Решение № 16 от 10.02.2023, Районен съд - Димитровград

МОТИВИ към Решение №16/10.02.2023г., постановено по НАХД №296 по описа за 2022г. на Районен Съд–гр.Димитровград

Районна Прокуратура– Хасково, ТО-Димитровград е внесла против обвиняемия А.М.Х. с ЕГН **********, постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а, ал.1 от НК - за извършено престъпление по чл.296, ал.1, пр.3 от НК, за това, че на 11.06.2021г. в гр.Димитровград не изпълнил заповед за незабавна защита № 3/18.05.2021г. по чл.18, ал.1 от Закона за защита срещy домашното насилие, издадена по гр.д. № 750/2021г. по описа на Районен съд- Димитровград, в полза на М.Д.М. в качеството й на пострадало лице и като майка и законен представител на малолетното дете В.А.М., съгласно която е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над М.Д.М. и В.А.М. и му е било забранено да приближава тях, жилището им, както и местата за социални контакти и отдих, включително и ДГ„Роза" на разстояние не по-малко от 50 метра до приключване на производството, като на 11.06.2021г. нарушил забраната да се приближава до тях и ДГ„Роза" на по-малко от 50 метра.

Обвиняемият – редовно призован, не се явява и не взема становище по обвинението.

Упълномощеният защитник пледира за признаване на подзащитния му за невинен, доколкото обвинението не било доказано по несъмнен начин. Счита, че с действията си обв.Х. не е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Прокурорът при Районна прокуратура– Хасково, ТО-Димитровград поддържа предложението във вида, в който е повдигнато, пледира за признаване на обвиняемия за виновен и за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият А. Х.- на 48г. и св.М.М.- на 42г., живели на съпружески начала, като през време на съжителството им, през 2014г. М. родила дъщеря св.В.А.М..

През годините отношенията между обв.Х. и св.М. се влошавали и двамата се разделили, като въпреки тяхната раздяла Х. упражнявал тормоз върху св.М., поради което тя поиска издаването на заповед за защита от домашно насилие.

По образуваното гр.д. № 750/2021г. на РС-Димитровград била издадена заповед за незабавна защита №3 от 18.05.2021г., съгласно чл.18, ал.1 и ал.2 и чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), подлежаща на незабавно изпълнение, с която се налагало по отношение на обвиняемия А. Х. мерки по ЗЗДН. Със заповедта обвиняемият се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо св.М.М. и 1 малолетното дете В.М., така също му било забранено да приближава тях на разстояние по-малко от 50м., включително жилището, което обитавали, находящо се в гр.Димитровград, на **********, местата за социални контакти и отдих, така също и Детска градина „Роза", която посещавала малолетната. Срокът на забраната бил до окончателното произнасяне на съда по молбата на пострадалата, като такова е извършено с Решение № 230/14.12.2021г. по описа на Окръжен Съд- Хасково, постановено по в.гр.д.

№502/2021г.

Преди това, препис от определението с №75/18.05.2021г. и заповедта за защита с №3 от 18.05.2021г. по описа на РС-Димитровград, били връчени лично на обв.Х. срещу подпис- на 26.05.2021г., което връчване било извършено от полицейския служител- св.К.К..

Въпреки, че бил уведомен и знаел за поставените ограничения с влязъл в сила съдебен акт, обв.Х. на 11.06.2021г. в ранния следобяд бил с автомобила си в района на целодневна детска градина „Роза“, където била отглеждана дъщеря му В.М..

Същия ден, св.М.М. и св.П.Д., с когото живеела заедно, отишли да приберат малолетната В.М. от детската градина. След като взели детето В. от целодневна градина „Роза", по обичайния маршрут се отправили пеша към дома на св.М.. Докато били в района на магазин "Лотос", намиращ се в непосредствена близост до детска градина „Роза", на платното за движение, намиращо се в междублоковото пространство, покрай тях преминал обвиняемия Х. с управлявания от него автомобил. Х. намалил скоростта на движение на колата, като показал знак с ръка към движещите се пеша св.М. и св.Д.. Те възприели действията на обвиняемия и тогава св.П.Д. извикал към обв.Х., да върне автомобила на св.М.. След това обръщение, обв.Х. спрял автомобила, слязъл от него, приближил св.Пл.Д. и му нанесъл удар с ръка в областта на носа/лицето, за което в последствие било издадено съдебномедицинско удостоверение. В непосредствена близост до св.П.Д., в момента на удара били св.М.М. и малолетната В.М.. Действията на обв.Х. били възприети от същите, като малолетната В. се уплашила от случващото се около нея и заплакала. Виждайки поведение на детето, обв.Х. се опитал да я успокои, като понечил да я прегърне, но детето го отблъснало. Така обвиняемият се оттеглил от мястото, потегляйки с автомобила си, а след случилото се, св.М. съобщила на органите на реда и дала обяснения във връзка с поведението на Х. по отношение на Заповедта за защита от домашно насилие.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните свидетели- П.Д., М.М., В.К., Д.К. и К.К., от писмените материали- приложени по досъдебно производство №471/2021г. по описа на РУ-МВР-Димитровград – приобщени като доказателства по реда на чл.283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за 2 безспорно установени следните обстоятелства: - на процесната дата 11.06.2021г., св.П.Д. и св.М.М., заедно с малолетната дъщеря на св.М.- В., са вървели пеша в района около детска градина „Роза“ в гр.Димитровград, когато са срещнали преминаващия с автомобила си покрай тях обвиняем Х.; били са отправени реплики от св.Д. към обв.Х., след които се е достигнало до физическа саморазправа, с активните действия на обвиняемия; - налице е издадена съдебна заповед за защита- с Определение №75/18.05.2021г., по гр.д.

№750/2021г. на РС-Димитровград, чрез която заповед на обв.А. Х. е забранено да доближава жилището, обитавано от М.М. и малолетното дете В.М., местата за социални контакти и отдих, включително и детска градина „Роза“, на разстояние- по-близо от 50 метра, и която заповед е била надлежно връчена на обв.Х..

Съобразно разпоредбата на чл.296, ал.1 от НК: „Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.“.

В цитираната разпоредба е регламентирана защитата на обществените отношения, свързани с изпълнението на съдебните актове (решения, присъди), с които е дадено окончателно разрешение на правен спор. След влизането им в сила тези актове следва да бъдат приложени и да се осъществяват очакваните с тях правни последици. Престъплението по чл.296, ал.1 от НК може да се извърши както чрез действия, така и чрез бездействия, като и в двата случая деецът цели да препятства реалното осъществяване на очакваните от изпълнението на решението последици. Активните действия са само една от проявните форми, в които може да се изрази неизпълнението на съдебното решение. Ако деецът действа противоправно, т.е. възприема активно поведение, без да се съобрази с това, което е предписал съдебния орган при постановяването му, тогава ще е налице съставомерност от обективна страна по смисъла на чл.296, ал.1 от НК. Неговото поведение ще покрива състава на нормата, ако от данните по делото се установи, че неоснователно е действал, въпреки налична възможност за осъществяване и изпълнение на постановеното с решението по гражданското дело за защита от домашно насилие.

Изводите за съставомерността на деянието от обективна страна, обаче, следва да бъдат направени тогава, когато се изяснят фактическите обстоятелства по делото. В настоящия случай действията на обвиняемия са пределно ясни.

Репликата, която е отправена към него от св.П.Д.- да върне автомобила на св.М., не е обстоятелство, налагащо спиране на автомобила и саморазправа със св.Д.. Необезпокояван, обв.Х. е можел да продължи с автомобила си, вместо да търси физически контакт със св.Д.. Още повече- обв.Х. ясно е видял, че до св.Д. се движат св.М. и дъщеря им В., за които има издадена заповед по ЗЗДН да неприближава тях и местата за социални контакти и отдих – по-малко от 50 метра. Видно от показанията на св.М. и на св.Д., 3 обв.Х. е дошъл в непосредствена близост до тях, като е нанесъл удари по св.Д.. Идеята за издаване на ограничителна заповед по ЗЗДН е именно да се възпре извършителят на домашно насилие от извършването на други подобни прояви и да не навлиза в личното пространство и да тормози жертвата, доближавайки я. Обв.Х. е имал необезпокояваната възможност да забележи, че със св.Д. са именно св.М. и малолетната им дъщеря В.. В случая е без значение повода, по който обв.Х. е слязъл от автомобила си и се е отправил към св.М. и св.В.М.. Дали се е насочил към св.Д. или към друго лице, е без значение, доколкото идеята за ограничителната заповед е именно неприближаване на пострадалите от домашно насилие. Изключения от постановената съдебна заповед не са били предвидени, както и обстоятелства, при които да се счита, че извършителят не нарушава издадената заповед- като спорове с движещо се в непосредствена близост до жертвата на домашно насилие лице, закупуване на вестник, паркиране и т.н. Отправяйки се към св.Д., в чиято близост са били св.М. и дъщеря й, е действие, което обв.Х. е предприел с ясното съзнание, че нарушава издадената му заповед да не приближава тези лица на разстояние- по-малко от 50м.

Още повече, отправените реплики от св.Д. към обвиняемия не носят характера на необходимост от предприемане на неотложни действия.

В тази връзка Съдът намери обвинението за установено и доказано, с изключение на часта му за приближаване на жертвите на по-малко от 50 метра от детска градина „Роза“. В показанията си св.М. и св.Д. заявяват, че са взели детето В. от описаната детска градина и са се отправили по обичайният си маршрут към дома на св.М., но също така посочват, че са били в района между детската градина и магазин „Лотос“. Т.е. липсват обективни данни за това дали разстоянието до детската градина е било повече или по-малко от 50м. Предвид липсата на такива обективни данни, Съдът призна за невинен обвиняемия и го оправда по тази част от обвинението.

Показанията на разпитаните свидетели М. и Д., Съдът възприе и кредитира като правдиви, доколкото същите са последователни и безпротиворечиви по отношение на правно-релевантните факти. Според тези свидетели, същите са вървели пеша, когато обв.Х. е минал покрай тях с колата и след отправена реплика е слязъл и е нанесъл побой над св.Д.. По отношение на тези обстоятелства не са налице разминавания между свидетелските показания, поради което и Съдът ги възприе и кредитира. Като такива кредитира и показанията на св.К.К.- полицейския служител, работил по преписката. Той като цяло потвърждава заявеното от свидетелите М. и Д.. Поради което Съдът възприе и кредитира и неговите показания- като дадени от незаинтересувано лице, в унисон с останалите свидетелски показания.

Показанията на свидетелите В.К. и Д.К.- родителите на св.М.М., носят информация за развитията на отношенията между св.М. и обв.Х., както и съпътстващите проблеми в отношенията им. Видно от същите, обв.Х. и св.М. често са се разделяли и събирали, имало е чести оплаквания от страна на 4 св.М. за злоупотреба с алкохол от страна на обвиняемия, както и проява на насилие спрямо нея. Всъщност те като цяло потвърждават и са логически свързани със заявеното от св.М.. Поради което Съдът кредитира и техните показания като достоверни.

От обективна страна обвинението бе доказано по несъмнен и категоричен начин.

От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е целял тяхното настъпване.

Обвиняемият А.М.Х. е роден на 04.02.1974г. в гр.Димитровград, живущ в същия град, *********, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, машинен оператор във фирма „ЗКИ Волта"гр.Димитровград, неосъждан, ЕГН **********. Характеристичните му данни не са положителни.