Определение № 3279 от 09.12.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 1571/2024
- Вид
- Определение № 3279
- Подписан
- 09.12.2024
- В сила
- 09.12.2024
- Състав
- Елеонора Чаначева, Васил Христакиев, Елена Арнаучкова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 204 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.285,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3279 гр. София, 06.12.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове:
Васил Христакиев
Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Касационно търговско дело № 20248002901571 по описа за 2024 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ОТП Лизинг“ЕООД, гр. София, против решение №189 от 23.03.2024 г. по т.д.
№932/2023 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация- ЗАД „ Армеец“ А Д, гр.София, чрез пълномощника си – юрк. Р. Лукова е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима. подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Н. М. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Страната е направила общи оплаквания за нарушаване от страна на съда на редица изброени текстове от процесуалния закон. След това кратко оплакване са поставени въпросите:
1/“ Може ли съдът да обоснове Решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност /противно на ППВС № 4/68г. и трайната съдебна практика ?“2/ „Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът да изложи мотиви за това? 3/“При липса на категорични данни относно факти от предмета на доказване, допустимо ли е съдът да приеме наличието им, ако този му извод не е логическа последица от конкретните фактически условия? (за 1 приложението на чл. 12 ГПК и чл. 236, ал.2 ГПК)?“ 4/Как следва да се извърши преценка за достоверност, съотв. недостоверност на свидетелски показания - чрез тяхната съпоставка с абсолютно доказани факти и обстоятелства или по вътрешно убеждение на съда, изградено въз основа на индиции, предположения, възможни версии за осъществили се такива (за приложението на чл. 172 ГПК)? 5/“Има ли доказателствена стойност видеозапис при установяване на факти и обстоятелства около настъпване на застрахователно събитие кражба на автомобил и на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК на въпроса по приложението на чл. 204 ГПК във връзка с правилата за допускане на такова доказателствено средство? 6/“Налице ли е преклузия, относно представяне на доказателства след отговора на исковата молба и във второ по делото съдебно заседание, с цел поправяне на процесуален пропуск?
По първият и втори въпрос е изброена съдебна практика на ВКС от която е поддържано, че съдът се е отклонил, поради това, че не бил изложил подробни мотиви за това на кои доказани факти основава решението си.
Изложени са и кратки оплаквания за нарушение на чл.12 и чл.236 ГПК. По третия въпрос отново е изброена съдебна практика, като са развити и пространни доводи, възпроизведени от касационната жалба относно неправилност на фактическите изводи на състава и са обсъдени подробно експертизите и свидетелските показания в контекста на защитната теза на страната. Разгледани са актове на ВКС по приложението на чл.236 ГПК. По четвъртия въпрос, касаторът изрично е посочил доводи за неправилност на решението така обозначени и от него. Изброени са съдебни актове, в които ВКС е обобщавал съответно на разглежданите случаи, как следва да бъдат обсъждани свидетелските показания. По петия поставен въпрос страната подробно е изложила оплакванията си за неправилност на изводите на състава.
Посочено е решение на ВКС, чрез възпроизвеждане на част от мотивите му, с които е прието, че видеозаписа следва да отговаря на общите изисквания за достоверност. По шестия поставен въпрос страната е развила оплакването си за това, че ответникът по спора не е представил актуалните общи условия в срок, поради което правото му да ги представи било преклудирано, като те били представени във второто по делото заседание без да носят подпис на представляващия дружеството и без да е отбелязано кога са приети. Сочено е протИ.речие с ТРОСГТК №1/13г. Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, първият и вторият поставен въпрос са идентични и значими по всеки правен спор. За да бъдат релевантни страната следва изрично да посочи кои относими към спора доказателства, съдът не е 2 обсъдил и как това се е отразило на постановения правен резултат. В случая, страната не е посочила конкретни доказателства, възражения или доводи, а общо след възпроизвеждане на мотиви от решения на ВКС е направила общо оплакване за нарушаване на процесуалните правила без да бъде конкретизирано в какво точно се изразява това нарушаване, като общите доводи, че съставът не бил обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност са лишени от такова обосноваване. Или страната не е защитила нито общото основание с поставените два въпроса, нито допълнителен критерий.
Третият въпрос е неясен и съдържателно основан върху твърденията на касатора, за липса на данни относно „ факти от предмета на доказване“ / неуточнени / и оплакване, за това, че са нарушени процесуални правила,именно като твърдение за това, че неправилно и необосновано съдът е приел иска за неоснователен като пространно са развити и оплаквания в тази насока. Разгледани са фактите по спора и разбирането на страната за неправилност на решението кореспондиращо изцяло с оплакванията в касационната жалба. Така поставен и обоснован, въпросът е неотносим към тази фаза на касационното производство. Оплакванията за неправилност се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване.Цитираната практика също е неотносима, доколкото мотивите не само са разбираеми но и логически обосновани със събрания доказателствен материал. Същото е относимо и към четвъртия поставен въпрос, който също изцяло е обоснован със защитната теза на страната относно установеност на нейното разбиране по иска. Оплакванията й са такива за неправилност, но същите са неотносими към основанията за допускане на касационно обжалване. Извадените от контекста на спора мотиви на решение на ВКС, съдържат данни за обсъждане на протИ.речие в показанията на свидетелите и в този контекст са правени и правните изводи. Тук случаят е различен- съдът обстойно е мотивирал защо не приема за достоверни показанията на свидетелите. Общо изразеното несъгласие с изводите му е неотносимо към тази фаза на производството.
Петият поставен въпрос не е релевантен тъй като не съответства на данните по делото. Съдът не е обсъждал доказателствената стойност на видеозапис, а е назначил експертиза която за даде заключение както относно автентичността на записа, така и относно неговото значение за спора, с оглед факта, че той е направен от охранителни камери в района в който е настъпило застрахователното събитие.
Шестият поставен въпрос също не обосновава извод за валидно въведено общо основание тъй като е базиран изцяло на твърдение на страната за допуснато процесуално нарушение от първостепенния съд, невъведено пред въззивния, поради което и същият не се е произнасял по него и не е формирал решаващ извод свързан с него. Извън това, общите условия на застрахователя са публични.
Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на 3 въззивния съд. На основание чл.78,ал.8 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски за процесуално представителство на юрисконсулт в размер на 300лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №189 от 23.03.2024 г. по т.д. №932/2023 г. на Софийски апелативен съд
ОСЪЖДА „ОТП Лизинг“ЕООД, гр. София, да заплати на ЗАД „ Армеец“ АД, гр.София, направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4