Решение № 395 от 03.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Пловдив, 03.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330204078 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 22-3389-000125 от 20.06.2022 г., издадено от началник Шесто РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на П. С. Ч. с ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на НП от материална и процесуална страна. Възраженията са изложени в допълнително писмено становище, с което се концентрират около липсата на субективна страна на деянието на жалбоподателката, нарушаване на процедурата по дерегистрация и липсата на нарушение от обективна страна. В съдебно заседание се поддържат възраженията и се обсъждат събраните писмени доказателства по делото. Моли се обжалваният акт да се отмени и да се присъдят разноски.

Въззиваемата страна е взела писмено становище по жалбата, която счита за неоснователна. Моли да се приеме обжалвания акт за законосъобразен, в който смисъл излага съображенията си за доказване на всички елементи от обективна и субективна страна на нарушението. Поради горното моли да се потвърди постановлението. Прави възражение за евентуална прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

1

Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Лек автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег. № **** бил собственост на С.С.Ч.. За автомобила имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите номер BG/23/121001629846 на дата 14.06.2021 г. с валидност до 13.06.2022 г. На 30.12.2021 г. застраховката на автомобила била прекратена. За прекратяването „Гаранционен фонд“ уведомило сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив с писмо от 31.01.2022 г. за прекратяване на задължителната застраховка и прекратяване на регистрацията на процесното МПС. Уведомлението е получено от местния орган по електронен път на 31.01.2022 г. и на 01.02.2022 г. служебно е прекратена регистрацията на лекия автомобил по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. За прекратяването на регистрацията и прекратяването на валидността на задължителна застраховка не бил уведомен собственикът на въпросното МПС от ОД на МВР Пловдив по реда на чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР.

Гаранционен фонд от своя страна е изпратил на 07.01.2022 г. до собственика на МПС уведомление с рег. № 023535/03.01.2022 г. по чл. 574, ал. 1о от КЗ. Писмото с уведомлението не е пуснато с обратна разписка.

На 11.04.2022 г. жалбоподателката П. Ч. управлявала лек автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег. № ****. Около 01:05 ч. се движила по отворен път за обществено ползване в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург“. Когато се намирала в близост до № 63 от същия път, полицейски патрул на Шесто РУ я спрял за рутинна проверка.

Проверката на документите на водача и автомобила извършил служителят Г. С.. При справка със служебно устройство таблет в автоматизираната информационна система на МВР полицейският служител установил, че автомобилът е с изтекла задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и бил дерегистриран на 01.02.2022 г. Установил водача като жалбоподателката. Разяснил й, че това е поради неплатена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Останалите изискуеми според закона условия за управление на МПС били изрядни.

За констатираното от органите на реда бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА бл. № 608003 от 11.04.2022 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателката не възразила срещу акта, който бил съставен в нейно присъствие и връчен й, за което се подписала.

След съставянето на акта, в същия ден в 14:41 ч., била сключена нова застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

По случая е извършена проверка по образувана преписка ЗМ № 184/2022 г.по описа на Шесто РУ към ОД на МВР Пловдив и прокурорска преписка № 4117/2022 г. на Районна прокуратура Пловдив. По следната бил постановен отказ за образуване на досъдебното производство от 13.05.2022 г., а преписката е върната на районното управление за реализиране на административнонаказателната отговорност. Мотивите на прокурора за прекратяване на преписката са за липсата на субективна страна на деянието.

Въз основана постановлението на прокурор за отказ за образуване на досъдебно производство е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на същата разпоредба.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Г. С. – актосъставител, като и от събраните и приобщени по съответния ред писмени доказателства, а именно – АУАН, мотивирана резолюция № 2

22-3389-М000010 от 11.04.2022 г. на началника на Шесто РУ към ОД на МВР Пловдив, копие на постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 13.05.2022 г. на прокурор от Районна прокуратура Пловдив по пр.пр. № 4117/2022 г., докладна записка рег. № УРИ-3389р4971/11.04.2022 г., писмено обяснение на жалбоподателката, писмо рег. № УРИ-338900-8634/15.08.2022 г. на Шесто РУ към ОД на МВР Пловдив, писмо изх. № 10-00-880/25.10.2022 г. на Гаранционен фонд и приложените към него уведомление рег. № 023535/03.01.2022 г. на Гаранционен фонд и 2 броя справки от база данни на ИЦ към ГФ, писмо с рег. № 103000-21807/04.11.2022 г. на сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пловдив, ведно със справка история на ППС, справка промяна в регистрация на ППС, оправомощителна заповед № 317з-11675/31.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът оцени показанията на свидетеля като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Съответстват и на писмените доказателства по делото, а именно справката относно регистрацията на автомобила и служебното й прекратяване, както и справката от „Гаранционен фонд“ относно липсата на сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поради тази причина им се и довери. Същевременно неуведомяването на собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията и на задължителната застраховка се установява от писмо от сектор „ПП“ към ОД на МВР Пловдив. Показанията му се потвърждават и от писмените обяснения на жалбоподателката, където тя е потвърдила, че не й е било известно, че автомобилът не притежава сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени и да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на очевидец и жалбоподателката, като й е предявен за запознаване. Спазени са условията жалбоподателката да може да възрази срещу акта, което тя не е сторила и в законоустановения 7-дневен срок от съставянето му.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

3

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателката като нарушение на посочената разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Разпоредбата сочи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Следователно задължението на водачите е да управляват превозни средства, които преди всичко са регистрирани по надлежния ред, а след това и да имат поставени регистрационни табели.

Безспорно се установява, че П. Ч. като водач на МПС на 14.04.2022 г. около 01:05 ч. в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург“ до № 63 е управлявала лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц220“ с рег. № ****, чужда собственост, който не е бил регистриран по надлежния ред, доколкото регистрацията му е била служебно прекратена на 01.02.2022 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП по получено от „Гаранционен фонд“ уведомление за прекратена застраховка „Гражданска отговорност“.

Установява се по настоящото дело преди всичко, че управляваното от жалбоподателя MПС не е било регистрирано по надлежния ред. В този смисъл са писмените доказателства по делото, а именно справките от „Гаранционен фонд“ и от база данни на КАТ, че за автомобила е била прекратена застраховката „Гражданска отговорност“. Това от своя страна е било последвано от уведомление до ОД на МВР Пловдив за прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което в крайна сметка е било сторено на 01.02.2022 г. Следователно към момента на управление от страна на жалбоподателя автомобилът е бил с прекратена регистрация на надлежния ред, респективно не е бил регистриран по надлежния ред.

Това е така доколкото чл. 143, ал. 10 от ЗДвП гласи, че „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.“ За прекратяването на задължителната застраховка и регистрацията на автомобила собственикът му следва да бъде уведомен на основание посочена разпоредба, така по чл. 18б, ал. 2 вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г.