволно да плати сумата по нея и да подаде в съда писмено възражение по образец, като представи доказателства за изпълнение на задължението с препис за заявителя. Веднага след получаване на съобщенията от съда и узнаване на задължението към ищеца ответникът предприел своевременни действия за удовлетворяването му в законоустановения срок. Ето защо, счита, че исковата молба е недопустима и със същата не се целяла защита на определен интерес, а налице било злоупотреба с право от страна на ищеца, което било недопустимо. Оспорва основателността на исковата молба. Счита, че са погасени изцяло задълженията към ищеца, както с авансово превежданите суми, така и с последващите плащания. Твърди, че умишлено ищецът изпращал фактурите не на електронната поща на ответника, а на съвсем друга, което сочело на недобросъвестност от негова страна. От своя страна ответникът бил добросъвестен, като първо – внесъл дължимата гаранция за изпълнение; второ – внесъл дължимата авансова вноска; трето – извършил плащания на цялото количество дървесина като преди транспортирането на отделните партиди извършвал плащания в размер много по-голям от дължимото; четвърто – извършил плащане на дължимото във връзка с получаване на уведомлението за подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК от страна на ищеца; пето – изразил искреното си убеждение и вярване, че действително не е дал повод за пристъпване от страна на ищеца за търсене на дължимото вземане по реда на чл.410 от ГПК, като в случая ответникът имал предвид това, че същият останал с убеждението, че по сметка на стопанството има останала сума достатъчна да покрие дължимото по последните две фактури; шесто – превел по сметка на стопанството сумата от 311795,32лв. общо, дължима във връзка с изпълнението на договор №********* Като награда за доброто си поведение ответникът получил иск за дължима главница от 0,91лв. Според ответника, действията на ищеца съобразени с константната съдебна практика напомняли на злоупотреба с право. Предвид гореизложените съображения се иска отхвърляне на исковата претенция като недопустима, а в условията на евентуалност като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 535 по описа за 2024 г. на РС 4

- Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № ****/29.02.2024 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 261 от 05.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК за следните суми:

4412.07 лева – главница, представляваща неплатена сума по фактура № *********г. и частично по фактура № **********; 96.33 лева - - лихва за забава за периода от 03.01.2024г. до 28.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.02.2024г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 113.24 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 530 лева.

В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника ответника, който сочи че към дата 01.04.2024г. дена на получаване, не дължи предявеното вземане. Не бил дал повод за образуване на настоящото дело.

Със Заповед № РД - 10-219/22.06.2022 г. на Директора на ТП ДГС Ивайловград и на основание чл.112 ал.1 т.1, чл.114 ал.1 от ЗГ, чл.49 ал.1 т.3, чл. 74 ал.2 т.1 и чл.74 ал.2 т.1 от Наредба за възлагане на дейности в горски територии - държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти е открита процедура „Електронен търг с наддаване" с предмет продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен за обект № ********, отдели: 112 „д“; 202 „и"; 633 „г“ и „д“.

Със Заповед № РД - 10-271/10.07.2023 г. на Директора на ТП ДГС Ивайловград, на първо място от проведения на 10.07.2023 г. електронен търг с наддаване за стояща дървесина на корен от горски територии държавна собственост в териториалния обхват на ТП ДГС Ивайловград от обект № 2341, ответното дружество „Болкани" ЕООД е класирано на първо място и е определен за купувач на дървесината за обект № ********.