Акт от 16.04.2019, Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

№ 81 / 16.4.2019г. година град

Карнобат

В ИМЕТО НА НАРОДА

К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ състав

На двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ

Съдебни заседатели: 1..........................................

2..........................................

Секретар …………………ДАРИНА

ЕНЕВА…............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията

……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер....563....по описа за............2018…...............година Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.

Бургас с която същото дружество чрез неговия процесуален представител е предявило установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу Г.М.Ш. .Със същият иск горепосочения ищец моли Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас съда да постанови решение с което да приеме за установено по отношение на горепосочения ответник Г.Ш. *** , че същият му дължи паричната сума в размер на 67, 32 лв. , което задължение произтича от потребени ВиК услуги за доставена , отведена и пречистена вода през отчетен период от 09.07.2015 г. до 04.12.

2015 г. , за което задължение са издадени фактури в периода от 25.08.2015 г. до 24.12.2015 г., както и обезщетение за забава – мораторна лихва върху горепосочената главница в размер на сумата от 14, 77 лв. дължима се за периода от 26.09.2015 г. до 21.11.2017 г. , както и законовата лихва върху главницата , начиная от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № 974 от 28.11.2017 г. по ч. гр.д. № 1440 / 2017 година по описа на

Районен съд Карнобат до окончателното изплащане на горепосочената главница .

Със същата искова молба ищцовото дружество моли съда да осъди ответника да му заплати и сумата представляваща всички направени от него по настоящото съдебно производство съдебни разноски на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК,както и направените от дружеството съдебни разноски присъдени му по заповедното производство по ч.гр.д. № 1440 / 2017 г. по описа на Районен съд Карнобат.

В съдебно заседание ищецът респ. ищцовото дружество редовно призовано се явява лично неговия процесуален представител който поддържа така предявените от него искове и иска уважаването им , ведно с всички законни последици от това.

Ответникът Г.Ш. в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез специално назначения й процесуален представител е подал отговор по исковата молба с която е предявен горепосочения установителен иск срещу него и по този начин е взел становище по същия иск в същия отговор като счита същият за допустим за разглеждане , но за изцяло неоснователен и моли съда да го отхвърли изцяло .

Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , като се явява неговия особен процесуален представител който пак заявява по повод на предявения срещу него иск , че не дължи сумата претендирана за установяване с него респ. претендираните суми с исковете и по този начин моли те да бъдат отхвърлени изцяло.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосоченият предявен от ищеца Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.Бургас иск се явява по своята същност положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Г.Ш. съществуването в полза на ищеца Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас на твърдяното от него вземане за посочената от него сума. За да бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в твърдения твърдения от страните договор с предмет доставка на ВиК услуги , ищецът като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил твърдяните от него ВиК услуги по процесния договор на ответника , ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания по получаваните по договора ВиК услуги и затова в полза на ищеца да е възникнало правото на твърдяното възнаграждение за тези предоставени ВиК услуги в претендирания за установяване размер и период и последно в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.

В исковата си молба ищцовото дружество Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас твърди, че за процесния отчетен период от 09.7.2015 г. до 04.12.2015 г. между него и ответницата Г.Ш. , която е обитавала водоснабден от дружеството обект с административен адрес в село Грозден , Община Сунгурларе е било налице правоотношение по доставяне на ВиК услуги и същото лице е било техен потребител .Същото дружество твърди , че това лице е потребител на тези ВиК услуги и като такова е имало задължението да ги заплаща , като за това респ. тези негови задължения ищцовото дружество е издало и съответните фактури в периода от 25.08.2015 г. до 24.12.2015 г. които са 5 на брой от които суми за потребени ВиК на ответницата Г.Ш. се явявала за плащане сумата от 67, 32 лв. . Ищцовото дружество твърди , че предвид допуснатото неизпълнение на същия договор от страна на ответника изразяващо се в неплащането от негова страна на дължимите се по договора за предоставяне на ВиК услуги възнаграждения за получените такива услуги, затова ищцовото дружество понеже по този начин е получило правата на кредитор по процесния договор за предоставяне на услуги , с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума респ. ищецът е инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това заявление е образувано ч.гр.д. № 1440 / 2017 г. по описа на КРС по което последният съд е издал заповед № 974 от 28.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил ответника Г.Ш. , явяващ се длъжник по потребени ВиК услуги за процесния период от 9.7. 2015 г. до 24.12.2015 г. , да заплати на кредиторът – ищецът по делото Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас дължимите се от нея , горепосочена сума посочена в диспозитива на исковата молба, а именно: парична сума в размер на 67, 32 лв., както и мораторна лихва в размер на сумата от 14, 77 лв. дължима се за периода от 26.09.2015 г. до 21.11.2017 г. , както и законната лихва върху главницата , считано от датата 24.11.2017 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение до окончателното им изплащане

, както и сумата от 75 лв. представляваща всички направени по заповедното производство съдебни разноски.

С оглед на това съдът намира, че спрямо ищецът по настоящото дело е налице една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има образувано заповедно производство за процесната сума дължаща се от ответника, която е и предмет на настоящото производство.

Тъй като ответника не е намерен за да изрази становище против така издадената срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично задължение и тъй като по отношение на него заповедта за изпълнение не е влязла в сила , съдът с нарочно разпореждане № 417 от 13.4.2018 г. по същото ч.гр.д. № 1440

/ 2017 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може да предяви настоящия установителен иск за горепосоченото задължение срещу ответника , което с настоящата си искова молба сегашния ищецът е сторил. Горепосочените факти така установени от настоящия съд не се спорят от страните по делото.

Ответникът по делото чрез специално назначеният си особен представител оспорва , че се е намирал с ищеца по делото в облигационно-правна връзка респективно отношения с оглед на които е получавал съответните услуги за посочения в процесния договор период от време който факт се потвърждава, тъй като по делото липсват приложени по същото писмени доказателства за процесния период . По настоящото дело не се приложиха писмени или каквито и да е други доказателства опровергаващи твърденията на ответника в тази им част , а тяхната липса удостоверяват по един несъмнен и безспорен начин и водят съда до правния му извод , че страните по делото през процесния период не са били в правоотношения уредени по силата на получени от ответника В и К услуги . Това е така тъй като вещото лице К. Д. посочва в заключението си , че отчитането на потребените от ответницата ВиК услуги за процесния период е чрез служителите на ВиК и то визуално , като отчетите се записват на хартиен карнет , но за процесния отчетен период няма положени от него – от ответника или от упълномощено от него друго лице подписи на същия. Затова съдът намира, че не е налице в случая и другата предпоставка за уважаването на иска.

Тука е спорен факта ,дали ответника е потребил съответните

ВиК услуги за които са му били издадени съответните фактури , както твърди ищцовото дружество , което твърди , че щом фактурите са налице и същите са осчетоводени редовно за потреблението на начислените услуги и че същите са издадени по откритата партида на оператора – ищцовото дружество с абонатен номер 838197 отнасяща се до адреса на жилищната сграда и виртуалния номер на измервателното устройство който е **********, както и факта, че понеже ответникът не ги е оспорил то те се явяват доказани изцяло. Тука съдът намира , че ищеца трябва да докаже дължимостта и неплащането на процесната сума по процесния договор

, която да се явява наистина дължима преди инициирането на заповедното производство пред Районен съд Карнобат , с оглед уважаването на тази претенция, установителна такава която е обвързана от тази дължимост на плащанията на длъжника по процесния договор . Ищцовото дружество не доказа по никакъв начин, че ответника е ползвал твърдяните от него услуги , за да дължи последния заплащане на същите и това е така тъй като съгласно разпоредбата на чл. 32 ал.1 от Наредба № 4 / 2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи ,услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора , отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение , като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора или лица на които е възложено с договор с оператора , като съгласно чл. 35 ал.1 от същия нормативен акт отчитането се извършва периодично съгласно посоченото в общите условия, но за не повече от 6 месеца.Вещото лице Д. по назначената по делото съдебно техническа експертиза ,в заключението си което като неоспорено от страните по делото съдът е приел като абсолютно доказателство посочва, че при направения оглед е констатирало , че имота е необитаем, че в двора в построения гараж се намира водомерна шахта и евентуално в нея и водомера – измервателното устройство , като през процесния период отчитането е извършено служебно при условията на чл. 39 ал.5 т.1 от горепосочената наредба. По този начин съдът намира, че ищецът не е доказал по никакъв начин твърдяното си вземане за процесния период, вкл. и не доказа и предпоставките за служебно начисляване от него служебно на В и К услуги тъй като съгласно разпоредбата на чл. 21 ал.4 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр. Бургас е че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител , като при неосигуряване на представител , отчетът се подписва от свидетел , който може да бъде и длъжностното лице на ВиК оператор , а съгласно чл. 22 ал.4 от същите общи условия , е че ако потребителят не изпълни задълженията си по ал. 3 от чл. 22 се счита , че е налице отказ за осигуряване на достъп , като това се удостоверява с протокол който се подписва от длъжностното лице на ВиК оператора и поне още един свидетел и начисляването на изразходеното количество питейна вода става по реда на чл. 46 от същите Общи условия. Като не е направил това респ. не е изпълнил тези негови задължения , съдът счита , че ВиК операторът – в случая ищецът е начислил произволни количества потребена вода , тъй като няма съставен такъв протокол и тези произволни количества са записани незаконосъобразно в карнета и са представени за плащане от потребителя-ответника . Затова съдът намира, че не са посочени реалните количества вода потребени от ответника по делото , за да се иска заплащането от негова страна на същите вече остойностени. Съдът намира в тази връзка, че макар вещото лице А. да доказа правилността на воденето на счетоводството в дружеството ищец и респ. осчетоводяването на процесните фактури , с тях не може да се докаже наличието на предпоставките въз основа на които е възникнало задължението и е определено точно количеството потребени ВиК услуги от ответника . Освен това следва да се спомене от съда , че настоящата заповед за изпълнение не е издадена въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418 ал.2 от ГПК , които документи са посочени в чл. 417 т. 1 до т. 9 от ГПК .