Решение № 1 от 31.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№1 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Д. Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно фирмено дело № 20241001100003 по описа за 2024 година

Производството е по чл.530 и сл. ГПК във вр. глава ІІІ от Закона за вероизповеданията.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Й. А.- в качеството на му на избран за Управител на „Свещения огън на Итцачитлан България“ срещу постановеното от СГС, ТО, 6 състав Решение № 39/ 06.06.2024г. по фирм.дело № 11/2024г., с което е оставена без уважение молба по чл.18 от Закона за вероизповеданията за вписване в регистъра, воден от СГС, на религиозна институция „Свещения огън на Итцачитлан България“.

Твърди се че обжалваното решение е неправилно по съображения подробно изложени в жалбата, с искане да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което новоучреденото вероизповедание да бъде регистрирано.

САС, ТО, 6 състав, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима- подадена е в срок, от легитимирано лице, имащо право и интерес от обжалването с оглед неуважаване вписване на заявените и подлежащи на отразяване в съответния регистър обстоятелства.

Жалбата е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Производството е образувано по подадено заявление за вписване на новоучредено юридическо лице- вероизповедание „Свещения огън на Итцачитлан България“.

С обжалваното решение, СГС, ТО,6 състав, възприемайки съображенията в становището на Дирекция "Вероизповедание ", е отказал исканото вписване, като най-общо 1 е приел, че в устава липсва изложение на верски съображения и практики, по начин който да позволява да се формира извод дали с учредяването на вероизповеданието не се застрашава националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала, правата и свободите на други лица, както и на членовете на самата религиозна институция.

Настоящият състав на съда намира, следното :

За да бъде постановено положително решение, с което да се впише в специалния регистър една религиозна общност като юридическо лице, съобразно правилата на Закона за вероизповеданията, е необходимо да се представят както доказателства за учредяване, така и да се представи Устава на общността. В Закона за вероизповеданията, законодателят е регламентирал задължителното съдържание на Устава. В него следва да бъдат подробно посочени верското убеждение и богослужебната практика на вероизповеданието - чл. 17, т.2.

Това задължително съдържание е необходимо, за да може съдът да прецени дали с учредяването на вероизповеданието не се застрашава националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала, правата и свободите на други лица, както и на членовете на самата религиозна институция. От друга страна, следва да се бъдат представени и доказателства за свикването, реда и начина на провеждане на учредителното събрание, а в случаите, когато се иска промяна, следва да бъдат представени доказателства за свикването, реда и провеждането, както и начина на гласуване на промените.

В този ред на мисли следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 5, вр. чл. 2 от Закона за вероизповеданията, правото на вероизповедание е основно, абсолютно, лично и ненакърнимо и се упражнява чрез формиране и изразяване на верско убеждение, създаване или участие в религиозна общност, организиране на институции на общността, осъществяване на верско обучение и др. дейности, предвидени в закона. Както иначе правилно е разяснил и съдът в обжалваното решение това право не е абсолютно и същото не може да се разбира, като такова, което да може да бъде насочено към защитени от Конституцията и законите на Република България ценности.

Противно обаче на изложените от първоинстанционния съд съображения настоящият състав на съда намира, че в съдържанието на устава се съдържа достатъчно пълно и ясно изложение на това какви са верските убеждения и богослужебни ритуали и практики на вероизповеданието, чиято регистрация се иска и които не позволяват да се предположи извод, че практикуването им от членовете на вероизповеданието би могло да създаде риск за националната сигурност, обществения ред или пък да засегне живота и здравето на вярващите или пък на останалите членове на обществото.

В разпоредбите на чл.5 и чл.6 от Устава се съдържа изложение на вярата и убеждението на духовния водач/гуру/ на религиозната общност, чиято регистрация като местен клон се иска- на А. Д. А.- „Текпанкали“- за „вярата му в чистото възраждане“ на древната традиция на мезоамериканските индианци, за сливането на „змията и кондора“, базиращо се на принципи, признаващи връзката на хората с Великата Мистерия и първичното съществуване на земята, въздуха, водата и огъня като произход и източник на живота, чрез вярата в които и практикуването на посочените в устава богослужебни 2 практики и ритуали ще се цели активиране на духовните сили на предците, чрез които се цели да се осъществи духовен баланс и хармония между всички живи същества на земята.

По нататък е пояснено, че посланието, което Свещеният огън на Итцачитлан носи, е от времето, когато земята и всички живи същества са били едно духовно цяло, което е било от епохата преди разделението на континентите, следователно и на народите и на отделните човешки същества, и убеждението и вярата, че в един бъдещ момент светът ще се върне в естественото си състояние на нещата при което ще има естествена хармония между природата и всички човешки същества. Неправилни са изводите на съда, че верското убеждение предполага изповядването на конкретна идея, която „да намирала израз в рационални знаци“ като в този контекст „обединението около идеята за обединението на северната и южната част на континента Америка, като част от това древно пророчество, била идея неосъществима“. Първо, както се разясни по-горе в мотивите, в така приложеното от съда волунтаристично обяснение за невъзможността за постигане „сливането в едно цяло на двете Америки“, не се състои действителната същност на това религиозно убеждение, а това е вярата в постигането на духовно обединение на всички живи същества в едно астрално цяло, каквато е била първичната същност на Вселената, и при което естествено състояние са съществували мир, ред и хармония. И на второ място, не е вярно че верското убеждение трябва да съдържа „рационални знаци“, както счита съдът. За разлика от философията и естествените науки, религията е ирационална по своята същност в разбиранията си за света и Божествеността, които не винаги могат да бъдат обяснени с постулатите на разума и логиката. Религиозните убеждения се обясняват не с разума, а с духа, и поради това се чувстват, а не се разбират. Това важи с не по-малка сила и за постулатите и посланията на традиционните и общопознати авраамически религии /юдеизъм, християнство и ислям/, някои от които убеждения и предания също така не могат да бъдат обяснени по рационален начин/като напр. „чудеса“ на светци, митове за Сътворението на света и пр./ от гледна точка на съвременната наука и познанията ни за природните закони, но въпреки всичко те са поставени по аксиоматичен начин в основата на верските убеждения на тези три световни доминиращи религии и вярванията им продължават да бъдат споделяни, в т.ч и безкритично, от милиарди хора по света. Но в крайна сметка всеки има правото да изповядва своята вяра, дори и в нея да има заблуди според разбиранията на невярващия в нея, стига разбира се това да не става по начин, чрез който да се засягат правата и интересите на останалите членове на обществото или да се проповядва налагането на тези религиозни убеждения да става насилствено или против волята на останалите хора. В настоящия случай, видно от изложените в съдържанието на устава религиозни убеждения на съответната верска общност, чиято регистрация се иска, не позволяват да се направи извод, че ще извършва проповядване на такива неприемливи за останалата част на обществото практики и религиозни цели.

Вярата и прилагането на такива езотерични и езически по характера си религиозни култове и практики, както те са заложени в съдържанието на представения устав, макар и съществено да се различават от възприятията за света и космоса, които са възприети за 3 традиционни и общо приемливи за съвременната западна култура, към която безспорно сме част и ние, и които съвременни разбирания до голяма степен са повлияни от постулатите на християнството, са признати в цял свят като част от духовното наследство на културата на мезоамериканските индианци от епохата на доколумбова Америка. Видно е от приложените с жалбата доказателства, е че за същата религиозна общност на която се иска регистрация като вероизповедание по настоящото производство и при прилагане на същите декларирани религиозни принципи и практики, същото вероизповедание вече е било регистрирано като самостоятелна религиозна институция, съобразно законодателството на САЩ и Еквадор. Без значение е под каква правноорганизационна форма- на юридическо лице с нестопанска цел или на вероизповедание с признат отделен статут на юридическо лице- както е по нашия национален закон, съответният законодател според особеностите на националната законодателна уредба е предоставил възможността за това вероизповеданието да практикува по правнорегламентиран начин богослужебните си практики. Конкретно това обстоятелство се установява от приложеното по делото Удостоверение по дело № 5442-8545 на офиса на държавния секретар на Щата Илинойс, където изрично е признато, че в съответствие с предвиденото в Закона за религиозната свобода на американските индианци, ратифициран от Конгреса на САЩ, е че на същата религиозна общност и почитаща същите убеждения и религиозни практики, както и на заявените за регистрация по реда на настоящото производство, е признато правото да бъдат регистрирани като самостоятелно юридическо лице, упражняващо религиозна дейност под наименованието „Индианска църква на Итцачитлан“.

Не е вярно констатираното от първоинстанционния съд, че в устава се съдържали норми за придобиване на членство на лица под 14 години- разпоредбата на чл.13, т.2 от Устава, визираща реда за приемане на нови членове, изобщо няма такава редакция в изразения от съда смисъл. В нея са регламентирани единствено правилата за прием на нови членове- че те следва да отправят устна или писмена молба до управителя, да заплащат членски внос, както и че им се издава карта, съдържаща снимка, име и фамилия, дата на раждане и вида на членството.

Също така никъде в устава при изброяване на богослужебните практики и ритуали не е посочено, че извършването на свещенодействия чрез използване на свещени лули, растения, животински кожи и пр. ще става посредством употребата на психотропни вещества, което да позволява да се направи извод, че упражняването на такива практики ще създава риск за живота и здравето и на практикуващите ги лица, както и че при богослуженията ще се извършва запретена от закона употреба на различни халюцигенни вещества, вкл. и от малолетни лица. От друга страна, бъде ли установено, че при осъществяване на религиозната практика действително се употребяват такива забранени от закона вещества и субстанции, в т.ч и от малолетни лица, това може да бъде основание да се иска прекратяване на регистрацията на вероизповеданието по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Закона за вероизповеданията.

Не представлява проблем за настоящия състав на съда и разпоредбата на чл.6, изр.

4 първо от устава, в която конкретното вероизповедание е определено като такова, че „признава себе си като нация и коренно население“. Тази редакция на устава по никакъв начин не може да бъде разбирана като израз на противоречие със заявения в Конституцията на Р България еднонационален и унитарен характер на българската държава, какъвто смисъл се е опитало да вложи не знайно защо длъжностното лице от Дирекцията по вероизповеданията. Обяснено в устава по този начин това изявление в неговия чисто духовен и религиозен аспект следва да се има предвид и да бъде разбирано във вложения смисъл, че хората изповядващи навсякъде по света, независимо от тяхната национална принадлежност, това специфично религиозно вярване представляват една духовна общностна вярващите в заложените в същността на вероизповеданието религиозни принципи, както те са изразени в разпоредбите на чл. 5 и чл.6 от устава. Употребеният в устава израз за духовното единство на всички почитащи култа и вярването в завръщането на епохата на Свещеният огън на Итцачитлан, което убеждение е в основата на този специфичен религиозен култ, не е с нищо по-различен от понятието „Ал-Умма Ал-Исламия (на арабски: ‫)اﻷﻣﺔ اﻹﺳـﻼﻣﯿﺔ‬, което е вложено в исляма и което в буквален превод означава „мюсюлманската нация“. По напълно аналогичен с употребения в устава смисъл понятието „Ума“/ разбирано като „духовна общност“/ в Корана и ислямската религиозна литература се употребява по повод на мюсюлманите, споделящи общи религиозни вярвания и убеждения навсякъде по целия свят независимо от расовата им, народностна или етническа принадлежност, и която духовна общност именно в това си качество е обект на Божествения план за спасение/ което е така според възприятията на вярващите в исляма, разбира се!/. Същевременно изповядването на такива верски убеждения и разбирания от страна на вярващите в исляма като относително обособена от останалата част на човечеството духовна общност, никога, и то с основание, не е било считано и преценявано като заплаха за единността и неделимостта на българската нация и държава.