Определение № 8297 от 07.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8297 гр. София, 07.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело №

20231100107594 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена от Ф. ЕООД против Д. Н. В. и други искова молба с предявен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на окончателен на предварителен договор за взаимно учредяване на право на строеж и прехвърляне на идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София.

Съдът, като взе предвид наведените от ищеца твърдения и данните за наличие на друго висящо дело по смисъла на чл. 126, ал. 1 от ГПК, намира че досежно предявената искова претенция е налице отрицателна процесуална предпоставка, осуетяваща надлежното упражняване на правото на иск от ищеца, респ. водеща до недопустимост на исковата му претенция. Видно от приложения препис на исковата молба от 22.06.2023 г., по която е образувано гр. дело № 7254/2023 г. на СГС, ГО, I-1 състав, са налице висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане. Разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск – арг. от чл. 126, ал. 1 от ГПК.

С предявения с настоящата искова молба иск ищецът Ф. ЕООД упражнява свое твърдяно потестативно право по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и въз основа на обстоятелства, които го обосновават, напълно идентични по двете производства. Изложеното налага категоричен извод за пълно тъждество между предмета, страните и вида на търсената с иска по двете дела съдебна защита.

С оглед на тези правни съображения съдът намира, че предявената искова претенция е недопустима, поради което и на основание чл. 130 във вр. с чл. 126, ал. 1 от ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото - прекратено.

По изложените съображения и на основание чл. 130 във вр. с чл. 126, ал. 1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

1

ВРЪЩА предявената от Ф. ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул.

******* против Д. В. и други искова молба с вх. № 62701 от 30.06.2023 г. поради недопустимост на предявения с нея иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, и ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на исковата молба производство по гр. дело № 7594/2023 г. по описа на СГС, ГО, І-29 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца, на който да се връчи препис от него.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2