Определение № 6813 от 17.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6813 гр. София, 17.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110148665 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С Решение № 11750/18.06.2025 г. по гр. д. № 48665/2024 г. по описа на СРС, 127 състав, по предявен от И. В. Т. против „ЕП“ ЕАД отрицателен установителен иск, е признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 6693,33 лева, представляваща претендирано извънсъдебно вземане от ответника по клиентски номер 300041210643 за имот, представляващ къща с дворно място, находящ се в гр. София, кв.

„Д.“, ул. „М.Г.“ ( с предишно наименование ул. „101-ва“) № 21. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е възложено да заплати направените от ищеца разноски в размер общо на 867,74 лева, от които сумата в размер на 600 лева с включен ДДС разноски за адвокатски хонорар.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца за изменение на постановеното решение в частта относно разноските, в която са изложени съображения, че съдът не е извършил преценка относно обичайния и разумен характер на разноските за адвокатско възнаграждение, като дължимото съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа адвокатско възнаграждение възлиза на сумата в размер на 1163,20 лева с включен ДДС, което е едва с 36,80 лева над определения като справедлив размер за положения адвокатски труд. По изложените доводи е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на още 600 лева с ДДС, представляващи съдебни разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в частта за разноските поддържа становище за неоснователност на молбата.

По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските, съдът намира следното:

По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено искане за присъждането 1 им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248, ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено от страна, в чиято тежест са възложени разноските. В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта относно разноските е депозирана в срок от страна, която е представила списък по чл. 80 ГПК и поддържа искане за преразглеждане на въпроса относно дължимостта на сторените по делото съдебни разноски, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Както е посочено в решението, съдът е задължен при своевременно заявено възражение за прекомерност да определи размерът на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на производството. Възнаграждението за адвокатски труд следва да бъде адекватно спрямо положените от адвоката усилия по запознаване с дадения казус, проучване на относимата съдебна практика, изготвяне на искова молба и пр.

Следва да бъде посочено, че всяка една от страните в производството разполага с възможност да избере по свое усмотрение процесуален представител, който да предостави правна защита и съдействие в производството, респ. да заплати каквото намери за адекватно възражение за предоставените правни услуги, но при определяне на разноските, които да бъдат възложени в тежест на насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1 – 4 ГПК следва да бъде извършвана преценка доколко уговореният и заплатен адвокатски хонорар е 2 съответен на правната и фактическа сложност на производството, обуславящи от своя страна обема на положения от адвоката труд. Настоящото производство не се характеризира с правна или фактическа сложност, което от своя страна рефлектира и върху положените от адвоката усилия и действия по запознаване с казуса, проучване на формираната съдебна практика и пр.

Предвид изложеното уговореният и заплатен адвокатски хонорар от 1200 лева според настоящия състав се явява прекомерен. Предвид изложеното искането за изменение на решението в частта относно разноските следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищеца за изменение на Решение №

11750/18.06.2025 г. по гр. д. № 48665/2024 г. по описа на СРС, 127 състав, в частта относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се изпрати на Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3