Решение № 450 от 08.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000501861 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 09.03.26г. /с участието на секретаря Богомилова/ въззивно гражданско дело № 1861/25г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-21 състав от 10.03.25г. по г.д. № 2477/24г. е уважен /до размера на сумите – конкретизирани в диспозитива на съдебния акт/ иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

196, ал. 6 от ЗУТ във връзка с чл. 196, ал. 3 от ЗУТ на СО против „Ц. и Син“ ООД.

Със същото решение отхвърлен иск по чл. 422 от ГПК на СО против Н. Ц..

Решението на СГС се обжалва от СО – в отхвърлителната /негативната за ищеца/ част /касаеща иска на общината срещу Н. Ц./.

Предмет на въззивна проверка по частни жалби на СО и на Н. Ц. е и определение на СГС 1-21 състав от 16.04.25г. по г.д. № 2477/24г. /постановено в рамките на производство по чл. 248 от ГПК/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Жалбата е неоснователна:

Съдържанието на разменените пред САС книжа сочи, че към момента /на този етап от процеса/ е спорно само обстоятелството – може ли в хипотезата на чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

196, ал. 6 от ЗУТ във връзка с чл. 196, ал. 3 от ЗУТ да бъде ангажирана /при условията на солидарност с „Ц. и Син“ ООД – собственик на процесния строеж/ имуществената отговорност и на Н. Ц. /собственик на терена, върху който е била разположена – построена собствената на дружеството сграда/.

В горната връзка /досежно посоченото спорно обстоятелство/:

Настоящото съдебно производство /а и всяко такова, образувано при условията на чл.

422 от ГПК/ се явява „рамкирано“ от съответната заповед за изпълнение, която пък от своя страна „препраща“ към конкретно изпълнително основание /в този смисъл е изричната постановките по 1

ТР № 4/14г. на ВКС/. С оглед това: в случая следва да бъде съобразена законовата уредба, която е била действаща към момента на издаване на процесното изпълнително основание /заповедта от 07.11.13г./. Към момента на издаване на тази заповед; към момента на влизането й в сила /14-дневен срок след съобщаването й на ответниците, което е било сторено на 24.02.14г.- по делото не е спорно, че заповедта не е била обект на административен или съдебен контрол/; към момента и на изтичане на 2-месечният срок за доброволното й изпълнение – е била в сила /действала е/ старата Наредба на СО, която не е предвиждала отговорност на собственика на терена; такава отговорност /солидарна със собственика на сградата/ е регламентирана едва в следващата /сега действаща/ Наредба, която обаче е влязла в сила след релевантния /в смисъла на изложеното по-горе/ момент /чак на 12.06.14г./. В този смисъл: правилата по тази /нова/ Наредба не могат да бъдат съобразени в случая /текстовете от Наредбата, на които именно се позовава ищеца не могат да обосноват уважаване на иска и срещу физическото лице/.

Друг е въпросът /наред с изложеното/, че този нормативен акт на практика допълва по недопустим начин изричната редакция на чл. 196, ал. 3 от ЗУТ /която сочи кой точно правен субект може да бъде адресат на имуществената отговорност, а именно – собственикът на съответната сграда/. В същата връзка: разпоредбата на чл. 196, ал. 5 от ЗУТ /преценена в контекста и на правилата по чл. 7, ал. 2 от ЗНА, чл. 8 от ЗНА и чл. 15, ал. 3 от ЗНА/ „овластява“ ОС само да детайлизира процедурата за премахване /в случая/ на опасния строеж, но не и да разширява кръга на имуществено отговорните правни субекти /чрез въвеждане дори и на солидарна отговорност/.

Изложеното /в предходния абзац/ съставлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска срещу физическото лице /дори да не бъдат споделени доводите, изложени в контекста на постановките по ТР № 4 от 14г. на ВКС/.

С оглед изложеното: атакуваният съдебен акт следва да бъде – потвърден /в обжалваната част/.

Предвид изхода на спора пред САС в полза на ответника Н. Ц. следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски за въззивното производство.

Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК /за производството пред настоящата инстанция/ не е заявено от процесуалния представител на жалбоподателя /ищец/.

Частната жалба на ищеца против определението на СГС от 16.04.25г. е основателна:

Съгласно постановката по т. 12 от ТР №4/14г. на ВКС – настоящото исково производство следва да разпредели отговорността на страните за съдебни разноски и за двата процеса /исков и заповеден/. С оглед това: в полза на общината следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 248 от ГПК/ още 4 098 лева - съдебни разноски /държавна такса/ за заповедното производство и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение /за заповедното производство/.

Частната жалба на ответника Н. Ц. против определението на СГС от 16.04.25г. е неоснователна:

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на първоинстанционния съдия /изложени в спорното определение/. В допълнение /и принципно/: подаването на бланкетно възражение по чл. 414 от ГПК не може да обоснове присъждане на адвокатски хонорар /още по-малко на такъв в размер на 8 750 лева/. В случая следва да бъде съобразена /в горната насока/ и актуалната практика на СЕС /съответно и тази на ВКС/, които позволяват съществено отклонение от правилата по Наредба № 1.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-21 състав от 10.03.25г. по г.д. № 2477/24г. в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 196, ал. 6 от ЗУТ във връзка с чл. 196, ал. 3 от ЗУТ на Столична община против Н. Д. Ц. ЕГН **********.

ОСЪЖДА Столична община да плати на Н. Д. Ц. 5 000 лева – съдебни разноски – 2 адвокатски хонорар /за производството пред САС/.

ИЗМЕНЯ определението на СГС от 16.04.25г. /постановено в рамките на производство по чл. 248 от ГПК/ и решението на СГС от 10.03.25г. в частта за разноските както следва:

ОСЪЖДА "Ц. и син" ООД да плати на Столична община 4 098 лева - съдебни разноски /държавна такса/ за заповедното производство и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение /за заповедното производство/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. Д. Ц. против определението на СГС от 16.04.25г. /постановено в рамките на производство по чл. 248 от ГПК/.

В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3