Решение № 3 от 07.01.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№3 гр. гр. Добрич, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20253200500591 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Таня транс кар“ ЕООД-гр.Б. срещу решение №92/23.05.2025 г. по гр.д.№773/2023 г. на Балчишкия районен съд,с което е прието за установено,че дружеството-въззивник дължи на „Евротранс“ ООД с ЕИК 124607159,със седалище и адрес на управление гр.Добрич,ж.к. “**** сума в размер на 6 000 лева /с вкл.ДДС/,ведно със законната лихва,считано от **** г. до окончателното изплащане на задължението,като въззивникът е осъден да заплати на „Евротранс“ ООД сума в общ размер на 1 154,70 лв,представляваща деловодни разноски,направени по ч.гр.д.№470/2023 г. по описа на РС-Б. и по гр.дело №773/2023 г. по описа на РС-Б..Според въззивника обжалваното решение е неправилно.Вещото лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза твърдяло,че процесното вземане и заплащането му не били отразени в счетоводството на въззивника.Сумата била платена на ръка от въззивника предварително пред свидетел-очевидец.Сумата била осчетоводена в дневник на покупките,аналитичен регистър и данъчен амортизационен план на дружеството.Въззивникът смятал,че вещото лице само ще се снабди с нужните документи от счетоводството му.Когато се установило в съдебно заседание,че горното не било стоР.,поискал срок за представяне на посочените 1 документи,но искането му било оставено без уважение.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на иска.

Отговор на жалбата не е подаден от въззиваемата страна „Евротранс“ ООД-гр.Добрич.В хода на въззивното производство същата изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 13.06.2025 г.,а жалбата му срещу решението на БРС е подадена по пощата на 27.06.2025 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 27.06.2025 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитиМ.но лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим установителен иск.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№773/2023 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.

№5771/21.12.2023 г.,с която е предявен от „Евротранс“ ООД,ЕИК 124607159,със седалище и адрес на управление гр.Добрич,жк „**** срещу „Таня транс кар“ ЕООД,ЕИК 205180426,със седалище и адрес на управление гр.Б.,**** установителен иск на основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. от ЗЗД,чл.183 ЗЗД,чл.200 ал.1 от ЗЗД,чл.86 ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищцовото дружество от ответника-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №211/28.08.2023 г.,издадена по ч.гр.д.

№470/2023 г. на Балчишкия районен съд,в размер на 6 000 лв-неплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на МПС от **** г.,сключен между страните,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от 2 датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК **** г.,до окончателното й изплащане.Претендирано е от ищеца и присъждане в негова полза на всички сторени от същия разноски в заповедното и исковото производство.

Изложено е в исковата молба,че процесното вземане на ищеца от ответника произтича от договор за покупко-продажба на МПС,сключен между страните на **** г.,с нотариална заверка на подписите,по силата на който ищецът продал на ответника влекач марка „Р.“,модел „****“,рег.№**** на цена от 5 000 лв без ДДС или 6 000 лв с вкл.ДДС с клауза за заплащане на продажната цена след подписване на договора.Вземането било обективирано и в издадена от ищеца фактура №**** г.Ищцовото дружество подало заявление по чл.417 от ГПК и се снабдило със заповед за незабавно изпълнение относно горната сума,както и с изпълнителен лист въз основа на заповедта.Срещу заповедта постъпило възражение от длъжника,което наложило предявяване на настоящия установителен иск.

В писмения отговор на исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на иска.Твърди,че е заплатил на ищеца сума от 5 000 лв-част от дължимата продажна цена по процесния договор за покупко-продажба на МПС,като го сторил още преди сключване на договора,предоставяйки на ищеца сумата в брой.На **** г. ответникът изтеглил сумата от своя банкова сметка и я предал на ищеца,като уговорката била с тези парични средства преди продажбата да се погасят дължимите данъци за влекача.Между страните имало отдавна търговски взаимоотношения и доверие,както и приятелски отношения между двамата управители,докато не се стигнало до процесния спор.Ответникът не дължал на ищеца претендираната сума,а самият ищец дължал на ответника парични суми за неплатени от него транспортни услуги,извършени му от ответното дружество.

Установителният иск-предмет на производството е допустим.След подаване на възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК от длъжника „Таня транс кар“ ЕООД срещу заповедта за изпълнение,издадена по ч.гр.д.

№470/2023 г. на БРС,на заявителя „Евротранс“ ООД е указано от заповедния БРС /определение №606/06.11.2023 г./ да предяви иск за съществуване на вземането по заповедта в едномесечен срок.За указанието заявителят е уведомен на 23.11.2023 г.Своевременно на 21.12.2023 г. е подадена исковата молба.Искът е предявен в рамките на преклузивния едномесечен срок по 3 чл.415 ал.4 от ГПК и вземането-предмет на същия е идентично с това в заповедното производство при идентичност на страните-заявител и длъжник,респ. ищец и ответник,поради което искът е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:

На 26.01.2022 г. в гр.Добрич между ищеца „Евротранс“ ООД в качеството на продавач и ответника „Таня транс кар“ ЕООД в качеството на купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на МПС-влекач „Р.

****“ с шаси **** /на лист 33 от делото на БРС/.Според чл.2 от предварителния договор купувачът се задължава да заплати на продавача продажна цена в размер на 5 000 лв без ДДС,респ. 6 000 лв с вкл.ДДС,която сума е платима изцяло при сключване на окончателен договор.УговоР. е окончателният договор да се сключи в срок до 30 календарни дни от подписване на предварителния договор,т.е. до **** г.Съгласно чл.5 от предварителния договор купувачът поема също така заплащането на местния данък,държавни,нотариални и други такси по прехвърляне на собствеността на МПС.Следователно за ответника „Таня транс кар“ ЕООД възникват въз основа на предварителния договор към датата на сключване на окончателен договор за продажба задължения за заплащане от една страна на уговорената продажна цена от 6 000 лв с ДДС,а от друга страна задължения за поемане на разходите за неплатен местен данък за МПС,държавни,нотариални и други такси по прехвърляне на собствеността с окончателния договор.Твърди се от ответника „Таня транс кар“ ЕООД,че на **** г. управителят К. Д. К. е изтеглил от сметка на дружеството в „Юробанк България“ АД сума в размер на 5 000 лв,която заплатил в брой веднага на управителя на ищцовото дружество.Тегленето на такава сума е удостовеР. с нареждане разписка от **** г. на лист 25 от делото на БРС.Документът удостоверява изтеглянето на сумата в брой от ответника,но не доказва заплащането й на ищцовото дружество.Ответникът се опитва да докаже осъщественото предаване на сумата от 5 000 лв в брой в същия ден на законния представител на ищцовото дружество единствено чрез показанията на един свидетел.Разпитана е като свидетел Иванка С.ова Маркова,без родство със страните,която твърди,че е присъствала лично в банката,когато Красимир Костадинов-управител на ответното дружество изтеглил на 21 януари /Бабинден/ парична сума и я 4 предал веднага още в банката на управителя на ищцовото дружество Георги Спиридонов.Била дочула от разговора,че ставало въпрос за 5 000 лв,необходими за заплащане на дължими данъци,които трябвало да се платят,за да се прехвърли камионът.

На първо място горните свидетелски показания не са годни да удостоверят факта на плащане на сума от 5 000 лв като продажна цена по процесния договор за покупко-продажба /окончателния/ или в изпълнение на уговорките по предварителния договор за продажба-и двата договора в писмена форма,защото по смисъла на чл.164 ал.1 т.4 от ГПК гласните доказателства са недопустими за удостоверяване погасяването на установени с писмен акт парични задължения.Свидетелски показания в посочената хипотеза могат да бъдат допустими само при изрично съгласие на страните за допускане на свидетел относно факта на плащане /чл.164 ал.2 от ГПК/,а в случая такова изрично съгласие на ищеца по делото не е обективирано в протоколите от открити съдебни заседания,нито е изразено писмено в нарочна молба или становище.Недопустимите показания на свидетелката Иванка Маркова следователно не могат да бъдат съобразени и зачетени.

Дори и да бяха допустими обаче,същите не удостоверяват по убедителен начин ответното дружество да е извършило плащане на сума от 5 000 лв в полза на ищцовото дружество именно в изпълнение на задължението за заплащане на продажна цена по процесния договор за продажба на МПС.Свидетелката заявява,че е стояла в банката на стол далеч от касата,видяла е предаване на някаква сума от Костадинов на Спиридоновпачка от по 50 лв,но не е знае с точност размера на сумата.Свидетелката,а и ответникът в отговора на исковата молба,твърдят,че сумата е била предадена предварително /няколко дни преди сключване на предварителния договор за продажба на МПС/ за заплащане на дължими данъци за процесното МПС.Така и да е заплатена на **** г. някаква сума в брой от ответника на ищеца,същата е била предадена в изпълнение на задължението по чл.5 от предварителния договор между страните от 26.01.2022 г.,съгласно която клауза купувачът „Таня транс кар“ ЕООД следва да поеме разходите за местен данък за МПС.

На **** г. в гр.Добрич е сключен между страните по делото и окончателният договор за покупко-продажба /на лист 6 от делото на БРС/ на влекач марка „Р.“,модел „****“,рег.№****,рама №****,двигател №****,с 5 нотариална заверка на подписите рег.№******** г. на нотариуса В. Т. с район на действие ДРС.С окончателния договор е уговорена продажна цена от 5 000 лв без ДДС /6 000 лв с ДДС/,платима от купувача по банкова сметка на продавача след подписване на договора.Не е логично,ако купувачът е заплатил предварително продажна цена в размер на 5 000 лв още през януари 2022 г.,да се съгласява с клауза в окончателния договор от **** г. за дължимост на продажната цена и срок за плащането й след подписване на договора при уговорен начин на плащане „по банкова сметка“.Последващо плащане на продажната цена по банков път от ответника в полза на ищеца не е доказано от ответното дружество.

От заключението по допуснатата в първа инстанция съдебно-счетоводна експертиза,изготвено от вещото лице М. А.,което не е оспоР. своевременно в срока по чл.200 ал.3 изр.2 от ГПК от страните,става ясно,че процесната продажба на МПС от **** г. е надлежно осчетоводена от ищцовото дружество „Евротранс“ ООД.Издадената от ищеца фактура №**** г. за продажбата на стойност 6 000 лв с ДДС е осчетоводена по дебита на сметка 411-„клиенти“аналитична партида „Таня транс кар“ ЕООД,включена е в дневника за продажби и справка-декларация по ДДС с вх.№**** г.По партидата на ответника в ищцовото счетоводство не е отразено плащане и вземането в размер на 6 000 лв не е закрито.Ответникът „Таня транс кар“ ЕООД не е предоставил на вещото лице документи,удостоверяващи осчетоводяването на горната фактура в собственото му счетоводство,както и регистриране на плащане по нея от страна на ответното дружество.В откритото съдебно заседание на 10.12.2025 г. пред въззивния ДОС ответното дружествовъззивник настоя за приемане на писмени доказателства,удостоверяващи осчетоводяването на процесната сделка в неговото счетоводство,което искане не бе удовлетвоР. от съда поради несвоевременното му заявяване едва във въззивното производство,но,както и самата страна заявява,посочените счетоводни документи само регистрират покупко-продажбата на процесното МПС,но не отразяват да е извършено плащане на продажната цена от 6 000 лв с ДДС от ответника-купувач в полза на ищеца-продавач.