Решение № 3468 от 11.06.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11.06.2020 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение ,

II “Б” състав , в публично заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия ИВА НЕШЕВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14574 по описа на 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №14574/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.” ЕАД *** срещу решение №224751 от 25.09.2019 г постановено по гр.д.№23602/18 г на СРС , 70 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че Я.Г.Г. ЕГН ********** *** му дължи сумата от 304,80 лева, представляваща цена на доставена през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016 г топлинна енергия, вкл. и задължения по обща фактура № 00561180422/31.07.2014г., до топлоснабден имот - апартамент № 47, находящ се в гр.София ,ж.к.******с аб.

№ 365896, сумата 69,66 лева – цена на услугата дялово разпределение за същия период, и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД , сумата от 55,98 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за топлинна енергия през периода от 15.09.2014г. до 30.05.2017г., и за сумата 16,61 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за същия период, за които вземания по ч.гр.д. № 38043/2017г. по описа на СРС, 70-и състав на 10.07.2017 г е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Въззивникът “Т.С.” ЕАД излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ответникът е собственик на имота и потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ . Погрешно СРС приема , че при учредено вещно право на ползване собственикът не е потребител на топлинна енергия , защото и двете групи лица „алтернативно“ са потребители , а ищецът може да търси сумите от всяко едно от лицата .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и иска да се потвърди решението на СРС. При учредено вещно право на ползване потребител на топлинна енергия е ползвателят , а не собственикът . Имотът не е ползван , а задълженията са погасени по давност .

Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С.” ЕАД на 25.09.2019 г и е обжалвано в срок на 03.10.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна

:

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи

, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че съгласно чл.153 ал.1