Определение № 21914 от 12.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21914 гр. София, 12.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110155369 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от *********, ЕИК *******със седалище и адрес на управление: **********, срещу *********, ЕГН **********, с адрес: *******, искове за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 4,51 евро (или 8,82 лв.) дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2021 г. до 30.04.2022 г. за имот с адрес: *******, аб. № *******, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 22.05.2025 г. до окончателното й погасяване, 1,27 евро (или 2,48 лв.) обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.11.2022 г. до 17.05.2025 г., 5,37 евро (или 10,50 лв.) неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 31.08.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 22.05.2025 г. до окончателното й погасяване, и 1,86 евро (или 3,63 лв.) обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 15.08.2022 г. до 17.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ ***********

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител. С отговора ответникът е релевирал възражение за недопустимост на предявения иск, тъй като заповедта за изпълнение е издадена срещу лице с различна фамилия, а именно ********* Съдът намира, че сочените от ответника факти не са свързани с допустимостта на предявения иск, а касаят редовността на исковата молба, поради което на ищеца следва да се дадат надлежни указания за отстраняване на констатираните нередовности.

В исковата молба ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на *******, като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Искането на ищеца за изискване на документи от ******* касае относими по 1 делото факти и следва да бъде уважено.

Следва да се допусне поисканата от ищеца съдебно-техническа експертиза по въпросите, поставени в исковата молба, както и на един служебно поставен от съда въпрос, а изслушването на съдебно-счетоводна експертиза не е необходимо с оглед становището на ответника.

Следва да се приложи към настоящото дело ч.гр.д.№ *********** Ищецът следва да бъде задължен да представи препис на приложените към исковата молба заявление – декларация от ответника, съобщения към фактури и извлечение от сметки, като липсва необходимост от представянето им в оригинал, доколкото ответникът не е направил надлежно оспорване.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК, както и при наличие на пречките по чл. 140а, ал. 3, т. 2 ГПК, доколкото първото съобщение по делото не е връчено на ответника лично или чрез друго лице в предвидените от закона случай.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВА БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.

УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок с писмена молба с препис за насрещната страна да обоснове интереса си от предявяване на иск срещу посочения ответник с три имена *********, като има предвид, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу лице със същото ЕГН, но с три имена ***********, както и да посочи срещу кое лице поддържа иска.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач – ******* с посочен в исковата молба адрес на управление.

ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице ******* в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот за процесния период, включително изравнителните сметки.

ДОПУСКА изслушване на СТЕ, по която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки в ищцовото дружество и в това на трето лице-помагач, да отговори на поставените в исковата молба въпроси, както и на следния служебно поставен от съда въпрос: Какъв е размерът на доставената топлинна енергия и дължимата цена до процесния имот само за м. април 2022 г.?

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на СТЕ в размер на 260 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице **********, който да бъде уведомен за поставените и задачи след представяне на доказателства за заплатен депозит.

2

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д.№ ********* по описа на Софийски районен съд, 157 с-в.

ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание когато да се призоват страните. на 13.07.2026 г. от 13,50 часа, за

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът ********* извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. на стойност 8,82 лв. и е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 31.8.2022 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 10,50 лв. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока за плащане на общите фактури, поради което твърди, че последният дължи заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 2,48 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.11.2022 г. до 17.05.2025 г., и обезщетение за забава в размер на 3,63 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 15.08.2022 г. до 17.05.2025 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.05.2025 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител, в който оспорва иска при възражения за недопустимост на претенцията. Излага, че ответникът има обичайно местопребиваване в чужбина, поради което заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване. Счита, че ищецът злоупотребява с процесуални права, тъй като не е поканил ответника да заплати извънсъдебно. Исковете се оспорват и като неоснователни, поради погасяване на задълженията по давност.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

Липсват права и обстоятелства, които съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 ГПК да обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, 3 за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение, възникнало с ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) в топлоснабдения имот и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабдения имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и наведените с отговора на исковата молба възражение.

По иска по чл. 86,ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от 3 Този файл е копие на електронно подписан документ. адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал 4 разглеждане на делото в негово отсъствие.