Решение № 264 от 08.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Пловдив, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20255001000302 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №5217/22.04.2025г. от Н. А. М., ЕГН **********, с адрес: *** – чрез пълномощника и адв. С. Ч. против решение №76/13.03.2025г., постановено по търг.д. № 55/2024г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта с която е отхвърлен предявения от Н. А. М. против Застрахователна компания “Лев инс“ АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания вследствие ПТП от 18.04.2023г. за разликата над 60 000 лева до претендирания размер от 80 000 лева, в частта, с която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху това обезщетение за периода от 18.04.2023г. до 27.07.2023г., в частта с която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от 23.20 лева над размер от 1.65 лева до претендирания размер от 2.35 лева и за периода 24.04.2023г. до 27.07.2023г., като неоснователни и е осъдена Н. А. М. да заплати на Застрахователна компания “Лев инс“ АД сумата 976 лева – разноски в първоинстанционното производство съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете.

1

Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижено и не съответства на критерия за справедливост с оглед на характера и степента на уврежданията, тяхната специфика, обстоятелството, че се касае за множество такива, невъзможността за пълно възстановяване, дългия период на лечение и възстановяване, отражението върху психо - емоционалното и съС.ие. Твърди се, че при определяне на обезщетението съдът не е взел предвид застрахователните лимити, конкретните икономически условия и съдебната практика при сходни случаи. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено, а претенцията за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважена за разликата над 60 000 лева, т.е. да бъдат присъдени още 20 000 лева, претенцията за законна лихва да бъде уважена от датата на деликта, а върху обезщетението за имуществени вреди да се присъди законна лихва от датата на извършване на разхода.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗАдв.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от Застрахователна компания“Лев инс“ АД – гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №67 А - чрез пълномощника на дружеството адв. П. П., с който се изразява становище за нейната неоснователност. Претендира потвърждаване на решението и присъждане на разноски, сторени във въззивното производство.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.

Ищцата Н. А. М., ЕГН **********, с адрес: *** – чрез пълномощника и адв. С. Ч. твърди, че е пострадала при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.04.2023г. в с. Т., причинено противоправно о т Д.Г.П. при управление на лек автомобил „О.“ модел „А.“ с рег. № ***. Посочва, че същият при движение на заден ход на ул. „З.“, е нарушил правилата за движение по пътищата като се е движил със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и законовите ограничения, не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, не се е убедил, че пътят зад превозното му средство е свободен и че няма да създаде опасност за движението, не е наблюдавал пътя по време на движението си назад и не е 2 осигурил лице, което да му сигнализира за опасност, вследствие на което ПТП като блъска Н. А. М. и и причинява телесни увреждания. В тази връзка твърди, че водачът П. е нарушил изискванията, произтичащи от разпоредбите на чл.20 ал.2, чл.21 ал.1 от ЗДвП, чл.5, ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от ЗДвП, чл.20 ал.1, чл.40 ал.1 и 2 и чл.116 от ЗДвП и чл.94 ал.1 и 2 от ППЗДвП.

Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица с №******, валидна към датата на процесното събитие.

Твърди, че вследствие на ПТП е получила травматични увреждания, в областта на главата, таза, десния крак и дясното рамо: изразяващи се в травма на глава, гръден кош и корем, мозъчно сътресение, фрактура на L4 прешлен, спондилоза, спондилоартроза и остеохондроза, спондилолистеза, дискова херния L3-L4, L4-L5 и L5-S1, фрактура на предна латерална и медиална стена на десен максиларен синус с наличие на хеморагично еквивалентно съдържимо в него, фрактура на процесус зигоматикус вдясно, наличие на течно еквивалентно съдържимо в ляв максиларен синус, хемосинус максиларис декстра, ляв максиларен синуит. Вследствие на тези увреждания за продължителен период от време е била трудно подвижна, изпитвала болки.

Походката и понастоящем е нестабилна, оплаква се от световъртеж и силно главоболие. Слухът и е намалял значително и трудно разбира речта на околните. За известен период от време е била поставена в зависимост от близките си, тъй като не е можела да се обслужва сама и се е нуждаела от чужди грижи и помощ. Твърди, че в резултат на ПТП и е причинен и психически дискомфорт и емоционален стрес. Тя е неспокойна през деня и има безсъние през нощта, станала уплашена и асоциална. Претърпяното произшествие е довело до остра стресова реакция и душевно разстройство у ищцата. Твърди, че повече от година след произшествието, тя не е възстановена.

Твърди, че като резултат от ПТП е претърпяла и имуществени вреди в размер на 23.20 лева, изразяващи се в разходи, свързани с лечението за заплащане на потребителска такса.

Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника Застрахователна компания “Лев инс“ АД – гр.

3

София. Твърди, че е заявила своите претенции пред застрахователя с молбапретенция вх. №7351/28.07.2023г. Твърди, че ответникът не е определил, нито е заплатил обезщетение до предявяване на иска на 05.02.2024г.

Моли съда да осъди ответника Застрахователна компания“Лев инс“ АД – гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №67 А, ЕИК 121130788 да и заплати 80 000 лева, частично от 120 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания и негативни психо – емоционални промени, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.04.2023г., причинено противоправно и виновно от Д.Г.П. при управление на лек автомобил „О.“ модел „А.“ с рег. № *** и чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска отговорност“ по полица с №*****, сключена с ответника, с период на действие от 22.02.2023г. до 22.02.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.04.2023г. /датата на увреждането/до окончателното изплащане, сумата 23.20 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за потребителска такса във връзка с лечението и, ведно със законната лихва, считано от 24.04.2023г. /датата на извършване на разхода/ до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.

Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за репариране на неимуществените вреди на ищцата би било в размер на 60 000 лева. Присъдил е законната лихва, считано от 28.07.2023г. – датата на предявяване на застрахователната претенция. Претенцията за имуществени вреди е уважил изцяло в претендирания размер от 23.20 лева, но е отхвърлил искането за заплащане на законна лихва върху тази сума над размер от 1.65 лева до претендирания размер от 2.35 лева и за периода 24.04.2023г. – 27.07.2023г.

Ответникът Застрахователна компания“Лев инс“ АД – гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“ №67 А, ЕИК 121130788 – чрез пълномощника адв. П. П. оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и твърденията за противоправно поведение на застрахования водач. Оспорва наличието на описаните н исковата молба вреди. Счита, че липсва причинноследствена връзка между вредите – доколкото ги има - и ПТП. Претенцията за 4 присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, частично от 120 000 лева, счита за несправедливо завишена и неотговаряща за критериите за справедливост. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, като твърди, че тя се е движила по пътното платно, а не по наличните тротоар и банкет, както и не в посока, противоположна за движение на пътните превозни средства и по възможност – най-близо до лявата граница на платното за движение, както и че не е упражнила визуален контрол към посоката на движение, от която да идвали автомобилите. Твърди, че е предприела пресичане на платното за движение не по пешеходна пътека и без да се съобрази с приближаващото пътно превозно средство, пресякла е платното по диагонал, с което ненужно е удължила пътя и времето за пресичане, респ. без да има необходимост, е спряла на пътното платно и по този начин е поставила водача в невъзможност да мине покрай нея. Твърди, че тя е навлязла внезапно на пътното платно и е предприела пресичане при ограничена за нея видимост.

С допълнителна искова молба ищцата поддържа вече изложените твърдения и аргументи, като във връзка с оспорения механизъм на ПТП и противоправното поведение на застрахования водач. Оспорва направените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна.

С допълнителен отговор ответникът поддържа вече обективираните в първоначалния отговор възражения и твърдения.

Видно от представената застрахователна претенция /стр.12-13 от делото на ОС/ищцата е отправила молба – застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Застрахователната претенция е получена от ответника на 28.07.2023г. – видно от поставения входящ номер от страна на ответника. Не се спори, че обезщетения за неимуществени вреди и имуществени вреди не са заплатени на ищцата. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищцата против застрахователя.

Не се оспорва - видно от отговора на исковата молба - наличието на сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - лек автомобил „Опел“ модел „Астра“ с рег. № *** с полица „Гражданска отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП.

Това се установява и от представената справка от информационната система 5 на Гаранционен фонд /стр.11 от делото на ОС/. Следователно е налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС, за който се твърди да е причинител на увреждането. Д.Г.П. като водач на лекия автомобил се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица /стр.56-57 от делото на ОС/ водачът Д.Г.П. при управление на лек автомобил „Опел“ модел „Астра“ с рег. № *** извършва маневра движение на заден ход, без да се е убедил, че пътя зад него е свободен и блъска преминаващата по улицата пешеходка. ПТП е реализирано при ясно време, на суха настилка и дневна светлина, на 18.04.2023г. около 16 часа.