Решение № 93 от 31.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Пловдив, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева А.а

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева А.а Въззивно гражданско дело № 20245300502118 по описа за 2024 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „Уникредит Булбанк“ АД против решение № 260017/2024 г., вписано и обявено в регистъра по чл. 235, ал. 5 от ГПК на 14.03.2024 г., постановено по гр. дело № 2856/2018 г. на Районен съд – Пловдив, ХI I гр. състав, с което „Уникредит Булбанк“ АД е осъдено да заплати на П. А. П. сумата от 3 403,47 евро, платена без основание в периода 11.05.2014 г. – 11.07.2017 г. по сключен между страните договор за банков кредит № 2614/08.04.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба 21.02.2018 г. до окончателното погасяване, както и 4 791,80 лв. – разноски. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че обжалваното решение е неправилно, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен, а на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Оспорва се изводът на първостепенния съд, че процесната сума е заплатена от кредитополучателя без правно основание. Поддържа се, че Банката не е упражнила право, дадено й в нищожната клауза, съдържаща се в чл. 11, т. 1, т. 3 от Общите условия на договора, а е получила възнаградителна лихва, съгласно разпоредбата на чл. 4 и чл. 4.1 от договора за кредит и чл. 10.3 и чл. 10.4 от Условията на кредитите на физическите лица.

Т.

Въззиваемият П. А. П., чрез прароцесуалния му представител адв. Н. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че 1 първоинстанционното решение е правилно и обосновано, поради което моли същото да бъде изцяло потвърдено. Моли за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Ищецът П. А. П. е основал иска си на твърдението, че е сключил с ответника „Уникредит Булбанк“ АД договор за ипотечен кредит № 2614/08.04.2008 г., по който от ответника му е бил предоставен кредит в размер на 37 000 евро. Уговорено било заплащането от негова страна на лихва, определена на база променлив годишен лихвен процент, образуван от базов лихвен процент – едномесечен EUROBOR /обективен пазарен индекс/ плюс надбавка от 1,801 %. В договора били определени всички условия по правоотношението, като индивидуално договаряне на определени клаузи не било налице. Твърди се, че без каквото и да било правно основание банката едностранно е добавила нов допълнителен елемент при формиране на дължимата лихва - т.нар. премия, за заплащането на която ищецът не е давал съгласие. След предявен от него иск с влязло в сила на 31.03.2017 г. решение, постановено по гр. дело № 8813/2015 г. на PC - Пловдив, клаузата на т. 11.1.3 от раздел II от Условията за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по сключения договор за ипотечен кредит № 2614/08.04.2008 г., даваща право на банката едностранно да увеличава годишния лихвен процент при промяна на пазарни условия, е била прогласена за нищожна на основание чл. 146, вр. с чл.143 от Закона за защита на потребителите, а ответната банка е била осъдена да му заплати сумата от 6245,39 евро като платена от него въз основа на тази клауза, прогласена за нищожна, в периода 10.05.2009 г. – 10.05.2014 г.

Твърди, че въпреки така постановеното решение, ответната банка е продължила да търси заплащането на лихва в по-висок размер от договорения, като за периода от 11.05.2014 г. до 11.07.2017 г. е заплатил в повече от дължимото сумата от 3403.47 евро. Кредитът бил погасен от ищеца предсрочно на 11.07.2017 г. Иска ответната банка да бъде осъдена да му заплати посочената сума от 3403.47 евро като недължимо платена по договора под формата на възнаградителна лихва в периода от 11.05.2014 г. до 11.07.2017г, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба — 21.02.2018г. до окончателното изплащане.

Ответникът е оспорил иска като неоснователен.

2

С решението си въз основа на събраните писмени доказателства и доводите на страните районният съд е приел за установено, че между страните е бил договор за ипотечен кредит № 2614/08.04.2008 г., по който от ответника му е бил предоставен кредит в размер на 37 000 евро., както и че кредитът е погасен изцяло от ищеца на 11.07.2017 г.

Установява се от представеното по делото влязло в сила решение от 14.08.2015 г., постановено по гр. дело № 8813/2015 г. на PC – Пловдив, задължително за съда на основание чл. 297 от ГПК, че със същото клаузата на т. 11.1.3 от раздел II от Условията за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по сключения между страните договор за банков кредит № 2614/08.04.2008 г. е прогласена за нищожна като неравноправна на основание чл.146 ал.1 във вр. с чл.143 ЗЗП и „Уникредит Булбанк“ АД е осъдено да заплати на П. А. П. сумата от 6245.39 евро, платена без основание в периода, изтекъл непосредствено преди исковия - 10.05.2009 г. – 10.05.2014 г. по договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане.

Видно от прогласената с решението за нищожна клауза на т.11.1.3 от ОУ към подписания между страните договор за банков кредит № 2614/08.04.2008 г., уговорено е било между страните, че кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП за дадения лихвен период по лихвения план по т.4.1а , определен по предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните при нарастване на базисния лихвен процент с повече от 1 пункт от размера, определен от кредитора в деня на сключаване на договора или от размера му, формиран след промяна по реда на настоящата точка. Кредиторът уведомява кредитополучателя за извършената промяна в есноседмичен срок на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредит и/или по реда, установен в условията по кредити на физически лица.

Установява се от заключението на вещото лице Боян Войводов по назначената пред ПРС ССЕ /първоначално и допълнително/, че за периода от 11.05.2014 г. до 11.07.2017 г. ищецът е заплащал договорна лихва в размер, изчислен от банката, в размер на общо 4909.74 евро. При олихвяването на кредита банката е начислявала и непредвидения при подписването на договора компонент „премия“ в размер от 4%. Калкулираната от банката допълнителна ликвидна премия в размер на 4% за процесния период е на база решение на управителния съвет на банката. За процесния период ищецът е заплатил на банката за договорна лихва в повече от договорените условия при подписване на договора за кредит, в размер на сумата от 3601.97 евро, под формата на премия. От тази сума ответната банка е възстановила на ищеца сумата от 196.50 евро. Размерът на надвзета от ищеца сума, изчислен след приспадане на възстановената му сума от 196.50 евро, възлиза на 3405,47 евро.

Установява се от заключението по повторната ССЕ, назначена от ПРС, с 3 вещо лице Любен Костов, че дължимата се за процесния период договорна лихва е в размер на 4909.74 евро, като в същата е включена и т.нар. „премия“ от 4%. Размерът за надвзетите от банката суми за договорна лихва за исковия период е 3599,97 евро, от които след приспадане на възстановените от банката на ищеца 196.50 евро като надвзета остава сумата от 3403,47 евро.

Въз основа на така събраните доказателства съдът приема за установено по делото, че ищецът е заплатил на ответната банка през исковия период сумата от 3403,47 евро, която е била начислена от банката под формата на договорна лихва въз основа на прогласената с решение от 14.08.2015 г. по гр. дело № 8813/2015 г. на ПPC за нищожна клауза на т.11.1.3 от договора за банков кредит № 2614/08.04.2008 г. Предвид установената със сила на пресъдено нещо нищожност на посочената клауза на договора, сумата се явява платена без правно основание и като такава подлежи на връщане. Ето защо искът за заплащането и е основателен и следва да се уважи, като сумата по главницата се присъди ведно с обезщетение за забавеното и плащане в размер на законната лихва от деня на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Предвид неоснователността на въззивната жалба в тежест на жалбоподателя и в полза на въззиваемата страна ще се поставят направените разноски в производството пред въззивната инстанция, които се констатираха на 2800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие.

По тези съображения Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260017/2024 г., вписано и обявено в регистъра по чл. 235, ал. 5 от ГПК на 14.03.2024 г., постановено по гр. дело № 2856/2018 г. на Районен съд – Пловдив, ХII гр. състав.

ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536 със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Възраждане“, пл. „Света Неделя“ № 7, да заплати на П. А. П. с ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул. „*** сумата от 2800 лв. /сто тридесет и шест лв. и 49 ст./ лв. Разноски по делото пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5