Определение № 29749 от 23.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29749 гр. София, 23.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20231110150879 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С определение № 43178/01.12.2023 г. съдът е прекратил производството по делото поради оттегляне на предявените искове.

В срок е постъпила молба от ответника „К****“ за допълване на определението в частта за разноските.

Ищецът /и ответник по молбата/ счита същата за неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за допълване на определението в частта за разноските на другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Основанието за прекратяване е без значение. Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството (в този смисъл определение № 2897/12.05.2011 г. по ч. гр. дело № 255/11 г. на ВКС, ІV г. о. ).

В случая съдът е разпоредил връчване на препис от исковата молба за отговор 1 на ответника на 22.10.2023 г., като същият е получен на 30.10.2023 г., видно от приложената разписка към съобщението, от когато тече и едномесечния срок за отговор.

Междувременно, на 27.11.2023 г. ищцата, чрез упълномощения адвокат Х., е подала молба до съда, с която прави изявление за оттегляне на предявения иск.

С определение № 43178/01.12.2023 г. съдът е прекратил производството по делото поради оттегляне на предявените искове.

На 05.12.2023 г. в съда е депозиран отговор на исковата молба от ответника „К****“, към която са приложени договор за правна защита и съдействие от 15.11.2023 г. с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв., ведно с доказателства за неговото заплащане по банков път.

От изложеното следва, че съдът е прекратил производството по делото след като вече е връчил исковата молба на ответника и в срока за отговор на исковата молба. Представеното към отговора пълномощно и договор за правна помощ от 15.11.2023г. установяват, че ответникът е направил разходи след получаване на препис от исковата молба и преди да е уведомен за прекратяването на делото. Същият претендира разходи, които установява да са действително платени. Без значение е основанието на което съдът е прекратил производството по делото – в случая съдът е прекратил производството по гр. д. № 50879/2023 г по описа на СРС преди депозиране на отговор на исковата молба от ответника и независимо от неговото становище.

Въпреки това настоящият съдебен състав приема, че на ответника се дължи възстановяване на направените разноски по следните съображения:

След като съдът е дал възможност на ответника за отговор по чл. 131 ГПК за същия тече процесуален срок за отговор, след който срок настъпва преклузия на негови права. Ответникът е известен за делото, образувано по искова молба на ищцата против него, поради което е негово право да ангажира адвокатска защита, за което следва да направи разноски. Тези действия ответникът е предприел преди съобщаването му на обстоятелството, че производството по делото е било прекратено от съда. Независимо от прекратяването на производството по делото разноски на ответника се дължат, тъй като той ги е направил за защита в срока предоставен му от съда и без да знае, че производството по делото е прекратено, като в същото време ищецът следва да понесе тежестта на направените разноски.

Изложеното е основание да се приеме, че сумата от 1300 лв. заплатен адвокатски хонорар от ответника следва да се възложи върху ищцата на основание чл.

78, ал. 4 ГПК.

Съдът приема, че на основание чл.78 ал.4 ГПК, на ответника се следват разноски, направени във връзка с прекратеното производство. Ответникът претендира разноски в размер на 1300лв. Ищецът не е възразил по размера, като доводите му, 2 изложени в депозираното становище на молбата по чл.248 ГПК, касаят недължимост на разноските въобще.

Определението на съда в частта за разноските следва да се допълни, като на ответника се присъдят разноски в размер на 1300лв.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 43178/01.12.2023 г. по гр.д.№ 50879/2023г. по описа на СРС, 182 с-в по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските, като ОСЪЖДА К. Н.

Г., ЕГН *****, да заплати на К. в инвестиционното проектиране (****), адрес гр.

С******, на основание чл.78 ал.4 ГПК, разноски в размер на 1300лв. – адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3