Решение № 260016 от 15.02.2021, Окръжен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И

Е

№ 260016 гр. Добрич, 15.02.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа Т. д. № 26 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 26/2020 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба, рег. вх. № 1480/25.02.2020 г. на регистратурата на Окръжен съд - Добрич, с дата на пощенското клеймо 24.02.2020 г., на Г. Ф.гр. София, с която при условията на субективно съединяване срещу Д.С.С. ЕГН ********** с последен известен настоящ и постоянен адрес ***, Е.С.Д. ЕГН ********** с последен известен настоящ и постоянен адрес ***, Х.И.С. ЕГН ********** с последен известен настоящ и постоянен адрес ***, са предявени следните искове:

Иск срещу Д.С.С.

ЕГН ********** за плащане на сумата от 12

500.00 лв., представляваща регресно вземане, възникнало от изплатено обезщетение по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ ( отм.) 04.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 24.02.2020 г. - до окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 288, ал. 12 КЗ ( отм. )

Иск срещу Х.И.С. ЕГН ********** за плащане на сумата от 12 500.00 лв., представляваща регресно вземане, възникнало от изплатено обезщетение по чл. 288, ал.

1, т. 2, б. „а“ КЗ ( отм.) 04.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 24.02.2020 г. - до окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 288, ал. 12 КЗ ( отм. ).

Иск срещу Е.С.Д. ЕГН ********** за плащане на сумата от 25 000.00 лв., представляваща регресно вземане, възникнало от изплатено обезщетение по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ ( отм.) 04.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 24.02.2020 г. - до окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 288, ал. 12 КЗ ( отм. ) В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т. ч. и на адвокатското възражение.

Ответниците, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител оспорват исковите претенции.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На

04.05.2015 г., Г. Ф.гр. София, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ ( отм.) е изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 561 302.82 лв. на Ж. Х. Х., пострадала 17.11.2010 г. при пътно-транспортно произшествие в гр. Берлин, Федерална Република Германия, като пътник в л. а. „*“ ДК № ***, управляван от починалия водач И.

Х.С., който в нарушение на чл. 260 КЗ ( отм. ), към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие, не е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Г. Ф.гр.

София е поканил ответниците да възстановят изплатената сума, но последните не са погасили задълженията си.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Регресното вземане на ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД възниква при наличието на следните елементи от фактическия състав на чл. 288, ал. 12 КЗ ( отм. ): 1. Заплащане на обезщетение за имуществени неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество; 2.

Пътно – транспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава – член на Европейския съюз; 3. Пътно – транспортното произшествие е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; 4. Виновният водач да няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Осъществяването на елементите от горепосочения фактическия състав има за последица законна суброгация на ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД в правата на увреденото лице по чл. 45 ЗЗД до размера на платеното обезщетение и вземане против виновния водач за разноските за определяне и изплащане на обезщетението по чл. 288, ал. 8 КЗ ( отм. ).

В конкретния случай, елементите от фактическия състав на чл. 288, ал. 12 КЗ ( отм. ) за възникване на регресното право на ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД срещу делинквента, респ. неговите наследници, са налице.

Не се спори по делото, че ответниците са наследници по закон на делинквента - Д.С.С. и Х.И.С. са негови родители, а Е.С.Д. - негова съпруга. В разглеждания случай, съпругата на делинквента отговаря за ½ от пасивите на наследството, а неговите родители – за ¼ от пасивите на наследството.

С оглед изложеното, Съдът счита предявените искове за основателни, поради което същите следва да бъдат уважени.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 4 000 лв.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш

И :

ОСЪЖДА Д.С.С. ЕГН ********** с последен известен настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на Г. Ф.гр. София, ул. „Г.

И.“ № 2, на сумата от 12 500.00 лв., представляваща регресно вземане, възникнало от изплатено на 04.05.2015 г. обезщетение по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ ( отм.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 24.02.2020 г. - до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Х.И.С. ЕГН ********** с последен известен настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на Г. Ф.гр. София, ул. „Г. И.“ № 2, сумата от 12 500.00 лв., представляваща регресно вземане, възникнало от изплатено на 04.05.2015 г. обезщетение по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ ( отм.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 24.02.2020 г. - до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Е.С.Д. ЕГН ********** д с последен известен настоящ и постоянен адрес ***, а заплати на Г. Ф.гр. София, ул. „Г. И.“ № 2, сумата от 25 000.00 лв., представляваща регресно вземане, възникнало от изплатено на 04.05.2015 г. обезщетение по чл. 288, ал.

1, т. 2, б. „а“ КЗ ( отм.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 24.02.2020 г. - до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Д.С.С.

ЕГН ********** с последен известен настоящ и постоянен адрес ***, Х.И.С. ЕГН ********** с последен известен настоящ и постоянен адрес *** и Е.С.Д.

ЕГН ********** с последен известен настоящ и постоянен адрес ***, да заплатят на Г. Ф.гр. София, ул. „Г. И.“ № 2, сумата от 4 000.00 лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН

СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

СЪДИЯ: