Решение № 1191 от 17.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1191 гр. Пловдив, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300501479 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ищеца по спора „ Юробанк България „ АД, ЕИК 000694749 срещу Решение № 1090 от 11.03.2024 г., пост. по гр.д. № 8620 / 2023 г. на Районен Съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният срещу Д. Т. С., ЕГН - ********** установителен иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че С. / в качеството му на наследник на С.Т.С. / дължи на банката на основание сключен между нея и С.С. Договор за кредитна карта от *** г. вземанията, предмет на издадена по ч.гр.д. № 2100/2023 г. на РС – Пловдив Заповед по чл.

417 от ГПК № 956/ 10.02.2023 г. както следва: сумата 869, 64 лв. – главница по договора, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2023 г. / датата на подаване на заявлението /; сумата 14,60 лв. – възнаградителна лихва за период 16.07.2021 г. – 14.12.2022 г. и сумата 60,64 лв. – обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. – 02.02.2023 г..

За отхвърлянето на исковете районният съд е приел, че ищецът – при лежаща върху него доказателствена тежест, не е установил посредством представеното „ заявление – договор за издаване на кредитна карта „ възникването на възведеното валидно материално правоотношение – договора за кредитна карта между него и наследодателката на ответника. Защото така представения документ не обективира сключване на твърдяния договор предвид липсата на материализирани в него волеизявления на страните 1 досежно съществени негови елементи – съгласие относно размера на предоставения кредитен лимит и минималната месечна вноска.

Въззивникът поддържа неправилност на горния извод на съда. Твърди, че казаното заявление – договор съдържа всички изискуеми елементи на възведената облигация – две страни с изрични съвпадащи насрещни волеизявления, дата и подпис на страните. Защото е сключен при приложими към него Общи условия на кредитодателя за издаване и използване на карта ЕUROLINE - с които потребителят е изрично декларирал да е запознат и да се е съгласил, и в които ОУ е посочено, че банката – картоиздател ежемесечно съобщава на картодържателя извършените с картата операции, минималната месечна вноска и промените в кредитния лимит, както и че си запазва правото да го променя едностранно в зависимост от финансовите възможности на картодържателя, която промяна съобщава на последния също посредством изпратеното му месечното извлечение / чл. чл. 7 и 8 от ОУ /.

По така изложените доводи се иска отмяна на решението и уважаване на иска. Претендират се направените за двете инстанции разноски.

Въззиваемият е депозирал отговор за неоснователност на жалбата.

Поддържа да е правилен е извода на съда, че в представеното към ИМ заявление – договор не са посочени кредитния лимит по картата и минималната месечна вноска, които са съществени елементи на договора.

Позоваването на разпоредби от ОУ, касаещи съобщаването на остатъка от кредитния лимит към месечните извлечения до картодържателя за извършените по картата операции не обосновава извод за постигнато съгласие относно тези два елемента, а напротив – подкрепя извода за липса на постигнато съгласие по тях.

По така изложените доводи се пледира за потвърждаване на решението. Претендира разноски за въззивното производство.

В жалбата и отговора не са заявени от страните искания за събиране на доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по неговата допустимост – само в обжалваната част, а относно правилността му е ограничен от възведените в жалбата доводи.

В случая решението е валидно.

Същото е и допустимо - за вземанията, предмет на специалния установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК е издадена по ч.гр.д. № 2 100/2023 г. на РС – Пловдив Заповед по чл. 417 от ГПК № 956/ 10.02.2023 г., срещу която длъжникът С. -ответникът по иска и по въззивната жалба, е възразил в срок, съответно в срок заявителят - ищец е предявил иска – видно от приложеното ч.гр.д. № 2 100/2023 г. на РС – Пловдив.

Във връзка с възведените в жалбата оплаквания настоящата инстанция намира решението и за правилно.

2

Процесните вземания ищецът твърди да произтичат от сключен между него и С.Т.С. / починала и оставила единствен наследник по закон брат си Д. Т.

С. / при общи условия Договор за издаване на кредитна карта EUROLINE от *** г., която през 2017 г., „ мигрирала „ в кредитна карта BG МС САSН - на *** г., договорът е обявен за предсрочно изискуем от банката на 14.12.2022 г. поради неплащане на 19 бр. вноски съгласно месечните извлечения.

Сключването на твърдяния договор ищецът счита да е обективирано в представените към ИМ заявление – договор от С.С. за издаване на EUROLINE кредитна карта от *** г. – подписано и от банката и ОУ на банката за издаване и използване на Карта EUROLINE.

Видно от заявлението – договор е, че то съдържа декларирани от заявителката лични и финансови за нея, данни за трудовата й заетост, както и искане - ако заявлението бъде прието от банката, първата транзакция в размер на 202,98 лв. / сума с оскъпяване / да бъде преведена по банкова сметка на фирма Германос ТБ, посочен е и брой на вноските – 12. Заявителката е декларирала, че е запозната с ОУ на банката за издаване на кредитна карта EUROLINE и приема същите, както и че разбира, че заявлението може да бъде отхвърлено от банката без последната да е длъжна да посочи причина за отказа.

ОУ на ищцовата банка за издаване и използване на Карта EUROLINE са представени по делото / и по приложеното заповедно / в ксерокопие, в което е невъзможно прочитането на клаузите им / изключително ситен, блед и слят шрифт /, но е видно, че не е посочена датата на приемането им от банката и срока на действието им, както и че не са подписани от заявителката С..

При така установеното е правилен извода на районния съд за нищожност на договора на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД - поради липса на съгласие относно съществените елементи по възведената облигация – в който смисъл и възражението на ответника в представения отговор на ИМ и в отговора на въззивната жалба.

Договорът за издаване на кредитна карта представлява договор за банков кредит / револвиращ кредит/, който съгласно чл. 430 от ТЗ следва да е сключен в писмена форма / като условие за неговата действителност / и доколкото е винаги срочен и възмезден следва да съдържа следните съществени елементи, изначално договорени между съконтрахентите: разрешения от кредитора лимит; възнаграждението на кредитора / годишната възнаградителна лихва върху усвоените суми от лимита /; други разходи за кредитополучателя по договора; условията за активиране на картата и за револвирането на кредита; срока на кредита/картата, реда и условията за продължаването на срока.

Следва също така да е установено – при постигане на съгласие между страните относно казаните съществени параметри, кредитната карта да е предадена от издателя на ползувателя, ведно с ПИН код.

В заявката – договор от *** г. казаните по горе съществени елементи на 3 конкретната облигация не са налице, не се установяват и от ОУ на банката дори и да се приеме, че цитираните чл.чл. 7 и 8 от същите имат твърдяното от въззивника съдържание. Доколкото ОУ нямат дата на приемане и не са подписани от С., не се установява същите да са били действащите такива към датата на подписване на заявката – договор, с които заявителката е декларира да е запозната и да приема. Не се установява и предоставянето на кредитната карта и ПИН от издателя на ползувателя С.. Изключително неясно е и ищцовото твърдение за „ мигрирането „ на кредитната карта EUROLINE от *** г. в кредитна карта BG МС САSН на *** г. - дали са касае за продължаване на договора от 2006 г. или за нов договор, сключен през 2017 г..

Предвид изложеното жалбата е неоснователна, първоинстанционното решение се потвърждава.

С оглед този инстанционен резултат на въззиваемия се присъждат направените от него разноски за въззивното производство в размер на 400 лв.

– възнаграждение за един адвокат, договорено и платено съгласно представения ДПЗС – лист 29 от въззивното дело.

Предвид цената на иска и на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК въззивното решение е окончателно.

И съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 1 090 от 11.03.2024 г., пост. по гр.д. № 8 620 / 2023 г. на Районен Съд – Пловдив.

Осъжда „ Юробанк България „ АД, ЕИК 000694749 да заплати на Д. Т.

С., ЕГН – ********** разноски за въззивното производство в размер на 400 / четиристотин / лева – възнаграждение за един адвокат.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4