Определение № 28 от 09.01.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28 гр. Монтана, 09.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Олег Софрониев

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20221600500174 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК .

Постъпила е молба от молба от Г.Г.- Г. чрез процесуалния представител адв.Б. за изменение на решение № 211/26.07.2024 г. в частта за разноските.Същият твърди,че неправилно са определени разноските по иска за премахване на двуетажната сграда,като излага съображения,че към датата на подаване на исковата молба искът е бил основателен/което е прието и от въззивния съд/,поради което и на основание чл.78, ал.1 и 2 от ГПК, разноските следва да се възложат на ответника.Това се отнася и по отношение на плътната ограда /съществувала към момента на предявяване на иска/.Предвид горното моли да увеличи разноските, дължими от ответника на ищеца, съответно на частта относно двуетажната сграда, респективно да намали по същия начин разноските, които ищецът дължи на ответника.Направено е възражение и относно неправилно разпределение на сумата 750лв.,представляваща допълнително възнаграждение на вещо лице за заключение пред ЛРС.Твърдението е в насока,че неправилно съдът е осъдил ищеца да заплати тази сума на първоинстанционния съд, като е изложил и подробни съображения в тази насока.

Постъпил е отговор от М. Ц.,който чрез своя представител взема становище за неоснователност на молбата по изложени в същата съображения.

Постъпила е молба и от М. Ц. за изменение на решението в частта досежно присъдените в полза на Г.Г.- Г. разноски в размер на 4700 лв.,от които 3700 лв.адвокатски хонорар и 1100 лв. заплатени ДТ и разноски . Твърди,че с оглед направеното възражение за прекомерност и предвид изхода на делото дължимия адвокатски хонорар следва да бъде намален до законоустановения минимум.В молбата се съдържа искане да бъде изменено решението и в частта досежно дължимия адвокатски хонорар на адв.Н.,като се твърди,че същият е под размера на определения законов минимум по Наредба № 1,поради което и моли същият да бъде увеличен ,като се съобрази и фактическата и правна сложност по делото и проведените открити съдебни заседания.Направено е и искане за изменение на решението в частта, с която Г.Г. е осъден да заплати на М.Ц. разноски в размер на 817 лв.,като твърди,че този размер следва да бъде увеличен.

Постъпил е отговор от Г.Г.- Г.,в който подробно са обсъдени направените твърдения 1 и са изложени доводи за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските.

По така направените искания съдът намира следното:

ПО МОЛБАТА НА Г.Г.- Г.

Същата е допустима, а по същество неоснователна по следните съображения:

По отношение на присъдените разноски съдът намира следното:

Обсъждайки размера на дължимите разноски съдът е съобразил фактите,обуславящи размера им,като е присъдил същите съобразно уважената част на исковете .Следва да се има предвид,че в договора за правна помощ не са посочени сумите,представящи дължимо възнаграждение за двата иска,което и създава допълнително затруднение при определяне размера на разноските. Молителят също не е конкретизирал дължимите суми,само е посочил,че следва да бъдат увеличени присъдените в негова полза,и намалени тези,които са дължими на ответника. В тази насока в решението са изложени мотиви, които съдът поддържа и в настоящото производство.

Неоснователно е и твърдението,че сумата от 750 лв. ,представляваща невнесен депозит за възнаграждение на вещото лице,следва да бъде разпределено между страните с оглед изхода на делото.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло практиката на ВКС,изразена в Определение № 104 от 09.02.2015 год.на Първо отделение на търговска колегия на ВКС по ч. т. д. N 112 по описа за 2015г. Според него, докато отношението между страната и съда във връзка с дължимостта на разноските за производството по делото е процесуалноправно, на власт и подчинение и съдът служебно постановява принудителното събиране на разноските по реда чл.77 ГПК, вкл. и след приключване на делото, то отговорността за разноските по делото по чл.78 ГПК е облигационно правоотношение между страните по спора, има материалноправен характер, обхваща само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото, страната не може да бъде освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на спора и може да бъде реализирана само във висящ исков процес. Въз основа на така очертаната разлика между хипотезите на чл.77 и чл.78 ГПК, следва да се приеме, че когато съдът пристъпи към събиране с решението на невнесени разноски , събирането й не се извършва съобразно резултата по делото и задължено лице по нея остава ищецът, поради което вкл. и когато искът бъде изцяло уважен, таксата не може да бъде събрана по реда на чл.77 ГПК от ответника. До внасяне на депозита от ищеца той не се явява направен от страната разноски по см. чл.78, ал.1 ГПК, поради което и не може да бъде ангажирана отговорността за разноски на ответника. Ищецът не може да се позовава на собственото си неизпълнение на задължението за внасяне на таксата и от това да черпи права срещу ответника.

ПО МОЛБАТА НА М. Ц..

Същата е допустима, но частично основателна поради следните съображения.

Неоснователна е молбата по п.1 и п.3 .Мотивите ,изложени по-горе, се отнасят и до тази молба.При определяне на присъдените разноски в полза на ищеца съдът се е съобразил както с размера на направените такива ,така и с разпоредбата на чл.78 ГПК.Не е налице прекомерност при определяне на хонорара на адвоката,като се вземе предвид сложността на делото и продължителността на самото дело.

Молителят твърди,че определената от съда сума ,която съдът е присъдил в негова 2 полза като разноски, е занижена, но не е посочил в какъв размер следва да бъде определена .

Основателно е искането за изменение на решението досежно определения адвокатски хонорар . Видно от материалите по делото, адв.Н. е регистриран по ДДС.

В чл. 8 от ЗДДС е дефинирано, че услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.Предоставената адвокатска услуга не е безвъзмездна услуга, а има стойност, която съдът определя в размерите на наредбата коментирана по горе, ако са се сбъднали условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. В случая са се сбъднали условията, при които на адвокатът се дължи възнаграждение и то ще е платимо от осъдената за разноски насрещна страна.

Следователно и предвид обстоятелството, че предоставилия правна помощ адвокат на ищцата е регистриран по ДДС, върху определеното възнаграждение следва да се начисли ДДС и същото да се присъди с него. Предвид горното съдът намира,че дължимата сума, която следва да бъде заплатена на адв.Н. ,е общо 1800лв., в която е включена сумата 300 лв.ДДС.

С оглед приетото по-горе следва да бъде изменено и решението в тази насока.

Предвид гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯВА решение решение № 211/26.07.2024 г. , постановено по в.гр.дело № 174/22 г. по описа на МОС в частта за присъдените разноски ,като :

ОСЪЖДА Г. Г. , ЕГН ********** да заплати на адв.И.-А.Н. допълнително сумата 300 лв., представляваща дължимо ДДС върху присъдения адвокатски хонорар в размер на 1500 лв.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3