Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2450 от 12.05.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5344/2023
Вид
Решение № 2450
Подписан
12.05.2023
В сила
12.05.2023
Състав
Любомир Луканов, Клаудия Рангелова Митова, Десислава Стилиянова Чернева

Цитирани разпоредби

  • чл.405, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.437, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 517, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 517, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 517, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 2450 гр. София, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20231100505344 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.436 вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 36586/27.03.2023г., подадена от „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, срещу постановление изх. № 18243/10.03.2023 г. на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.Н.П., peг. № 851 на КЧСИ, постановено по изп.д. № 20238510400543, с което не е уважено възражение вх. № 26909/27.02.2023 г. на дружеството за недължимост на приетите за събиране с постановление изх. № 12613/16.02.2023 г. като разноски по изпълнението сума от 24 лева по т.31 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТР към ЗЧСИ/ за допълнителни разноски и 10,91 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод и е начислена такса в размер на 12 лева на основание т.4 от ТТР към ЗЧСИ за изпращане на постановлението за разноски изх. № 18243/10.03.2023 г.

Жалбоподателят излага твърдения, че сумата по т.31 от ТТР към ЗЧСИ е недължима, доколкото за нея не е издаден документ по ЗСч и не му е предоставен такъв и след изричното му изискване. По същите съображения счита, че незаконосъобразно са начислени и разноски в размер на 10,91 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод, за тях липсвал и изпълнителен титул. Намира незаконосъобразно начисляване на разноски по т.4 от ТТР към ЗЧСИ за издаване на постановление изх. № 18243/10.03.2023 г., което било връчено по електронна поща, ведно с други три съобщения, за които също е начислена такса в този размер. Последното сочело на злоупотреба и опит за обогатяване на съдебния изпълнител за сметка на частния жалбоподател.

1

В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателите по изпълнителното дело „Р.К.М.“ ЕООД, ЕИК ****, и „Д.А.“ ЕООД, ЕИК ****, са изразили становище за неоснователност на частната жалба. Претендирани са разноски в размер на по 200 лева за всяко от дружествата за адвокатско възнаграждение на пълномощника Адвокатско сдружение „Ю.“. За заплащане на възнаграждението е представено преводно нареждане за кредитен превод от 11.04.2023 г.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ М.Н.П., с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20238510400543 по описа на ЧСИ М.П. с peг. № 851 на КЧСИ, е образувано по молба вх. № 22725/16.02.2023 г. на „Р.К.М.“ ЕООД и „Д.А.“ ЕООД, депозирана чрез пълномощник Адвокатско съдружие „Ю.“, въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу „Софийска вода“ АД на 11.05.2022 г. по гр.д. № 7790/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 171-ви състав в полза на Н.В.Я. за сумата от 51,40 лева, представляваща направени в исковото производство разноски. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал събиране на сумата по изпълнителния лист, ведно с разноски от 5 лева държавна такса за издаването му, 0,91 лева такса банков превод, 5 лева преведена такса към съдебния изпълнител и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Приложен е към молбата договор за цесия от 10.05.2022 г., по силата на който вземането на Н.В.Я. за присъдената по гр.д. № 7790/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 171-ви състав сума и за платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист са прехвърлени поравно на цесионерите „Р.К.М.“ ЕООД и „Д.А.“ ЕООД.

Видно от приложената по изпълнителното дело разписка

№

0200015533085342/29.04.2022 г. на „Изипей“ АД на посочената дата в полза на Софийски районен съд е преведена сумата от 5 лева с основание „д.т. за и.л. по гр.д.7790 21 г. 171 с-в СРС ГО“ с посочено задължено лице Н.В.Я.. За извършения превод е заплатена такса в размер на 0,91 лева. Представено е по изпълнителното дело преводно нареждане за кредитен превод от 14.02.2023 г., от което се установява заплащане от цесионерите поравно на сумата от 200 лева за адвокатско възнаграждение на Адвокатско съдружие „Ю.“. Въз основа на вносна бележка от 14.02.2023 г. се доказва заплащане от името на цесионера „Р.К.М.“ ЕООД на сумата от 71 лева по сметка на ЧСИ М.П. за образуване на изпълнително дело срещу „Софийска вода“ АД, от която 5 лева за такса за извършения превод.

На 16.02.2023 г. от съдебния изпълнител е изготвена сметка, в която са начислени на взискателя „Р.К.М.“ ЕООД 20 лева такса по т.1 от ТТР към ЗЧСИ за образуване на изпълнително дело; 20 лева такса по т.5 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал.

2 и 3 ГПК; 15 лева такса по т.9 от ТТР към ЗЧСИ за налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК и върху сумите е 2 начислен ДДС в размер на общо 15 лева.

На 17.02.2023 г. по електронна поща на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 12612/16.02.2023 г., в която са посочени като дължими към 02.03.2023 г.

210,91 лева – разноски по изпълнителното дело и 127,48 лева такси по ТТР към ЗЧСИ.

С постановление изх. № 12613/16.02.2023 г. съдебният изпълнител приема за събиране следните разноски по изпълнителното дело: 24 лева по т.1 от ТТР ЗЧСИ за образуване на изпълнително дело; 6 лева по т.3 от ТТР към ЗЧСИ за извършване на справка за длъжника и неговото имущество; 24 лева по т.5 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл.

517, ал. 2 и 3 ГПК; 18 лева по т.9 от ТТР към ЗЧСИ за налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК; 31,48 лева по т.26 от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане; 24 лева по т.31 от ТТР към ЗЧСИ за допълнителни разноски; 200 лева адвокатско възнаграждение и 10,91 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод.

По изпълнителното дело е изпратено запорно съобщение с изх.№ 12614/16.02.2023 г. за налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки. Запорното съобщение е получено от третото задължено лице „Обединена българска банка“ АД на 17.02.2023 г.

На 16.02.2023 г. е изискана справка от Регистъра на Национална агенция за приходите за наличие/липса на задължения на „Софийска вода“ АД.

С молба от 17.02.2023 г. взискателите поискали връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника с посочване на изпълнителен способ, различен от този в молбата за образуване на изпълнителното дело.

На 24.02.2023 г., вследствие на наложения запор по изпълнителното дело, са постъпили дължимите суми.

На 27.02.2023 г. длъжникът е депозирал възражение с вх. № 26909/27.02.2023 г., наречено отговор на покана за доброволно изпълнение, с която оспорил дължимостта на начислените разноски при твърдения, че не е дал повод за завеждане на изпълнителното делото. При условията на евентуалност са отправени искания за уточняване за какви конкретни действия е начислена сумата от 24 лева за допълнителни разноски по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ и е изискан документ по ЗСч за тази сума. Длъжникът е възразил срещу приетите за събиране допълнителни разноски по т.31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 24 лева в случай на непредставяне на документ по ЗСч и срещу приетите за събиране суми за държавна такса за издаване на изпълнител лист и такси за банков превод в размер на 10,91 лева, доколкото за последните няма приложен изпълнителен титул.

На 07.03.2023 г. съдебният изпълнител издал сметка със задължено лице „Софийска вода“ АД, в която начислил 25,14 лева такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане и 5 лева по т.3 от ТТР към ЗЧСИ за извършване на справка за длъжника и неговото имущество.

3

С постановление изх. № 18243/10.03.2023 г. съдебният изпълнител отказва намаляване на приетите за събиране суми за допълнителни разноски по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 24 лева и за държавна такса за издаване на изпълнител лист и такси за банков превод в размер на 10,91 лева и приема за събиране разноски в размер на 12 лева на основание т.4 от ТТР към ЗЧСИ за изпращане на постановлението.

Постановление изх. № 18243/10.03.2023 г. е връчено от частния жалбоподател на 16.03.2023 г. по електронна поща.

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно новелата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението, а оспорването на тези разноски не лишава длъжника от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение (т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).

Според нормата на чл.79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът на разноските се определят с тарифа (чл.78, ал.1 ЗЧСИ).

Частната жалба по отношение на разноските за издаване на изпълнител лист и такси за банкови преводи в размер на 10,91 лева е основателна в частта по отношение на сумата от 0,91 лева за извършения на 29.04.2022 г. паричен превод.

По делото се установява от разписка № 0200015533085342/29.04.2022 г. на „Изипей“ АД заплащане в полза на Софийски районен съд на сумата от 5 лева за издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 7790/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 171-ви състав и начисляване на такса от 0,91 лева за извършване на паричния превод и като задължено лице е посочена Н.В.Я.. Видно от чл.1 от договор за цесия от 10.05.2022 г.

„Р.К.М.“ ЕООД и „Д.А.“ ЕООД са придобили вземането по издадения в полза на Н.В.Я. изпълнителен лист по гр.д. № 7790/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 171-ви състав ведно с платената държавна такса за издаването му.

Действително по отношение на претендираната сума, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист липсва съдебен акт от кръга на предвидените в чл.404 ГПК, т.е. липсва изпълнително основание, въз основа на което да бъде издаден този изпълнителен лист за тази сума.Отговорността за разноските по делото е уредена в чл.78 ГПК. Съгласно чл.81 ГПК разноските се присъждат с акта на съда, с който завършва производството пред съответната инстанция, следователно те се дължат за воденето на делото до момента на постановяване на крайния съдебен акт. Районен съд – Стара Загора се 4 е произнесъл с влязъл в сила краен съдебен акт по сторените в ч.гр.д. № 4269/2020 г. разноски. Производството по издаване на изпълнителен лист се развива пред първоинстанционния съд разгледал делото, но предвид систематичното място на това производство, което е включено в част пета от ГПК „Изпълнително производство”, то разноските по издаването на изпълнителният лист следва да бъдат включени в разноските по изпълнението и на основание чл. 79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. /Определение № 617/ 16.12.2013 година на ВКС по ч.гр.д. № 6154/ 2013 г., І г.о./. Изпълнителният лист възпроизвежда изпълнителния титул и не може да предвижда друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава – чл.405, ал.1 ГПК. Производството по издаване на изпълнителния лист се развива пред съда и предхожда самото изпълнително дело, но изпълнителният лист е абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес, защото той овластява изпълнителния орган да започне принудително изпълнение, ако е сезиран с такова искане. От систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист, които се намират в общите положения за изпълнителното производство се налага извода, че разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл.79 ал.1 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист. Поради това възражението за недължимост на разноски в размер на 5 лева за издаване на изпълнителния лист от 11.05.2022 г.на частния жалбоподател са неоснователни.