Решение № 263486 от 28.05.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 28.05.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I ГО, в закрито заседание през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА

ДЕСИСЛАВА

ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия Янева частно гражданско дело № 2880 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Е.С.А. срещу постановление от 10.12.2020 г. по изп.дело № 20208510402441 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 с район на действие – районът на СРС, с което, на основание чл.429, ал.1 от ГПК, вр чл.99 от ЗЗД, е прекратил производството по делото по отношение на жалбоподателката в качеството й на взискател и на нейно място е конституирал друг взискател – „Н.Л.“ ЕООД.

Жалбоподателката поддържа доводи за незаконосъобразност на постановлението, поради следните съображения: оспорва извода на съдебния изпълнител, че „Н.Л.“ ЕООД е нейн частен правоприемник; твърди, че представеният договор за цесия от 29.05.2018 г. не установявал да е прехвърлила вземането си по изпълнителния лист на „Н.Л.“ ЕООД; поддържа становището, че съществувал правен спор между нея и новоконституирания взискател – „Н.Л.“ ЕООД дали договорът за цесия обхваща вземането – предмет на изпълнителното дело, по който правен спор съдебният изпълнител не бил компетентен да се произнесе; твърди, че договорът за цесия бил нищожен, поради невъзможен предмет и противоречие с добрите нрави; поддържа становището, че с договора за цесия било прехвърлено бъдещо неопределено право, което при това имало строго личен характер/право на обезщетение за неимуществени вреди/. Моли съда да отмени обжалваното постановление на ЧСИ и изпълнителното производство да продължи с единствен взискател Е.С.А..

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Ответникът по жалбата – „Н.Л.“ ЕООД я намира за неоснователна.

Ответникът по жалбата „ЗК „У.“ АД /длъжник в изпълнителното производство/ не изразява становище.

В приложените по делото мотиви на ЧСИ по реда на чл.436, ал.3 от ГПК са изложени съображения за неоснователност на частната жалба.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи от фактическа и правна следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.

Разгледана по същество – основателна, поради следните съображения:

С постановление от 10.12.2020 г. по изп.дело № 202028510402441 на ЧСИ М.П., на основание чл.429, ал.1 от ГПК, е прекратено изпълнителното производство по отношение на взискателя Е. С. А. и е конституиран друг взискател - „Н.Л.“ ЕООД.

В мотивите към постановлението съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.429, ал.1 от ГПК, вр. чл.99 от ЗЗД, като се е позовал на представени от новоконституирания взискател „Н.Л.“ ЕООД писмени доказателства: договор за цесия от

29.05.2018 г. и уведомление до ЗК “У.“АД за извършена цесия.

Постановлението е неправилно.

Изпълнителното дело е било образувано по искане на взискателя Е.С.А. въз основа на представен от нея изпълнителен лист от 13.11.2020 г., издаден по гр.д. № 306/2020г. на САС, ГО, 12 състав.

Видно от изпълнителния лист

„Застрахователна компания „У.“ АД е осъдена да заплати на Е.С.А. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Л.В.Г., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 20.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 20.09.2016 г. до окончателното изплащане и сумата от 17 466.66 лв., представляваща законна лихва върху платеното обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лв. за периода 20.09.2016 г./датата на застрахователното събитие/ до 14.11.2018г./датата на плащане/.

С молба от вх. № 82382/23.11.2020 г. „Н.Л.“

ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по реда на чл.429, ал.1 от ГПК, в качеството на частен правоприемник на първоначалия взискател Е.А.. Молителят се е позовал на договор за цесия от 29.05.2018 г., тристранно споразумение от 29.05.2018 г., молба – уведомление до „ЗК “У.“ АД с вх. № 10331/06.06.2018 г. и пълномощно №

3834/29.05.2018 г.

Видно от договора за цесия от

29.05.2018 г. с него Е.С.А./неграмотна, подписала договора с поставен отпечатък от палец/ е прехвърлила на „Н.Л.“ ЕООД вземането си към „Застрахователна копания „У.“ АД, представляващо застрахователно обезщетение за вреди, вследствие на ПТП, възникнало на 20.09.2016 г., при което е причинена смъртта на Л.В.Г., с когото е живяла на съпружески начала. В договора за цесия е посочено, че общият размер на прехвърленото вземане възлиза на 200 000 лв./раздел „Предмет на договора“, т.1/. В уводната част на договора е отразено, че за вземането от 200 000 лв. е образувано гр.д. № 15097/2017г. на СГС, ГО, I -18 състав.

Страните са се споразумели вземането да бъде прехвърлено за сумата от 180 000 лв., от която 174 500 лв. е прихваната по насрещно задължение на Е.А. към „Н.Л.“ЕООД по тристранно споразумение от 29.05.2018 г., а остатъкът над 174 500 лв. до 180 000лв. /общо 5 500 лв./ е заплатен на Е.А. в деня на подписване на цесията.

На същата дата – 29.05.2018 г. е сключено тристранно споразумение между Е.С.А., „Н.Л.“ ЕООД и Р.С.С., с което страните са се споразумели, че Е.С.А. дължи на Р.С.С. сумата от 174 500 лв. Със споразумението „Н.Л.“ ЕООД е поело задължение да заплати дълга на Е.С. А. към Р.С.С., след което сумата от 174 500 лв. да остане дължима от Е. С. А. към „Н.Л.“ ЕООД.

С нотариално заверено пълномощно от 29.05.2018 г. Е.С.А. е упъломощила „Н.Л.“ ЕООД да уведоми длъжника „Застрахователна компания У.“АД за сключения договор за цесия от 29.05.2018 г.

Уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД е връчено от „Н.Л.“ ЕООД на „Застрахователна компания „У.“ АД на 06.06.2018 г./уведомление с вх. № 10331/06.06.2018 г./ Така представените доказателства от „Н.Л.“

ЕООД не сочат на осъществяване на състава на чл.429, ал.1 от ГПК.

Съгласно посочената разпоредба, наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.

Нормата на чл. 429 ГПК предвижда разширяване на субективните предели на изпълнителния лист спрямо изрично посочени субекти. Съобразно чл. 429, ал. 1, изр. 2 от ГПК, в правомощията на съдебния изпълнител е да прецени приемството в хода на изпълнителния процес въз основа на писмени доказателства, като извърши формална проверка от външна страна.

В настоящия случай не се твърди правоприемството между стария взискател и новия взискател да е настъпило в хода на изпълнителното производство, а далеч по-рано – в хода на исковия процес./договорът за цесия е от 29.05.2018 г., а гр.д. № 15097/2017г. на СГС, ГО 18 състав, е приключило след инстанционен контрол по гр.д. № 306/2020 г. на САС, ГО, 12 състав, по което е издаден изпълнителен лист на 13.11.2020 г., а изпълнителното дело е образувано на 17.11.2020 г./ При това положение, изобщо не е възникнало право за „Н.Л.“ ЕООД да бъде конституиран в хода на изпълнителното производство по реда на чл.429, ал.1 от ГПК.

На следващо място, дори и правоприемството да бе възникнало в хода на изпълнителния процес, при спор между взискателите, той следва да бъде разрешен от съда, а не от съдебния изпълнител, който няма такова правомощие.

При условие, че молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от лицето, посочено в изпълнителния лист като титуляр на правото – Е.С.А., подадената по-късно молба от „Н.Л.“ ЕООД да бъде конституиран като взискател, очевидно сочи на наличие на спор между кредитори за съществуването на материалното право, касаещо частното правоприемство, а такъв спор може да бъде разрешен единствено в отделно исково производство, в което страните да защитят правата си.

Не се твърди, а и не се и установява да е осъществена нито една от хипотезите по чл. 433 от ГПК за прекратяване на производството по отношение на взискателя Е.С.А., нито е осъществен съставът на чл. 429, ал.1 от ГПК, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено изцяло и делото – върнато за продължаване на изпълнителното производство.

По разноските:

Ответникът „Н.Л.“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на адвокат С.В.Б., на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

Мотивиран така, съдът

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло постановление от

10.12.2020 г. по изп.дело № 20208510402441 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 с район на действие – районът на СРС, с което, на основание чл.429, ал.1 от ГПК, е прекратено производството по делото по отношение на взискателя Е.С.А. и е конституиран на нейно място като взискател „Н.Л.“ ЕООД.

ОСЪЖДА „Н.Л.“ ЕООД да заплати на адвокат С.В.Б. от АК-София, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: