Определение № 27682 от 31.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27682 гр. София, 31.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110140986 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от В. С. С., чрез Еднолично дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., в качеството му на процесуален представител, с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Иска се присъждане на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в цялост в размер на 2 400 лв. с ДДС, съгласно приложените доказателства за плащането му, чрез допълване на решението и присъждане на допълнително 1 920 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпило становище от насрещната „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД.

За да се произнесе съдът, съобрази следното:

С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските.

Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.

По същество молбата е неоснователна.

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че в постановеното по делото Решение № 12207/23.06.2025 г. е приел, че и без нарочно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК може да се произнесе по прекомерността на претендираното възнаграждение с оглед позоваването на чл. 3 ГПК, Правото на ЕС и с оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия от упълномощения адвокат. Съдът е намалил претендираното възнаграждение от 2 400 лв. на 480 лв. и го е присъдил в такъв размер.

1

С постановеното решение са уважени предявените искове признато е за установено в отношенията между В. С. С. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, че сключеният между страните Договор № 1230812 от 15.01.2023 г. за предоставяне на потребителски кредит е нищожен поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПКр и "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е осъдено да заплати на В. С. С. сумата от 135 лева платена без основание във връзка с Договор № 1230812 от 15.01.2023 г. за предоставяне на потребителски кредит, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (08.07.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата.

По делото е подадена писмена молба от 24.03.2025 г. от ищеца, към която е приложен списък на разноски, видно от който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лв. с ДДС. Към молбата е приложен още договор за правна помощ и съдействие без дата, съгласно който ищецът В. С. С. възложил на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ да осъществява правна защита и съдействие по настоящото гр.д. № 40986/2024 г. срещу заплащане на адвокатско възнаграждение в посочения размер. В договора е отразено още, че сумата от 2 400 лв. е платена в брой при подписването му. Към молбата е приложена фактура от 23.03.2025 г., издадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за сумата от 2 400 лв. и фискален бон от същата дата за посочената сума.

Съдът намира направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение от страна на ищеца за неоснователно. В случая съдът неправилно е приел, че в този случай може да се произнесе по размера на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца и без нарочно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Независимо от липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от ответната страна обаче съдът следва да изпълни императивното си задължение да следи за добросъвестното упражняване на процесуални права, доколкото съдебният състав не е призван единствено формално да прилага процесуалните норми при наличие на основанията за това. Именно в случая при постановяване на крайното си разрешение относно отговорността за разноски съдът е следвало да съобрази обстоятелството дали са налице данни за злоупотреба с процесуални права. Такава се установяват според настоящия състав след извършване на служебна проверка в ЕИСС относно броя на заведените дела на ищеца и процесуалното му поведение и съдът въобще не е следвало да присъжда адвокатско възнаграждение в полза на ищеца, независимо, че са налице формалните предпоставки за това, а именно – уважаване на предявените искове и представяне на доказателства за сторените разноски. Злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК представлява злоупотреба, с която се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба /в този смисъл и Определение № 174 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 560/2021 г., III г. о., ГК/.

Изводът за злоупотреба с процесулани права съдът прави при съобразяване на следните обстоятелства: при извършена служебна проверка се установява наличието на множество други дела, инициирани от ищеца, а именно към днешна дата – 185 дела, образувани по 2 описа на СРС по искова молба на В. С. С.. Само през месец юли 2024 г., когато е образувано настоящото дело са образувани още 13 от ищеца В. С. С., всичките с предмет прогласяване на договори за потребителски кредити за недействителни, както и присъждане на неоснователно платени от ищеца в полза на ответника суми по тези договори, всичките дела от месец юли 2024 г. са образувани чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ чрез адв.

М.. Настоящото дело и гр.д. № 42825/2024 г. по описа на СРС са образувани срещу ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и се претендират адвокатски възнаграждения, заплатени по сключен договор за правна помощ и съдействие, като по настоящото дело заплатеният хонорар е 2 400 лв. , а по гр.д. № 42825/2024 г. – 1 900 лв. Прави впечатление, че уговорените и заплатени хонорари са в нетипичен за добросъвестната практика размер за дела с идентична правна и фактическа сложност и предмет действителността на сключени договори за потребителски кредити. Същевременно обаче по гр.д. № 40987/2024 г. /срещу „Кредисимо“ ЕАД/ и гр.д. № 40057/2024 г., гр.д. № 41345/2024 г., гр.д. № 41833/2024 г., гр.д.

№ 44040/2024 г., гр.д. № 44254/2024 г. и гр.д. № 44506/2024 г. /срещу „Кредито“ ООД/ всичките образувани през същия м. юли 2024 г., като настоящото дело, обаче ищецът В. С.

С. се представлява от адв. М. безплатно в качеството му на материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. При преценка на изложените обстоятелства става ясно, че по сходни дела възложителят на правната помощ в качеството му на кредитополучател по потребителски кредити, един път разполага с възможност да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лв. / за настоящото дело 40986/2024 г., в което са предявени два обективно кумулативно съединени иска установителен с цена 500 лв. и осъдителен с цена 135 лв./, както и 1 900 лв. по гр.д. № 42825/24 г., а по отношение на останалите 7 дела, но предявени срещу друг ответник е материално затруднено лице и не може да заплати възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, независимо, че впоследствие същият я представлява по още десетки дела и му заплаща възнаграждение.

Посоченото поведение на страната и процесуалния й представител, който веднъж я защитава безплатно, веднъж я защитава срещу сериозен хонорар, води на извод, че налице превръщане на отговорността за разноски в източник на обогатяване и бизнес стратегия /виж Определение №10054/08.05.2026г. по в.ч.гр.д. №2190/2026г. на СГС, ЧЖ- VI-Б състав/.

Настоящият съдебен състав намира, че присъждането на разноските в тежест на ответника за адвокатско възнаграждение противоречи на разпоредбата на чл. 3 ГПК и задължението за добросъвестност на страните, участващи в съдебното производство и в съответствие с общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, то съдът намира, че адвокатско възнаграждение изобщо не се дължи. Този извод не се променя от обстоятелството, че са представени доказателства за изплатен ден преди откритото съдебно заседание при наличие на трайни данни за процесуалното поведение на ответната страна, представлявана от юрисконсулт Георгиева по сходни дела, адвокатски хонорар. Всички изложени съображения водят извод, че е налице недобросъвестно упражняване на права и подлагат под съмнение дали въобще претендираният хонорар е бил платен. С оглед правния принцип за забрана за влошаване положението на жалбоподателя, 3 съдът не може да ревизира решението си в частта, с която е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, но следва да остави молбата за изменение на решението в частта за разноските без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 237010/07.07.2025 г., подадена от В. С. С., чрез Еднолично дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., с която се иска изменение на Решение № 12207/23.06.2025 г. по гр.д. № 40986/2024 по описа на СРС, 88 с-в в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 920 лева с ДДС.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4