Определение № 385 от 07.07.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 385 гр. Варна, 07.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Анета Н. Братанова

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20263001000299 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК и е образувано е по частна жалба на Д. В. Л. и В. К. Л., гражданки на Руската Федерация срещу определение № 257/14.05.2026 г., постановено по електронно дело № 20263200900004(ТД4/2026г) на ОС – Добрич, с което същото е прекратено и препратено по подсъдност на местно компетентен РС – София.

Частната жалба, е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК(в първи работен ден след изтичането на срока в неприсъствен 25.05.26г.), от легитимирани страни(ищци), чрез надлежно овластен пълномощник, срещу обжалваемо определение, поради което въззивния съд я преценява за процесуално допустима(чл. 274 ал.1 т.2 вр. чл. 121 ГПК). Внесена е авансово дължимата държавна такса за обжалване в нормативно установен размер.

Осъществена е размяна на книжа между насрещните страни.

Жалбоподателките съищци Д. В. Л. и В. К. Л., чрез общия си п ъ л н о м о щ н и к а излагат съвместно оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се позовават на игнориране на вече стабилизирана подсъдност на основното производство, от което в нарушение на чл. 210 ГПК е бил отделен преюдициалния инцидентен установителен иск.

Сочат, че правилото на чл. 120 ГПК изключва значението на настъпилите след предявяване на основния(обусловен) иск обстоятелства, като основания за препращане, както и че вписването на новото седалище – посочено от ответника в друг съдебен район, извършено въз основа на неистински документи има значение само за добросъвестни трети лица, но не може да ползва ответника. Молят за отмяна на неправилното препращане.

Като насрещна страна ответникът „ИМПЕРИАЛ 2011“ООД, чрез адв.

Г., упълномощен от вписан законен представител, в срока по чл.276 ГПК е оспорил частната жалба, с доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното определение. Оспорва доводите, обосновани с неподлежащо на въззивен контрол разделяне, неотносимото позоваване на стабилизирана 1 подсъдност по обусловения основен иск и необоснована със законова норма непротивопоставимост. Позовава се на своевременно заявен отвод за местна подсъдност и моли за потвърждаване на правилния акт на първата инстанция.

За да се произнесе по спорния процесуален въпрос, въззивния съд съобразява следното:

Прекратеното производство е било образувано след отделянето на инцидентен установителен иск, заявен в допълнителна искова молба от основните съединени претенции на наследниците Л. (правоприемници на починал съдружник) срещу „ИМПЕРИАЛ 2011“ ЕООД, за установяване по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ несъществуването на група от обстоятелства (относно разпределение на капитал, промяна в управлението, приемане на нов учредителен акт на дружеството, притежавано вече от едноличен собственик и промяна на седалището, и адреса на управление) и установяване по реда на чл. 71 ТЗ спрямо дружеството на членствени права на наследниците върху всички притежавани приживе от наследодателя В.Л. дялове.

Макар предмет на отделената претенция да е отричането на оспорена истинност на един от документите, ползван от заявителя за обосновка на оспореното вписване, тази преюдициална връзка не е от такова естество, че да налага делата да бъдат задължително разгледани от един и същ съд, респективно да бъдат зачитани вече стабилизираната подсъдност по първоначалното дело и изтеклите по него процесуални срокове. Напротив, сама по себе си преценката за отделянето на инцидентния установителен иск не засяга правото на защита на ищците (по арг. от мотивите към т. 7а от ТРОСГТК1/2013г. на ВКС), тъй като и след образуването на новото дело, резултатът му подлежи на служебно зачитане в обусловеното от него основно производство (т.1 от ТРОСГТК 1/2017г. на ВКС). Затова сама по себе си материално-правната „връзка“ на преюдициалност не се разкъсва, дори и делата да се разглеждат отделно, а това изключва процесуалната връзка между споровете да е от такова естество, че да изключва прилагането на общите правила за разглеждане на отделеното дело. В този смисъл всички доводи, които жалбоподателите извеждат от наличието на някакви процесуални действия по обусловеното дело ( ТД95/2024г на ОС-Добрич) не могат да се съобразяват в настоящото производство.

В този смисъл, настоящият съд не намира каквото и да е основание за прилагане на нормата на чл. 120 ГПК. В хипотезата на това правило се визират промени на фактически обстоятелства, а не процесуални действия и затова допуснатото от първоинстанционния съд отделяне на инцидентния установителен иск не попада изобщо в приложното й поле.

При отделянето на установителния иск е удостоверено постъпване на молбата с пощенска пратка, адресирана на 31.03.2025г. и това е най-ранния момент, в който искът е бил насочен срещу ответното дружеството (ползвало документа за вписване по своята партида). Видно от служебната справка в търговския регистър година по-рано (още на 22.05.2024г.) вече е било вписано седалище на ответника в гр. София и този обективен факт не е бил променян до заявения при първо връчване на този иск отвод за местна неподсъдност на спора.

2

Въззивният съд не намира каквото и да е основание за отричане на действието на това вписване. Действително, оповестяването на данните за статута на търговците е предназначено да се противопостави на трети добросъвестни лица, т.е. именно на онези субекти, които не са в членствено правоотношение с юридическото лице и нямат възможност да узнаят по друг начин „вътрешни“ за корпоративния субект обстоятелства. Веднъж оповестени седалището и адреса на управление ползват търговеца и до заличаването им по установения в закона ред данните не могат да се пренебрегнат. Изцяло противно на правната логика е третирането на ответника като недобросъвестно лице спрямо собствената му партида.

Дружеството не е трето лице, а титуляр и страна в регистърното производство, а физическото лице, което е действало от негово име е различен правен субект.

Съответно дори и фактическият заявител да е знаел за съществуването на нещо различно от това, което сам е оповестил, това е ирелевантно за субективното отношение на самото дружество – ответник. Отделно от това, дори и да се приравни знанието на заявителя(орган) със знание на дружеството (юридическо лице), то ищците като все още неприети от дружеството трети лица, не биха могли да се ползват от изключението на чл. 7 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като законовото правило на чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ изрично забранява позоваване на последици от още неустановено основание за заличаване на оповестеното ново седалище.

За пълнота, въззивният съд преценява и довода, посочен пред първата инстанция (неподдържан в частната жалба) основан на допуснато спиране на регистърното производство по сезиращото заявление за вписване именно на промяната в седалището. Не само че законът не предвижда някакво действие на акта по чл. 19 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ извън самото регистърно производство, но и от справката по партидата категорично е видно, че актът на съда е достигнал до длъжностното лице по регистрацията едва след като тази регистрация на новото седалище е била довършена. Именно наличното вече вписване е породило и интереса от предявяване на „основния“ иск, обусловен от настоящото отделено производство, който има за цел заличаването на тази регистрация.

При това положение, оплакванията на жалбоподателите се оказват изцяло неоснователни. Както е посочено в цитираното от тях самите Определение № 664/28.02.2025г. по ЧКТД 169/2025г на ВКС, І т.о., само материалноправен закон може да съдържа правила относно специална компетентност на съдилищата и да определя специална подсъдност на искове при особени процесуални правила. В случая предмет на установителния иск е неистинност на документ, а производството по установяване на този факт е уредено в общо правило на чл. 124 ал. 4 ГПК. Затова са приложими и общите правила на чл. 119 ал.4 ГПК, допускащи ответникът да обоснове отвод за местна подсъдност в срока за отговор по иска. Именно такова е възражението за общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК и ответникът е заявил това свое защитно процесуално възражение още при първото връчване на книжата по този иск. Сезирането на съд, различен от този, в чийто район се оказва седалището на търговското дружество, е процесуална пречка и разглеждането на процеса следва да продължи от първоинстанционен съд в гр. София, където ответникът е регистриран.

3

Обжалваното определение изцяло съответства на така изложените съображения, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

По тези съображения, съставът на Варненския апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. В. Л. и В. К. Л., гражданки на Руската Федерация срещу определение № 257/14.05.2026 г., постановено по електронно дело № 20263200900004(ТД4/2026г) на ОС – Добрич, с което същото е прекратено и препратено по подсъдност на местно компетентен РС – София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК - с частна касационна жалба в седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4