Решение № 51 от 27.01.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Благоевград, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210101954 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. Л. К., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б* чрез адв. М. М. срещу 1.

„К*ИК *, седалище и адрес на управление гр. С*, представлявано от С*и 2. срещу „А* ЕИК *, седалище и адрес на управление гр.С*, представлявано от И* В исковата молба се твърди, че на 25.05.2022г. между В. К. в качеството на заемополучател и „К* в качеството на заемодател е сключен Договор за паричен заем №2577577, по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 734, 41 лв., от които 700 лв.– главница по кредит и 34, 41 лева - застрахователна премия. Съгласно чл. 4 от договора заемополучателят се задължава да обезпечи кредита с банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант - поръчител. Твърди се, че на същата дата между В. К. и вторият ответник „А*/чийто едноличен собственик на капитала е „К* е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „А*е поело задължение да сключи договор за поръчителство с „К* по силата на който да отговаря пред „К*солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договора за потребителски кредит. По този договор ищецът се е задължил да плати на ответното дружество възнаграждение в размер на 551, 96 лв., платимо разсрочено заедно с вноските по договора за кредит. Твърди се, че договорът е погасен доброволно от В. Л. К.. Твърди се, че между същите страни и в същите им качества е сключен и втори договор, а именно: Договор за потребителски кредит № 2640475 от 16.09.2022 година, по силата на който, последният е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 1 240, 99 / хиляда двеста и четиридесет лева и деветдесет и девет стотинки/ на ищцата, от които размер на кредита от BGN 1 200 /хиляда и двеста лева/ и размер на застрахователна премия от BGN 40, 99 /четиридесет лева и деветдесет и девет стотинки/ на ищцата. Сочи се, че по този договор за кредит в чл. 4 от последния на ищцата е поставено условие да предостави поръчител по правоотношението, като в връзка е сключила договор за поръчителство с „А*с ЕИК *отново с цел обезпечение на вече подписвания договор за потребителски кредит. Навежда се, че възнаграждението за поръчителя във връзка с Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит № 2640475 от 16.09.2022 година е в размер на BGN 780, 01 /седемстотин и осемдесет лева и една 1 стотинки/. Твърди се, че и този договор е погасен доброволно от В. Л. К.. Счита се, че процесните договори за кредит са недействителни на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Счита се, че в договорите не са включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договореният лихвен процент, поради което ответникът няма право да формира ГПР в посочения в договорите размер. Навежда се, че поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съответно клаузата от всеки от договорите, касаеща годишния процент на разходите, следва да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5 от същия член. Счита се, че това нарушение има за правна последица недействителност на договорите за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредитите, в съответствие на разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Смята се, че ако сумата за поръчителство по двата договора за кредит е била включена в годишните проценти на разходите по правоотношенията, то същите биха били многократно над допустимия максимум по закон.

Отделно от това се посочва, че от направена справка от Търговския регистър, е видно, че едноличен собственик на капитала на „А*ЕИК *е „К*, с ЕИК *, като печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „К*, с ЕИК *, като по този начин се цели заблуда на потребителя, като никъде в основаните договори за заем не се посочва, че исканото поръчителство се предоставя от свързано лице на „К*, с ЕИК *, и че това поръчителство ще бъде възмездно. Твърди се, че процесните договори за поръчителство, сключени във връзка е Договор за потребителски кредит № 2577577 от 25.05.2022 година и Договор за потребителски кредит № 2640475 от 16.09.2022 година, са недействителни и на самостоятелно основание.

На самостоятелно основание се счита, че приложената възнаградителна лихва, в размер на 38.65 % по Договор за потребителски кредит № 2577577 от 25.05.2022 година и в размер на 40 % /четиридесет процента/ по Договор за потребителски кредит № 2640475 от 16.09.2022 година, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

С оглед горното, се иска от съда да признае за установено, че Договор за потребителски кредит № 2577577 от 26.05.2022 година, сключен между „К*, с ЕИК *и В. Л.

К., ЕГН: ********** е изцяло недействителен, поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, а в условията на евентуалност, в случай, че съдът не прецени, че целият договор е недействителен, да признае за установено, че следните клаузи по сключения между „К*с ЕИК *и В. Л. К., ЕГН: ********** Договор за потребителски кредит № 2577577 от 25.05.2022 година, са нищожни, а именно: т. 7 от Приложение № 1- Условия на Кредита, което е неразделна част от Договор за потребителски кредит № 2577577 от 25.05.2022 година, съгласно която се дължи възнаградителна лихва в размер от 38.65 % /тридесет и осем цяло и шестдесет и пет процента/ върху главницата и чл. 4 от Договор за потребителски кредит № 2577577 от 25.05.2022 година, съгласно който в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, то последния следва да представи банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитополучателя юридическо лице „Поръчител“ в срок от 48 часа от подаване на заявлението, както и да признае за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит № 2577577 от 25.05.2022 година, сключен между „А* с ЕИК *със седалище и адрес на управление: гр. С*“ и В. Л. К., ЕГН: **********, е изцяло недействителен поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД.

Иска се от съда да признае за установено, че Договор за потребителски кредит № 2640475 от 16.09.2022 година, сключен между „К* с ЕИК *и В. Л. К., ЕГН: **********, е изцяло недействителен, поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, а в условията на евентуалност, да признае за установено, че следните клаузи по сключения между "К* с ЕИК *и В. Л. К., ЕГН: **********, Договор за потребителски кредит № 2640475 от 16.09.2022 2 година, са нищожни, а именно: т. 7 от Приложение № 1 Условия на Кредита, което е неразделна част от Договор за потребителски кредит № 2640475 от 16.09.2022 година, съгласно която се дължи възнаградителна лихва в размер от 40 % /четиридесет процента/ върху главницата и чл. 4 от Договор за потребителски кредит № 2640475 от 16.09.2022 година, съгласно който в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, то последния следва да представи банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитополучателя юридическо лице „поръчител“ в срок от 48 часа от подаване на заявлението и, че Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит № 2640475 от 16.09.2022 година, сключен между „А* с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С* и В. Л. К., ЕГН: **********, е изцяло недействителен поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД. Претендират се и сторените по делото разноски.

В отговора на исковата молба ответното дружество „К* оспорва предявените искове като неоснователни. Не се оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 2577577/25.05.2022г., по силата на който на ответникът е отпуснал кредит на ищеца в размер на 734, 41 лв., като сумата е изцяло усвоена от ищеца. Кредитът е сключен за срок от 10 месеца, при приложим ГЛП в размер на 38, 65% и ГПР в размер на 38, 65%, като общият размер на всички плащания е размер на 873, 33 лв. Не се оспорва, че между страните е сключен и Договор за потребителски кредит № 2640475/16.09.2022г., по силата на който ответникът е отпуснал кредит на ищеца в размер на 1 240, 99 лв., като сумата е изцяло усвоена от ищеца. Кредитът е сключен за срок от 7 месеца, при приложим ГЛП в размер на 40, 00% и ГПР в размер на 48, 23%, като общият размер на всички плащания е размер на 1 414, 49 лв. Оспорват се твърденията на ищеца, че Договорите за потребителски кредит страдат от пороци, водещи до тяхната недействителност, доколкото не били спазени законовите изисквания на чл. 22 от ЗПК. Не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А*не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Посочва се, че възнаграждение за поръчител не е включено разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сочи се, че размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на ответника към момента на сключване на договора за кредит. Оспорва се твърдението на ищеца, че за него е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Счита се, че не е налице в договора за кредит задължение или да е регламентирано задължително условие за отпускане на кредита последния да бъде обезпечен. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. Оспорва се, че към момента на сключване на договора за кредит ответникът е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Не на последно място се сочи, че дори и да приеме, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен, то неговата евентуална недействителност на основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. С оглед на горното, се иска от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни.

В отговора на исковата молба ответното дружество „А*оспорва предявените искове като неоснователни. Не се оспорва, че между ищеца и „К* е сключен Договор за потребителски кредит № 2577577/25.05.2022г., по силата на който на ответникът е отпуснал кредит на ищеца в размер на 734, 41 лв., като сумата е изцяло усвоена от ищеца. Кредитът е сключен за срок от 10 месеца, при приложим ГЛП в размер на 38, 65% и ГПР в размер на 38, 3

65%, като общият размер на всички плащания е размер на 873, 33лв. Не се оспорва, че между ищеца и „К*е сключен и Договор за потребителски кредит по силата на който ответникът е отпуснал кредит на ищеца в размер на 1240, 99 лв., като сумата е изцяло усвоена от ищеца. Кредитът е сключен за срок от 7 месеца, при приложим ГЛП в размер на 40, 00 % и ГПР в размер на 48, 23%, като общият размер на всички плащания е размер на 1 414, 49 лв. Не се оспорва, че по посочените два договора за кредит са сключени и договори за поръчителство с „А*Счита се, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от закона), като е размерът му е съобразен с риска, който ответникът поема - възнаграждението е дължимо само за периода на предоставяне на услугите. Сочи, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните, като впоследствие ответникът предоставя на „К* данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, като се посочва, че това е единствено с целите на улесняване на плащането от страна на потребителя. Твърди се, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. Сочи се, че предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител е изцяло доброволно и зависи от избора на конкретния клиент. В този се твърди, че сключването на този договор не е „задължително условие за получаване кредита", като възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включено в ГПР. Иска се от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и да им присъди сторените по делото разноски.