Определение № 1613 от 05.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1613 гр. София, 02.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно частно гражданско дело № 20231100514261 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274- чл.279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №120142/20.12.2023г. от М. И.Г. срещу определение №1446 от 29.11.2023г., с което е постановен отказ да се разпоредят действия по заличаване на договорна ипотека акт №108, том XIV, дело №22019 от 25.05.2017г. от съдия по вписванията при СРС.

Жалбоподателят – М. И.Г. поддържа, че заличаването на вписването на ипотеката се извършва на две основания – въз основа на съгласие на кредитора или въз основа на постановено съдебно решение. В чл. 179 от ЗЗД не е редено какво точно трябва да съдържа съдебното решение, такова изискване съществува в Правилника за вписванита – съдебният акт да постановява заличаване. Жалбоподателят поддържа, че съдебното решение, което може да послужи като основание за заличаване на ипотеката следва да бъде такова, с което е установено, че задълженията по ипотеката са погасени или че ипотечното право не съществува. Представеното съдебно решение установява именно посочената първа хипотеза. Моли съда да отмени обжалвания акт и да постанови заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт №108, том XIV, дело №22019 от 25.05.2017г. и № от дв. Вх. регистър №30648. Претендира направените разноски.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира 1 следното:

Частната жалба е подадената в законоустановения едноседмичен срок, който съдът приема за спазен, с оглед направеното отбелязване върху обжалавния акт, че същият е получен на 07.12.2023г. и датата на подаване на частната жалба пред Службата по вписванията при СРС – 14.12.2023г., поради което и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

На 29.11.2023г. е подадена молба с вх. рег. №86332 от М.И. Г., чрез адв. М. Я., с искане за заличаване на следния акт: договорна ипотека, учредена с нотариален акт №51, том I, рег. №11456, дело №39 от 2017г., вписана в СВ под вх. рег. №31168, акт 108, том XIV, дело №22019 – книга договорни ипотеки. Към молбата са приложени:

- документ за внесена държавна такса в размер на 95 лв., - пълномощно за адвоката,

- съдебно решение №266520 от 12.11.2021г. постановено по гр. д.

№93/2019г. по описа на СГС, Г. О., 16 състав, с отбелязване, че същото е влязло в сила на 09.08.2023г. и

- нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот №51, том I, рег. №11456, дело №39 от 25.05.2017г. по описа на нотариус с рег.

№562 на НК – Ц. М.-А., вписана в СВ под вх. рег. №31168, акт 108, том XIV, дело №22019.

Видно от съдържанието на съдебното решение, по е постановено по предявени от „С.Б.“ ООД срещу М. И. Г. искове с правно осноавние чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 80 000 лв., представляваща част от посочената като дължима сума от 184 208 лв. в подписаното между страните споразумение от 23.03.2017г., което задължение е обезпечено с учредена договорна ипотека с нотариален акт №108, том XIV, дело №22019, вх. рег.

№31168 от 25.05.2017г. на Службата по вписванията - София. В мотивите на съдебното решение е прието, че размера на вземането по споразумението от 23.03.2017г. е 184 208 лв., което е изцяло погасено, включително и сумата от 80 000 лв., предмет на съдебното производство, поради което предявеният иск е отхвърлен.

2

От представения и описан по-горе нотариален акт се установява, че жалбоподателката е учредила в полза на „С.Б.“ ЕООД договорна ипотека за обезпечаване на вземането му в размер на 184 208 лв. по споразумение от 23.03.2017г.

За да постанови обжалвания отказ съдията по вписванията е приел, че съгласно чл. 19 от ПВ заличаването на вписването на ипотека става въз основа на влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването, а в представеното съдебно решение съдът не е разпоредил на съдията по вписавнията да извърши заличаване на ипотеката.

При така изложеното настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Съобразно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, както и задължителните указания по прилагане на тази разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., постановено по тълк.д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, проверката която извършва съдията по вписванията включва това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване и относно изискването за неговата форма и съдържание.

Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗЗД и чл. 1 9 , ал. 1 ПВ вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. С оглед на така посоченото, когато кредиторът отказва да даде съгласие за заличаване на ипотеката, въпреки, че обезпеченото с нея задължение е погасено, може да бъде предявен отрицателен установителне иск, че ипотеката е погасена. При уважаване на този иск, въз основа на постановеното съдебно решение, с което се постановява заличаване на ипотеката, ще бъде извършено това при представянето му пред Службата по вписавния. / в този смисъл решение № 431 от 08.11.2011 г. по гр. д. № 1759/2010г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, определение № 942 от 30.12.2014 г. по ч. т. д. № 2164/2014 г., на ВКС, ТК, I т. о., определение № 76 от 07.02.2017г. ПО ч. т. д. № 1999/2016г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др./. В разглеждания случай жалбоподателят не е представил към молбата си съдебно решение постановено по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 179 от ЗЗД. Приложеното от него съдебно решение е във връзка с установяване на дължимостта на обезпеченото с 3 договорната ипотека вземане, като въпросът за погасяване на последната не е бил предмет на изследване в това производство, поради което липсва и такъв диспозитив от съда. Самият жалбоподател в молбата си до Службата по вписвания не е посочил дали съществува спор относно погасяването на ипотеката с кредитора му. В зависимост от отговора на този въпрос същият може или да се снабди с нотариално заверено съгласие от кредитора за заличаване на ипотеката или да предяви посочения иск и едва след като същият бъде уважен, въз основа на постановеното съдебно решение ще може да поиска и да бъде извършено заличаването на договорната ипотека.

Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че обжалваният акт следва да бъде потвърден.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1446 от 29.11.2023г., с което съдия по вписванията при СРС е постановил отказ да се разпоредят действия по заличаване на договорна ипотека акт №108, том XIV, дело №22019 от 25.05.2017г.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на препис от него от жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4