Решение № 2619 от 09.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 15382/2025
- Вид
- Решение № 2619
- Подписан
- 09.07.2026
- Състав
- АДРИАНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 14 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2619 гр. София, 09.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20251110215382 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й. Й. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. “Бенковски” № 3, ет. 1, против електронен фиш серия К № 9698679, издаден от СДВР, за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.
182, ал. 2, т. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв.
В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за отмяната му. Релевират се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като е използвана мобилна камера за заснемане на нарушението, а не изискващата се такава стационарна, което налага и необходимостта от издаването на АУАН и НП, а не на електронен фиш, като се излагат подробни доводи в тази насока. Поддържа се, че процесната скорост на МПС-то е установена с негодно техническо средство за измерване от неодобрен тип, което не е преминало последваща метеорологична проверка. Сочи се, че електронния фиш не е придружен от снимков материал, доказваш твърдяното нарушение, както и че макар и от формална страна да се съдържат всички необходими реквизити на електронния фиш, то не се съдържат факти, сочещи за пътен знак за ограничение на скоростта, поради което навежда и твърдения, че нарушението не е описано надлежно. Излага и съображения, че не е ясен субекта на нарушението, а единствено е посочен собственика на процесното МПС. Релевира доводи и че в електронния фиш не е посочен издателя му, както и че липсва дата на издаването му, а отделно от това не са налице доказателства, че камерата снимала, процесния клип, е била в изправност. Отделно от това посочва и че в електронния фиш не е 1 посочено доказателственото средство - снимков материал или клип, въз основа на което да се заключи, че нарушението е установено. Моли за отмяна на атакувания електронен фиш.
За проведеното на 02.02.2026г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.
Жалбоподателят - редовно призован, се явява за откритото съдебно заседание. В дадения ход по същество моли жалбата да бъде уважена. навежда твърдения, че знак B26 се намира преди с. Владая, като след последния знак няма друг знак, с който да е въведено ограничение. Поддържа, че мястото, на което е било заснето нарушението не съвпада с мястото на управляваното от него МПС.
Въззиваемата страна изпраща процесуален представител - юрк. М., която в дадения ход по същество моли жалбата да бъде оставена без уважение, както и направените от жалбоподателя възражения с оглед на нейната незаконосъобразност. Застъпва, че механизма, по който се заснемат и установяват административните нарушения с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта са съвсем различни от представените в жалбата.
Сочи, че автоматизираното техническо средство “Кордон М2” е мобилно средство, което се поставя на пътя и действа без намесата на контролния орган. Поддържа, че с оглед характера на електронния фиш за него не се изисква като съдържание дата, подпис и име на издателя, предвид че същият се издава чрез техническо средство, което действа самостоятелно без намесата на контролен орган. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпило и възражение от юрк. М., в което подробни се посочват доводи за неоснователност на депозираната жалба и се прави искане за отмяна на атакувания електронен фиш и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към 17.09.2024г. лек автомобил „Хюндай ИХ 35” с ДК № *** бил собственост на жалбоподателя Й. Й. Г..
На 17.09.2024г. в 15:57 ч. процесният лек автомобил Хюндай ИХ 35” с ДК № *** бил управляван по път Е871 срещу бензиностанция Лукойл, с посока на движение от с. „Владая“ към с. „Драгичево”. Срещу бензиностанция Лукойл на път Е871 скоростта, с която се движел, била 86 км/ч. след приспаднат толеранс от - 3 % от измерената скорост/.
Същевременно разрешената скорост на движение за съответния участък от пътя била до 60 км/ч., което ограничение било въведено с поставен вертикален пътен знак В26.
Скоростта, с която се движел управляваният от жалбоподателя автомобил, била измерена и заснета с автоматизирано техническо средство АТСС CORDON M2 № MD1195. Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 06.07.2018г., със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027г. Към процесната дата техническото средство № MD1195 било преминало последваща проверка на 21.03.2024г., със срок на валидност на 2 проверката една година. На процесните време и място било позиционирано, респективно измерването било извършено от екип на ОПП СДВР, назначен на смяна на 17.09.2024г. за времето от 14:30 ч. до 17:00 ч.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден атакуваният електронен фиш, с който на жалбоподателя Г. било наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост в рамките на населено място с 26 км/ч.
С оглед констатираното и заснето нарушение за скорост, била направена справка относно собствеността на МПС, въз основа на която се установило, че заснетият лек автомобил бил собственост на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: веществени - приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 9698679, писмени - справка от Централна база КАТ относно собствеността върху лек автомобил Хюндай ИХ 35” с ДК № *** ; протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 17.09.2024г.; протокол за последваща проверка № 037СГ-ИСИС/21.03.2024г.; заверено копие от удостоверение за одобрен тип средство за измерване; справка от СДВР ОПП; справка от Столична община, справка от АПИ - ОПУ София, както и всички останали писмени документи по делото, приобщени по реда на чл.
283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства, намирайки фактическата обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.
Посредством заверените копия от удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка № 037-СГ-ИСИС/21.03.2024г. се установява, че техническото средство-мобилна система, с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът кредитира изцяло и приложения към атакувания електронен фиш снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил, мястото на измерването, измерената скорост на движение и наличието на допълнителния пътен знак Е24, предупреждаващ водачите на МПС за осъществявания контрол по спазване на правилата за движение чрез стационарни или нестационарни автоматизирани технически средства или системи. Последното обстоятелство се потвърждава и от представената от ОПП СДВР справка в тази връзка, предвид което възражението в жалбата в съответната насока е неоснователно. Началото и краят на измерването и осъществилият ги екип на ОПП СДВР се установяват от протокола за използване на автоматизирано техническо средство.
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на §6, т. 63 ДР ЗДвП, 3 електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш със Заповед № Із305/04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния фиш.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, съдът намира, че последният отговаря на всички законови изисквания - изрично е посочена териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на осъществяването му, регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът, на когото е регистрирано. Описани са също извършеното нарушение, нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 2 ЗДвП, и наложената на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 2, т.3 ЗДвП глоба в размер на 100 /сто/ лв.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните срокове.
Освен това не се констатира и неяснота относно датата на извършване на нарушението 17.09.2024г., респективно датата на физическото съставяне на електронния фиш, доколкото и двете са ясно и еднозначно посочени. Освен това датата на съставянето му е ирелевантна към формата на издаване, както и по отношение на обстоятелството била ли е жалбоподателя на територията на страна към дадения момент, или не.
Неоснователно е наведеното възражение и че не ставало ясно мястото на извършване на нарушението, тъй като съвсем отчетливо последното е посочено в издадения електронен фиш - по път Е871 срещу бензиностанция Лукойл, с посока на движение от с. „Владая“ към с. „Драгичево”, като същото се доказва посредством приобщения по делото снимков материал, както и останалите писмени доказателства по делото.
Неоснователно се явява и наведеното възражение от жалбоподателя, че нарушението не било описано надлежно, тъй като не се съдържат факти, сочещи за пътен знак за ограничение на скоростта. Това е така, тъй като видно от представената спрaвка от АПИ ОБУ- София се установява, че преди мястото на нарушението е бил поставен знак B26, с 4 който е било обозначено, че скоростта се ограничава до 60 км/ч., което е и надлежно описано в атакувания електронен фиш.
Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния фиш, се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч., което е отчетено от административнонаказващия орган. В тази връзка наведеното възражение от жалбоподателя, че не ставало ясна каква е превишената скорост на процесното МПС се явява неоснователно. Отделно от това видно от текста на електронния фиш съвсем ясно е посочено, че установеното нарушение е след приспаднат толеранс от -3%.