Решение № 3654 от 20.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3654 гр. В., 20.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110114306 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от С. А. М., ЕГН * с адрес гр.В., ул. Х. Т. № * срещу Община А., ЕИК *, с адрес: гр.А., ул. „Г. П. № * иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на ПИ * по КККР, находящ се в землището на с.К., Община А., Област В., с площ от 686 кв.м., с граници: изток - * и * и *, юг - *, запад - * път, север - *.

В исковата молба ищецът, чрез адв. Н. М. - АК В. твърди, че на *9г., с удостоверение № * г. на Общински народен съвет му бил предоставен за ползване парцел VII по КП на местност „Л.", землище с.К., Община А. при граници: парцел- II, парцел- VI, парцел -XII и път, с площ от 600 кв.м., попадащ в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поддържа, че поставената от него през 1989 г. ограда не е местена до момента, а в имота има поставена входна двукрила желязна врата и табела с името на ищеца. Сочи, че в имота има плодни дръвчета, тридесетгодишен орех и лозе. Излага, че от 1989 г. поддържа, обработва и ползва имота. Сочи, че този имот понастоящем представлява ПИ * по КККР на СО Л., землище с.К., с площ от 686 кв.м., който е придобил по давност. Излага, че на основание чл.7 от ЗДС давността започнала да тече на * г., а 10 годишният срок за придобиване на имота от ищеца по давност изтекъл на 01.06.2006г., като няма данни той да е отчуждаван, като общински и не е бил в режим на общинска собственост. Излага, че с оглед снабдяване с констативен нотариален акт за имота, установил, че той е актуван от ответника като ЧОС. Излага, че е владял спокойно, явно, постоянно и несъмнено имота повече от 33 години. Предвид изложеното сочи, че за него е налие правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, с който да бъде отречено правото на собственост на ответника върху процесния имот. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.

Претендира присъждане на сторените разноски в исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът - Община А., чрез юрк. В.Ю.депозира писмен отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като недопустим, а в евентуалност като неоснователен. Излага, че за територията, в която попада процесният имот ПИ *, до одобряване на КККР е действал ПНИ на част от СО „Л.", землище с.К., община А., заповедта за одобряване на който не е оспорена от ищеца. Съгласно ПНИ 1 процесният имот съставлявал НИ № *, а преди одобряването на ПНИ за процесната територия имало само един кадастрален план от 1988 г., който не бил одобрен. След влизането в сила на ПНИ, бил съставен АОС № * г., на основание чл.2, ал.1, т.7, чл.56, ал.1 и чл.58, ал.1 от ЗОС, чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Заповед № * г. на Областен управител на област с административен център гр.В., a впоследствие и АОС № * г. на основание чл. 59, ал.1 от ЗОС след одобряване на КККР на землище с.К., община А.. Не оспорва, че процесният имот попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че с Удостоверение № * г. по Постановление № * г. на МС, а впоследствие с Удостоверение № *г. по Постановление №* г. на МС и НС на ОФ, издадени от Председателя на ОНС-село А., обл. Варненска, същият бил предоставен за ползване на ищеца. Твърди, че предоставеното му право на ползване не било трансформирано в право на собственост, като същото било погасено по силата на § 4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че процесният имот още към 1978 г. е представлявал държавна собственост, както и към *г., като общинската собственост се появила с новата Конституция от 1991 г., а по силата на чл. 2, ал.2, т.5 от ЗОС (в първоначалната редакция бр. ДВ 44/1996 г.) общинска собственост недвижимите имоти на територията на общината, чиито собственик не може да бъде установен. Поради това доколкото в регистъра на ПНИ собствеността за имота била записана, като „неиндентифицирана собственост", бил съставени посочените АОС. Сочи, че предвид разпоредбата на чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ, чл.86 от ЗС /редакция от 1951г. до 1996г./, § 1 от ЗД на ЗС /обн. в ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г./ и § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС /до обявяването му за противоконституционен с влизане в сила на Решение № 3 от 24.02.2022г. по К.Д. № 16/2021г./, ищецът не би могъл да придобие собствеността върху процесния имот по давност, доколкото претендираното владение не е осъществено срещу собственици различни от държавата и общината. Отделно от изложеното, придобиването на имот, правото на собственост, върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по давност било изключено до приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността, както и до влизане в сила на ПНИ. Излага се, че съставянето на АОС е смутило владението, както и че липсва обективирана пред ответника промяна в намерението на ищеца да свои вещта като своя. По изложените съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Моли се за присъждане на сторените разноски.

В първо о.с.з. ищецът не се явява, представлява се от адв. Н. М., чрез която поддържа изразената позиция по спора. Във второ о.с.з. страната не се явява, не се представлява.

В проведените по делото о.с.з. ответникът се представлява от юрк. В.Ю., чрез която поддържа изразената позиция по спора.

След преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производство е образувано по предявен отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Относно наличието на правен интерес от настоящото производство, като абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, за която съдът следи служебно във всички инстанции, следва да бъде съобразено приетото в т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние; или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

В т. 1 от цитираното ТР е посочено още, че в производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск. При недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Това разрешение е приложимо само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича, в който смисъл е и Решение № 13/12.03.2016 г. по гр.д. № 3637/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, включително и като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. В тази хипотеза 2 доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация, и дали ищецът или ответника в действителност е титуляр на спорното право, обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот В конкретния случай ищецът извежда правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск с твърдението, че е собственик на процесния ПИ * по КККР, находящ се в землището на с.К., Община А., Област В., с площ от 686 кв.м. въз основа на осъществено давностно владение в периода от * г. до завеждане на исковата молба. Следователно в процеса ищецът следва да установи фактите, от които правото на собственост би се породило – придобиване на фактическата власт върху имота и упражняването постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено в продължение на 10 години с намерение да държи имота като свой.

В тази връзка на основание чл. 146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че по силата на удостоверение № * г. по Постановление № * г. на МС и НС на ОФ, издадени от Председателя на ОНС-село А., обл.

Варненска, на ищеца С. А. М. е предоставено правото на ползване върху 600 кв.м. от парцел VII в кв. 30 по КП на местност „Л.", землище с. К., Община А.. Заключението на приетата като доказателство по делото СТЕ, изготвено от вещото лице Ж. Б., сочи, че предоставеният за ползване на ищеца имот по приложеното като доказателство по делото Удостоверение №* г. издадено от ОНС с. А. e идентичен с парцел VII-198, кв. 30, с площ от 555 кв.м. по първия действащ за територията кадстрален и регулационен план от 1988 г., а между него и процесният ПИ * по КККР е налице единствено частична идентичност по отношение на реална част от 540 кв.м., защрихована с цианов цвят на Комбинирана скица №1 приложена към заключението на СТЕ. Заключението съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно, като ищецът не е оспорил същото, нито въпреки липсата на пречки за това е формулирал доказателствени искания за назначаване на повторна тройна експертиза, която евентуално да опровергае изводът на първоначалната за частична идентичност между процесния и предоставения за ползване имот на ищеца.

Следователно от заключението на СТЕ съдът приема за установено, че между предоставеният на ищеца за ползване имот по реда на Постановление №* г. на МС и НС на ОФ за усъвършенстване на системата за самозадоволяване на населението със селскостопански продукти (Обн., ДВ, бр. 37 от 15.05.1987 г.) липсва идентичност с процесния ПИ * по КККР за площ от общо 140 кв.м., от която 133 кв.м. заключена между южната и граница на имот пл. № * по КП от 1988 г. и южната граница на имота по действащите и КККР и 12 кв.м. заключена между северната граница на имот пл. № * и северната граница на имота по действащите КККР (съгласно комбинирана скица № 1).

Респективно предвид констатираната частична липса на идентичност между спорното право на собственост върху ПИ * по КККР и представения за ползване имот на ищеца по удостоверението, то само на това основание отрицателният установеителен иск за правото на собственост на визираната площ от общо 140 кв.м. се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Относно частта от ПИ * по КККР с площ от 540 кв.м. идентична с част от предостваения по Удостоверение №* г. имот съдът намира, че претенцията на ищеца също се явява неоснователна и искът подлежи на отхвърляне в цялост по следните съображения:

По делото не е спорно, че основанието за придобиване на фактическата власт върху парцел *, кв. * е Постановление № * г. на МС и НС на ОФ, което на основание чл. 68, ал.2 от ЗС го прави държател на имота като му осигурява възможност за физическо въздействие върху вещта, но изключва намерението за своене. За да промени държанието във владение, като предпоставка за придобиване по давност на собствеността върху чужд имот, държателят трябва да демонстрира пред собственика промяната в намерението си – че вече не държи имота за друг, а за себе си. Това следва да стане чрез извършване на едностранни действия, които по явен и недвусмислен начин демонстрират намерението да придобие имота за себе си. Такива действия по естеството си трябва да надхвърлят обичайното ползване/управление на вещта и следва да бъдат възприети от собственика за да има възможност той да защити правото си. В противен случай презумпцията на чл.69 о т ЗС следва да се счита за опровергана, т.е. не е налице владение като предпоставка за придобиване по давност на чуждия имот. С оглед основанието за установяване на фактическа власт върху имота, за да се придобие ответника имота по давност, владението му следва да е продължило 10 години от момента на това трансформиране на държането във 3 владение.