Решение № 878 от 22.10.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. П***, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20215220101727 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. П. СТ., подадена чрез пълномощника адвокат Ф., против „Профи Кредит Б***“ ЕООД. Ищецът твърди, че на 11.07.2019 г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 300338027881, по силата на който ответникът му е предоставил в заем сумата от 1 300 лв., а ищецът се е задължил да го погаси за срок от 24 месеца при ГПР в размер на 48.86 % и ГЛП в размер на 41 %. Било уговорено закупуването на допълнителна услуга „Фаст“, изразяваща се в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 390 лв., и на допълнителна услуга „Флекси“, изразяваща се в отлагане на вноски съгласно погасителния план, намаляване на размера на погасителни вноски и промяна на датата на падежа, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1 170 лв. При сключване на договора за кредит на ищеца било обяснено, че без закупуването на тези услуги няма да му бъде предоставен кредитен ресурс. Ищецът признава, че е усвоил предоставената му в заем сума, но счита, че не дължи заплащане на възнаградителна лихва и на възнагражденията за допълнителни услуги поради нищожността на кредитната сделка.

Нищожността на договора за потребителски кредит обосновава с нарушение на императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 9, 1 0 и 20 от ЗПК. Твърди, че уговорената договорна лихва противоречи на добрите 1 нрави и представлява неравноправна клауза, тъй като надхвърля установения в практиката критерий за справедливост при необезпечени кредити, а именно трикратния размер на законната лихва, още повече, ако към размера й се добавят допълнителните плащания по услугите „Фаст“ и „Флекси“, представляващи скрита лихва. Твърди неточно отразяване в договора на действителния размер на договорната лихва с включени възнаграждения за допълнителни услуги, което противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗПК и не отразява действителната цена на кредитния ресурс. Счита клаузата за договорна лихва за неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като потребителят не е могъл да прецени обхвата на поетото от него задължение, понеже е бил заблуден от търговеца за размера на дължимата лихва. Доколкото договорът за потребителски кредит е уреден като възмезден, счита, че нищожността на клаузата за договорна лихва, представляваща съществен елемент на договорното съдържание, води до изначална недействителност на кредитната сделка, като в случая е неприложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, доколкото липсват повелителни правила на закона, заместващи недействителната клауза, и не може да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част. Твърди нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и поради обстоятелството, че в договора за кредит не се съдържат условията за прилагане на ГЛП, възприети като предварително разяснени на потребителя и инкорпорирани в договора предпоставки за прилагане на лихвения процент, от които да става ясно как се начислява той – върху цялата сума по кредита, върху остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в определен срок или по някакъв друг свободно избран от страните начин, дали лихвата е фиксирана през целия период на действие на договора или е променлива и при какви условия може да бъде изменяна, дали вноските са анюитетни или намаляващи.

Счита също така, че договорът е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 във връзка с чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителният размер на ГПР, включващ възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“. Счита, че това представлява заблуждаваща търговска практика, която е довела до неравноправност на уговорката за ГПР.

Твърди също, че възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“ са в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Счита, че заплащането на тези услуги е свързано с основната услуга по предоставяне на заемния ресурс и управление на кредита, че с тях не са покриват административни разходи на кредитора, а наред с това заплащането на възнаграждение за услугата „Флекси“ е предварително, т.е. то е дължимо само за хипотетичната възможност за предоставянето на действията, включени в тази услуга, а потребителят заплаща стойност на престации, които могат изобщо да не бъдат извършени. Сочи, че съгласно Общите условия упражняването на правата за отлагане на вноски, за намаляване на 2 погасителни вноски и за промяна на падеж не става автоматично с изпълнение на изискванията за това, а е предоставено на дискрецията на заемодателя, като за целта е необходимо страните да подпишат анекс, т.е. не се касае за услуга, предоставяна по силата на договора за кредит, а за нова услуга, чието предоставяне ще се реализира след евентуалното постигане на ново съгласие между страните. Счита, че вземанията на кредитора за допълнителните услуги отлагане на вноски, намаляване на вноски и смяна на падежна дата не му се дължат заради реално извършени разходи в уговорения размер, а наименованието на клаузата прикрива истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата, което противоречи на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, счита, че клаузите постигат забранен от закона резултат, а именно кредиторът да бъде възмезден за оказване на услуги по предоставяне и управление на кредита, поради което не са произвели правно действие.

Твърди, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, тъй като съставлява невярна информация, която е заблудила потребителя относно действителния размер на разходите, които следва да направи по време на действие на договора. Счита, че по този начин кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя и последният не е могъл да разбере икономическите последици на поетото задължение.

На следващо място твърди, че в договора за кредит ГЛП и ГПР са посочени единствено като абсолютни стойности и липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита – кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР, което от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Посочва, че в договора за кредит не е посочено как стойността на ГЛП се съотнася към ГПР по договора. Твърди, че неправилното вписване на действително прилаганите в правоотношението цена на кредита и ГПР представлява заобикаляне на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, което съгласно чл. 21 от ЗПК води до нищожност на клаузите, а доколкото съгласно чл. 22 от ЗПК уговорките за лихва и ГПР са задължителни реквизити на кредитния договор, неуговарянето в съдържанието му на тези съществени елементи води до нищожност на целия договор.

Счита, че договорът за потребителски кредит не е породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в съдържанието му не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК за отказ от договора и условията, при които то може да се случи, което съгласно чл. 22 от ЗПК води до нищожност на договора.

3

По изложените съображения моли да бъде прогласена нищожността на договора за потребителски кредит, а при условията на евентуалност – да бъде обявена нищожността на клаузите в раздел VI „Параметри за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Претендира заплащане на разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на основание чл. 38, ал.

2 от ЗА съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Профи Кредит Б***“ ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт Пенева намира иска за неоснователен. Признава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит при параметрите, посочени в исковата молба. Твърди, ч е с искането за отпускане на потребителски кредит ищецът е пожелал закупуването на допълнителните услуга „Фаст“ и „Флекси“. Сочи, че ищецът е допуснал забава в изпълнението на задълженията по договора още с първата погасителна вноска, след което е извършил пълно предсрочно погасяване на кредита.

Счита, че с изменението на ЗПК и предвиждането на максимален размер на ГПР съдебната практика за размера на договорната лихва, съответстващ на добрите нрави, е преосмислена. Поради това заявява, че не може да е налице недействителност или неравноправност поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна норма. Твърди, че в случай на нищожност на клаузата за договорна лихва, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД като същата се замести по право от повелителни правила на закона, т.е. да се приеме, че се дължи законната лихва за забава от датата на сключване на договора за кредит до окончателното изплащане.

Отрича клаузите на раздел VІ от договора да са неравноправни, доколкото не са налице предвидените в закона предпоставки за това, а именно: клаузата да е уговорена във вреда на потребителя, да не съответства на изискванията за добросъвестност и да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В тази насока твърди, че на потребителя е дадена възможност да закупи пакета от допълнителни услуги, като същият предоставя на потребителя право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение. Сочи, че сключването на договора за кредит зависи само и единствено от волята на ищеца , а кредиторът е действал добросъвестно при сключването и изпълнението на договора.

Твърди, че не е налице соченото от ищеца заобикаляне на закона, поради липса на субективен елемент.

4

Счита, че не е налице нарушение или заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като разходите за допълнителни услуги следва да се включат в размера на ГПР, само когато те са задължително условие за сключване на договора за кредит, а в случая допълнителните услуги не са задължително условие за отпускане на потребителския кредит и не следва да се включват в ГПР. Твърди, че в ГПР се включват възнагражденията, които кредиторът заплаща, за да извърши необходимите проверки и оценки за отпускане на кредит, а не дължимите от потребителя на кредитора по сключени допълнителни споразумения.

Твърди, че кредиторът е предоставил на ищеца закупената от него допълнителна услуга „Фаст“, тъй като в рамките на един работен ден искането за отпускане на кредит е било одобрено, договорът за потребителски кредит е бил подписан и поисканата сума е бил предоставена по посочената в договора банкова сметка на клиента. По отношение на услугата „Флекси“ отрича твърдението, че реално нямало допълнително предоставени услуги.

Твърди, че възнаграждението било дължимо за възможността услугите да бъдат използвани, т.е. за възможността потребителят да поиска промяна в договора за кредит във всеки един момент от действието му. Счита, че допълнителните услуги не са пряко свързани с договора за кредит, а са по повод на същия. Оспорва твърдението, че възнаграждението за една или двете допълнителни услуги представлявало печалба, лихва за кредитора. Твърди, че същото представлява разход за кредитора да поддържа най-малкото администрация, която да се занимава с отпускане на кредити. Счита, че възнаграждението за предоставените услуги не би могло да се определи като несъизмеримо, нееквивалентно или представляващо печалба за кредитора, тъй като през цялото време на действие на договора кредиторът следва да гарантира на потребителя, че ще може да се възползва от всички услуги, в т.ч. да поддържа администрация, която своевременно да обработва исканията на потребителя и да подготвя нов погасителен план след всяка заявена промяна.