Решение № 3 от 17.01.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Бургас, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20232000500353 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И. И. К. и П. Й. К., двамата от гр.С., Бургаска област, чрез адв.Р. Д., против решение № 882 от 25.07.2023г. по гр.д. № 285/2023г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът им по чл.439, ал.2 ГПК против „С. Г. Груп“ ЕАД, гр.С. за приемане за установено, че не дължат сумата от 93 879,84лв. – главница и 135 403,17 лв. – законна лихва по изпълнително дело № 534/2018г. на ЧСИ Д. Н., поради погасяване на вземанията по давност.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и незаконосъобразност. Оспорват се правните изводи на решаващия съд. След като е прието, че погасителната давност за П. К. е прекъсната на 02.09.2015г. с налагането на запор на банковите и сметки и след това чак на 05.03.2020г. отново със запор, то за периода между двете дати изпълнителни действия не са извършвани, настъпила е перемция и съответно давността е изтекла на 02.09.2020г. Изразено е становище, че предприетите действия след настъпване на перемция не могат да доведат до прекъсване на давността, тъй като изпълнителното производство е прекратено еx lege. Същото и по отношение на И. К. – при наложен запор на 11.02.2016г. и отново на 19.11.2018г., в междинния период не са извършвани изпълнителни действия, а извършените след тази дата са без правно значение и не могат да прекъснат давността. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени.

1

В отговор на въззивната жалба, ответникът „С. Г. Груп“ ЕАД, чрез адв.

К. К., оспорва същата като неоснователна. Излага съображения в подкрепа на обжалваното решение, като претендира неговото потвърждаване, с присъждане на съдебните разноски. Погасителната давност е започнала да тече на 26.06.2015г. според ТР № 3/28.03.2023г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020г. на ОСГТК и 5-годишният давностен срок би следвало да изтече на 26.06.2020г. В този период, предвид ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк. д.

№ 2/2013г. на ОСГТК, кредиторът е предприел множество изпълнителни действия спрямо солидарните длъжници – запор на банкови сметки, възбрана върху недвижимо имущество, опис на възбранено имущество, с които давността е прекъсвана и дългът на ищците не е погасен по давност.

Бездействието на кредитора в изпълнителното производство в продължение на две години има различни последици от погасяване на вземането по давност. Настъпването на перемция е без правни последици за давността.

Когато по изп. дело е направено искане за нов способ, след като перемцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания способ. Той следва да образува ново изпълнително производство по новото искане, което прекъсва давността. Ако не стори това, а продължи изпълнението, това съставлява дисциплинарно нарушение, доколкото не е събрана дължимата авансово такса.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

След съвкупната преценка на наведените от страните доводи, събраните по делото доказателствата и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

С обжалваното решение е отхвърлен искът на И. К. и П. К. против „С. Г.

Груп“ ЕАД, гр.С. за приемане за установено в отношенията между страните, че поради изтекла погасителна давност ищците не дължи на ответника главница от 93 879,84 лв. и лихви – 135 403,17 лв. по изп.д. № 524/2018г. на ЧСИ Д. Н., рег. № 804 на КЧСИ. За да постанови съдебния си акт, съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК е неоснователен на предявеното основание - погасителна давност.

Петгодишният давностен срок за погасяване на вземането не е изтекъл в предявения от ищците период, считано от последното извършено от взискателя валидно изпълнително действие на 26.07.2011г. с подаване на молба за нова публична продан, или най-късно с налагането на запор със запорно съобщение на 11.02.2016г., тъй като настъпилата след посочените дати перемпция няма отношение към давността и същата е прекъсната с последвалите надлежно поискани от взискателя валидни изпълнителни действия.

Така постановеното решение, преценено служебно при условията на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо. Същото е произнесено от законен състав на компетентния съд, в изискуемите от закона форма и елементи от съдържанието, в развило се надлежно съдебно производство по редовно 2 предявена и допустима искова претенция.

По наведените от въззивната страна доводи и възражения за неправилност, настоящата инстанция намира следното:

Искът е за оспорване правото на принудително изпълнение на вземане по изпълнително дело, като се претендира от съда да приеме за установено по отношение на ответника, взискател по изпълнителното дело, че ищците, солидарни длъжници по същото, не дължат вземането, предмет на изпълнителното производство. Така заявен, искът е отрицателен установителен и има правното си основание в чл.439, вр. чл.124, ал.1 ГПК.

С исковата молба е предявена недължимост на вземане на ответника, правоприемник на първоначалния кредитор „Алфа Банка – клон България“ АД, на главница – 93 879,84 лв. и законна лихви- 135 403,17 лв., дължими на основание изпълнителен лист от 28.01.2009 г. по заповед за изпълнение № 5 от 28.01.2009г. за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, издадени по ч.гр.д. № 27/2009г. на Районен съд – К., по който изпълнителен лист е образувано изп.д.

№ 31/2009г. на ЧСИ Т. К. с рег. № 708, продължено по изп.д. № 524/2018г. на ЧСИ Д. Н., рег. № 804. Ищците се позовават на погасяване на вземането по давност към датата на предявяване на иска на 08.02.2023г., с оглед изтичането на петгодишен давностен срок, считано 26.07.2011г., датата на последното валидно изпълнително действие – поискана от взискателя нова публична продан на недвижим имот или най-късно с налагането на запор със запорно съобщение от 11.02.2016г., като давността е изтекла най-късно на 11.02.2021г. за главницата и на 11.02.2019г. за лихвите.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска, като твърди, че в периода 11.02.2016г. – 13.07.2018г. по искане на взискателя по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия през 2017г. и 2018г., с които давността е прекъсната, а за сочения в исковата молба период 26.07.2011г. – 29.07.2015г. са изминали 4 години, недостатъчни за настъпване на давността.

Между страните няма спор по фактите, относно започналото принудително изпълнение срещу ищците-длъжници за процесното вземане по издаден изпълнителен лист в заповедно производство по ч.гр.д. № 27/2009г. на РС-Карнобат, като първоначално образуваното изп.д. № 31/2009г. на ЧСИ Т. К., с вискател „Алфа Банк – България“ АД, заменен в хода на изпълнението с правоприемника „Юробанк България“ АД, в последствие е продължено по изп.д. №524/2018г. на ЧСИ Д. Н., при замяна на взискателя „Юробанк България“ АД с неговия правоприемник „С. Г. Груп“ АД. Не се спори и по предприетите в хода на посочените дела изпълнителни действия.

Изрично е заявено във въззивната жалба, че не се оспорва приетото от първата инстанция, че за „периода до приемането на ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. следва да намери приложение ППВС №3/1980г., съгласно което погасителната давност е спряла да тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. ТР №2/2015г. действа занапред, поради което течението на погасителната давност се счита 3 възобновено на 26.06.2015г., с постановяването на новото ТР, като считано от тогава, на основание чл.117, ал.1 ЗЗД е започнала да тече нова давност.“ В жалбата е поставен като предмет на разглеждане във въззивното производства въпросът относно правилността на извода на първоинстанционния съд, че за П. К. давността е прекъсвана на 02.09.2015г. с налагане на запор на банкова сметка и отново на 05.03.2020г. с наложен запор на пенсия, а за И. К. – на 11.02.2016г. с наложен запор и отново на 19.11.2018г. и 05.03.2020г.

Според въззивниците, когато са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, новата давност започва да тече от датата на последното валидно изпълнително действие, в случая - от 11.02.2016г., след която дата взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, поради което е настъпила перемпция и изпълнителното дело е прекратено ex lege, като извършените впоследствие действия по изпълнението са без правно значение и не могат да прекъснат давността. Последната е изтекла най-късно на 11.02.2021г.

Оспорването в горния смисъл е неоснователно. Предприетите изпълнителни действия от взискателя през 2018г. и 2020г. са валидни и са породили правните последици с прекъсване на давността за процесното вземане, независимо от настъпилата перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Както е посочено в решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020г., IV г.о., перемцията е без значение за давността. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже искането, предвид намиращия се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата перемция е, че по искането следва да се образува ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не. Необразуването на ново дело с нищо не вреди на кредитора или на длъжника. То може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение, доколкото не е събрана държавна такса и с това са нарушени канцеларските правила за водене на изпълнителните дела.

С оглед на горните съображения, при започнала да тече погасителна давност за процесните вземания на 02.09.2015г. – по отношение на П. К. и на 11.02.2016г. – по отношение на И. К., то същата е била прекъсната през 2018г. и през 2020г. с извършените запори преди изтичане на петгодишния давностен срок, както и с множеството действия по изпълнението и след това през 2021г. и 2022г. Поради това, процесното вземане, предмет на принудително изпълнение, не е погасено по давност и е дължимо.

Предвид изложеното, предявените от въззивниците искове по чл.439 ГПК за недължимост на вземането по процесното изпълнение, поради погасяването му по давност, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил исковите претенцшии, първоинстанционният съд е произнесъл правилно решение, което като 4 обосновано от доказателствата по делото и съобразено с приложимия закон следва да бъде потвърдено. Въззивната инстанция споделя напълно изложените там мотиви и за пълнота на настоящото изложение препраща към същите, съобразно разпоредбата на чл.272 ГПК.

Въззиваемото дружество е заявило искане за присъждане на съдебни разноски в настоящото производство, каквито му се следват при горния резултат. Предвид липсата на доказателства за направени такива, както и списък по чл.80 ГПК, разноски не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 882 от 25.07.2023г., постановено по гр д.

№ 285/2023г. на Бургаския окръжен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5