Решение № 259 от 03.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Бургас, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120200877 по описа за 2026 година

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0769-005879/24.02.2026 година на Началник група в ОДМВР - Бургас, С-р Пътна полиция Бургас, с което на М. Д. С. ЕГН ********** за нарушение на чл.139,ал.1, т.1 ЗДвП и на основание чл.179,ал.6,т.2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро /200 лв./

В жалбата са изложени оплаквания,насочени към прекомерния размер на глобата.

В съдебно заседание,жалбоподателят М. С., се явява лично и конкретизира петитума на жалбата, а именно,че моли да се отмени изцяло обжалваното НП,а в евентуалност да се намали размера на глобата.

Въззиваемата страна изпраща представител, който настоява за потвърждаване на обжалваното НП по изложени в писменото становище съображения.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна:

На жалбоподателя М. Д. С. ЕГН ********** бил съставен АУАН бл.№3592620/23.09.2026 г. за това,че на 23.09.2025 г. около 13, 48 ч. управлявал собствения си л.а. БМВ 530 с рег. ном. ****, като при извършена визуална проверка и впоследствие с техническо средство на състоянието на стъклата се установила техническа неизправност по см. на чл.10,ал.1,т.6, б. „в“, пр.3 от ППЗДвП.

Констатирано е от актосъставителя, че посочената техническа неизправност засяга пряко безопасността на ППС и поражда риск за другите участници в движението, т.к. и се определя по своята същност като значителна по см. на т.3.2.б от приложение 5 към Наредба №Н-32/16.12.2011г. за Периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, като в същността си се свежда до това,че стъклата на предни лява и дясна врати не отговарят на спецификациите в изискванията ,като допълнително им е псотавено цветно фолио, което пряко засяга видимостта на водача към външните огледала за задно виждане. Контролните органи 1 пристъпили и към проверка на светлопроускливостта с техническо средство фотометър за измерване на интегралния коефициент на пропускане във видимия спектър "ТРАНСПИ-1", с фабр.

1074, одобрено, като тип средство за измерване от БИМ под 01.08.3627, при което се установила прозрачност на стъклата от 58% и 59%, съответно на предни лява и дясна врати, при допустима прозрачност за прозорци различни от предни стъкла регламентирана в точка 9.1.4.1 от Правило 43 на ИКЕ на ООН - "Единни условия относно одобряване на безопасни стъкла и материали от стъкло" не по малко от 70%.

Фактическата обосновка на визираното нарушение е пренесена при цялостно словесно единство в атакуваното НП и при идентичност на правната квалификация на нарушението- чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, за което на жалбоподателя на основание чл.179,ал.6, т.2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 102.26 евро /200 лв./

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, анализирани поотделно и ценени в корелация помежду си, както и от показанията на актосъставителя, и подкрепящата неговите показания информация при разпита на св.С. Д., чиято непредубеденост и обективност предвид длъжностното им качество е извън съмнение. С оглед нивото на устойчивост , информативност и изчерпателност, съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя М. и свидетеля Д..

От правна страна:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник група в ОДМВР Бургас,С-р Пътна полиция Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице – мл.автоконтрольор при ОДМВР-Бургас по арг. на т.3.11 и т.1.3.2 от Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34,ал.1 от ЗАНН. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Признаците от състава на предявеното с административнонаказателното обвинение нарушение са индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере, в какво е обвинен, като е постигната тъждественост между цифрово индивидуализиране на правната квалификация на нарушението и словесно описание на фактическите му елементи.

Правилно е индивидуализирана правната квалификация на нарушението в АУАН – чл.139, ал.1,т.1 ЗДвП и е приложена относимата санкционна норма на чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Неизпълнението на това изискване предпоставя ангажиране на административно-наказателна отговорност по чл. 179, ал. 6 от ЗДвП . Под техническа изправност следва да се разбира нормално функциониране на всички системи на моторното превозно средство /МПС/,в т.ч. конструктивни части и компоненти,предпоставящи в закономерна връзка експлоатационна ефективност на системите на МПС. В обстоятелствената част на оспореното НП са индивидуализирани видът и степента на техническата неизправност, като е конкретизирано, че техническата неизправност е значителна и се изразява в несъответствие на стъклата на предни лява и дясна врати на спецификациите в изискванията, като допълнително им е поставено цветно фолио, което пряко засяга видимостта на водача към външните огледала за задно виждане. Констатираната от контролните органи при измерване с техническо средство фотометър прозрачност на стъклата от 58% и 59% съответно на предна лява и дясна врати под установения минимален стандарт 70% на допустима прозрачност за прозорци различни от предни стъкла регламентирана в точка 9.1.4.1 от Правило 43 на ИКЕ на ООН - "Единни условия относно одобряване на безопасни стъкла и материали от стъкло" съответства на нормативно регламентираната в чл. 10, т. 6, б. „В“ от ППЗДвП хипотеза. Според чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „В“ от ППЗДвП моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности: т. 6 . по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване: б. „в)“ има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. Разпоредбата 2 на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „В“ от ППЗДвП прецизира възможните хипотези на неизправности по външни стъкла на МПС, като изрично нормира като техническа неизправност „стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи“. В тази разпоредба липсва дефиниращ ориентир относно наименование, вид на стандартизационните документи, на които стъклата следва да отговарят. Съобразявайки правилото на чл. 138 от ЗДвП, според което на пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове. Това бланкетно правило се запълва с нормата на чл. 9 от ППЗДвП, според която се разрешава движението на пътно превозно средство по пътищата, ако то отговаря на определените от производителя изисквания за експлоатация, на изискванията на правилника и на наредбите по чл. 8, ал. 3 и чл. 36, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, предвид което именно в тези актове (респективно актове, към които те препращат) са регламентирани и съответните стандарти. Наред с това, съгласно пар.1, т. 7 от ДР към Закона за националната стандартизацията – "Стандартизационни документи" са документи, приети от европейските и международните организации по стандартизация, като технически спецификации, технически доклади, ръководства и работни споразумения, които са общодостъпни.

По същество стандартът определя типизирана, фундаментална рамка за регулация на обществени отношения в сферата на определени дейности или техни резултати, дефинирайки насоките или характеристиките за осъществяване на тези дейности като мерило за общо и повтарящо се изпълнение, за да се постигне оптимален ред в дадена съвкупност от обстоятелства. Именно такива характеристики има и Правило № 43 на ИКЕ на ООН. С подписването, ратифицирането и публикуването на Спогодба за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобренията, издавани на основата на тези предписания, Р България е приела и "Единни технически предписания за одобряване на материалите за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозните средства", представляващи Правило № 43 на ИКЕ на ООН.

Предвид изложеното съдът приема, че Правило № 43 на ИКЕ на ООН представлява стандартизационен документ относно характеристиките, на които следва да отговарят стъклата на автомобилите, с оглед което валидно и законосъобразно актосъставителят и наказващият орган са запълнили бланкетното нормативно правило в чл.10,ал.1,т.6,б.“В“,пр.3 от ППЗДвП.

С нормата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана за ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. А в ал. 3 на чл.105 ЗДвП е посочено, че намаляване на прозрачността на стъклата - челно, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, е допустима само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.

Съгласно цитираното в НП правило № 43 на ИКЕ на ООН т.9.1.4.1 от Приложение 1A:

„Нормалната светлопропускливост се измерва в съответствие с точка 9.1.2 от настоящото приложение и резултатите се документират. При предни стъкла тя не трябва да бъде по-малка от 70 %. Изискванията за стъкла, различни от предни стъкла, са определени в приложение 21. А в Приложение № 21 "Разпоредби за монтажа на безопасни стъкла на превозни средства", т.

4.1.1 е предвидено, че нормалната светлопропускливост на предни стъкла трябва да бъде не помалка от 70 %, а съгласно т. 4.2.1. 1. безопасните стъкла, през които се получава предното поле на видимост на водача, трябва да имат нормална светлопропускливост, равна на поне 70 %.

Отделно от това съгласно т. 6. 1 от общите изисквания на Правило № 43 на ИКЕ на ООН всички материали за остъкляване, в т. ч. и тези за производството на предни стъкла, трябва да бъдат с такива характеристики, че опасността от наранявания в случай на разрушаване да бъде намалена възможно най-много. Материалът за остъкляване трябва да бъде достатъчно устойчив на произшествията, които се очаква да възникват в условията на нормално пътно движение, както и на въздействието на атмосферни и температурни условия, химикали, горене и абразивно износване.

Съгласно т. 6. 2 материалите за безопасно остъкляване трябва да бъдат достатъчно прозрачни, да не предизвикват забележими оптични изкривявания на наблюдаваните през предното стъкло обекти и да не създават объркване по отношение на използваните за целите на пътната сигнализация цветове. В случай на разрушаване на предното стъкло водачът трябва да може да 3 продължи да вижда пътя достатъчно ясно, за да успее да задейства спирачката и да спре безопасно управляваното от него превозно средство. В Правило № 43 на ИКЕ на ООН подробно са разписани изпитванията на материалите за безопасно остъкляване, включително на пластмасовите.