Решение № 303 от 25.01.2024, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е № 303

25.01.2024 г., гр. Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря

Албена Ангелова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №73 по описа на съда за 2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.18, ал.5 от ППЗЗДет.

Образувано е по жалба от А.К.М. против Задължително предписание № П/Д-СТ-001 от 20.01.2023г. на Директор на дир. „Социално подпомагане“ град Стара Загора. Жалбоподателката счита, че не били налице фактическите и правни основания за издаване на предписанието и не бил спазен материалния закон и неговата цел. Сочи, че била майка на две деца, като през 2020г. бащата на едното от тях, а именно на детето Б. К. *** за разширяване режима на лични отношения с общото им дете. От 2020 до настоящ момент били изготвени няколко социални доклада от Дир. „СП“, Стара Загора и там се описвала фактическа обстановка тенденциозно в полза на бащата на детето. Твърди, че в продължение на две години детето било подложено на изключителен стрес от служителите на дирекцията, в следствие на което същото получило тикове, за което му били предписани и медикаменти.

Твърди, че изготвените социални доклади не отговаряли на изискванията на утвърдените Указания за изготвяне на социален доклад до съдебен орган при спор относно упражняване на родителски права. От изготвени по други дела съдебно-психиатрични експертиза, претендира, че тя не била причина детето й Б. да не желаело близък контакт с баща си. Не било установено манипулиране от нейна страна, подкрепяла го. Баща му до настоящ момент не можел да намери правилен начин за сближаване с детето си и да провокирал у него спонтанно желание за срещи дори и извън определения от съда режим. Бащата обаче извършвал редица действия, с които допълнително отчуждавал детето от себе си. Жалбоподателката оспорва факта, че отказвала социални услуги и че не била тя тази, която поставяла детето в риск, това било резултат от действията на Агенция „СП“ Стара Загора.

Конкретно сочи, че предписанията от т.1-3 не били съобразени със състоянието на детето, защото то отказвало да посещава институции поради това, че получавал главоболие и тикове с очите. По отношение на предписанието по т.4, категорично отказвала да делегира отговорности на детето си, които не били подходящи за възрастта му и най-вече само да решавало дали да се среща с баща си. Относно предписанието по т.5 сочи, че категорично не подкрепяла отказа на детето да се среща с баща си, провеждала дължи разговори с него и го убеждавала и дори и без това предписание полагала грижи в тази насока. Относно предписанието по т.6 твърди, че между нея и С.К. нямало разпри, побоища и скандали нито насаме, нито в присъствието на детето и тя никога не била отправяла обиди и обвинения съм бащата С.. По т.7 от предписанието твърди, че единствените коментира от нейна страна, които правела пред детето, били, че баща му бил добър човек, който го обичал. По т.8 – счита, че то категорично не се отнасяло да нея, тъй като по никакъв начин не го била нарушила, за разлика от бащата на детето, който дори в присъствието на детето я обиждал и правел саркастични коментари, вкл. имало случаи на вербална и физическа агресия, които правело впечатление на детето. По т.9 – твърди, че тя преди всяко предаване на детето на баща му, го приготвяла по подходящ и позитивен начин и в спокойна семейна среда, за разлика от баща му, който правел снимки и клипчета на детето, идвал с чужди хора, което изнервяло сина й и го отблъсквало от баща му. По т.10 – твърди, че винаги уведомявала бащата за всички важни решения, които тя вземала за детето, но за съжаление С. проявявал явна незаинтересованост и безразличие към важните събития от живота на детето им. По т.11 – сочи, че никога не била използвала детето като посредник в отношенията й с бащата и това предписание било изцяло в противоречие на закона и морала. Относно предписанието по т.12 твърди, че никога не въвличала детето в конфликти, нито тя била причина за такива.

Усилията й били насочени към приобщаване на детето към баща му и за това се обърнала към психолог. Прави оплакване, че в случай на неизпълнение от нейна страна на дадените й абсурдни предписания, тя щяла да носи тежка административно-наказателна отговорност, а била сама отглеждаща децата си, за които полагала най- добрите грижи. Била възмутена от служителите при ответната институция и тяхното желание да задоволяват субективните потребности на бащата и да разрушат така психиката на детето й. В заключение прави личен разбор на цитирана практика на ВАС. Иска от съда да отмени изцяло задължително предписание № П/Д-СТ-001 от 20.01.2023г. на Директор на дир. „Социално подпомагане“ град Стара Загора.

Жалбоподателката, редовно призована в с.з. се явява лично и с процесуалния си представител адв. Д., като се поддържа оспорването изцяло.

Ответникът, Директор дир. „СП“ Стара

Загора, редовно призован в с.з., се представлява от процесуален представител юрк. Т., която оспорва жалбата като неоснователна.

Заинтересованата страна, С. К., редовно призован в с.з., се явява лично и с процесуален представител адв. И.. Както в хода на процеса, така и в представеното становище оспорва като неоснователна подадената жалба. Сочи, че жалбата де факто не съдържала аргументи в насока незаконосъобразността на предписанието. Излагат се и аргументи по всяка от точките от предписанието, чрез които се опровергават оплакванията на жалбоподателката.

Претендира разноски в размер на

900 лева /л.150/.

Съдът, въз основа на целокупния доказателствен материал, събран в хода на производството, намира за установено от фактическа страна следното:

Б. С. К., роден на ***г., от майка А.К.М. и баща С. Б. К..

По повод подаден през 2014г. сигнал от С.К. *** касаещ детето Б. от дирекцията била извършена проверка, след което били предприети мерки в семейна среда по чл.23 от ЗЗД и Б., заедно с двамата си родители бил насочен за ползване на социални услуги в ЦОП/КСУДС-Стара Загора.

На 15.01.2021г. за детето Б. К. бил открит случай в ОЗД/ДСП Стара Загора, след установяване, че за същото имало риск за увреждане на психоемоционалното му развитие, както и риск от родителско отчуждение и били предприети спрямо детето мерки за закрила по чл.23 от ЗЗдет. след постъпване на нов сигнал от бащата С.К., свързан с неспазване на присъдения режим на контакти с детето. За период от следващите две години имало регистрирани редица сигнали, заявления, жалби, искови молби от всеки от двата родители на детето. От социалната институция били проведени срещи и разговори с родителите и детето, както и медиирани срещи между двамата родители, но същите отчели засилване на негативното отношение на детето към баща му, което било възприето от служителите, че то развило синдром на родителска отчужденост.

Било установено, че от края на ноември 2021г. Б. не бил гостувал в дома на баща си, срещите между двата се осъществявали пред блока, в който живеело детето и само за няколко минути.

Двамата родители и детето отново били насочени за ползване на социални услуги – семейна подкрепа и консултиране в ЦОП/КСУДС – Стара Загора, като те посещавали редовно социалните услуги. След представен социален доклад и по настояване на присъствал на срещата психолог тя е прекратена и било взето решение работата с детето Б. да се преустанови.

На 14.12.2021г. бил изготвен план за действие, съгласуван от родителите, в който били заложени телефонни и видеоразговори между бащата и детето - два пъти в седмицата, понеделник и петък от 20:00 ч. По данни на бащата телефонните разговори и видеоразговори между него и детето се осъществявали до 24.05.2022г. На 20.01.2022 г. е била организирана обща среща между ОЗД/ДСП - Стара Загора, ЦОП/КСУДС - Стара Загора, между А.М., С.К. и детето Б. К.. Първоначално родителите били запознати, че специалистите, работещи по случая на сина им Б. К., взели решение срещите между бащата и детето да са в контролирана среда, за да бъдат подкрепени в този процес.

Майката и бащата заявили съгласие с това, но детето реагирало негативно. Б. категорично заявил на баща си, че не му харесвало да го вижда и не искал никъде да ходи с него. Въпреки това било постигнато съгласие относно провеждането на срещи в контролирана среда.

До

22.06.2022г. между Б. и баща му се осъществявали срещи два пъти месечно в ОЗД/ДСП - Стара Загора, но след тази дата било взето решение същите да бъдат преустановени, тъй като при последно проведените няколко срещи Б. отказвал да говори с баща си и излизал от стаята. След обсъждане на случая и констатираната липса на напредък било взето решение отново да се поднови работата на психолог с детето.

От служители на дир.“СП“ Стара Загора бил изготвен заключителен доклад /л.

48/ изх. № 148/26.07.2022г. относно направление за ползване на социални услуги от 02.04.2021г. / л…./на детето Б. К. и родителя, полагащ грижи за него-майката А.М..

От служители на дир.“СП“ Стара Загора бил изготвен заключителен доклад /л. 50/ изх. № 202/01.08.2022г. относно направление за ползване на социални услуги от 25.01.2021г. в ЦОП на С. К., баща на детето Б. К.

На

12.07.2022 г. била организирана обща среща между служители от ДСП-Стара Загора и родителите по повод преглед на плана за действие. Майката заявила, че за нея била безсмислена работата с психолог, защото все още нямало комуникация със С.К..

Отказала и предложението за ползване на друга социална услуга. Бащата заявил, че от края на м. май 2022г. били спрени, заложените в плана за действие контакти по телефона с детето Б..

На

07.09.2022г. бил изготвен от служители на АСП план за действие относно детето Б.

К. /л.51-52/. На 31.10.2022г. бил изготвен социален доклад от социален работник /л.81-86/. На 10.11.2022г. до Изп. Директор на АСП към

ДАЗД от А.М. бил подаден сигнал /л.97-102/, съдържащ оплаквания против служители на дир. „СП“ Стара Загора и изготвен от институцията социален доклад от 31.10.2022г.

Под рег. № 24-94С-00-0034 на 09.01.2023г. С.К. подал до Директор на РДСП Стара Загора сигнал /л.107/, в което изложил факти за упражняване на емоционален и психически тормоз над сина му Б. и формиран Синдром на родителско отчуждение в тежка степен. С него С.К. поискал предприемане на незабавни мерки за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение. На 12.01.2023г. в КСУДС Стара Загора била проведена среща, на която служители на социалната служба и бащата обсъдили работа по случая и планиране. До Директора на ДСП Стара Загора бил представен доклад-предписание /л.11-113/, изготвен от служители на ДСП, съдържащ предложение за издаване на задължително предписание на А.К.М., майка на детето Б. К.. В доклада била посочена подробно хронология на случая с детето Б., предприетите действия от социалната служба по отношение на детето и неговите родители. С доклада било дадено становище, че детето е идентифицирано със симптом на родителско отчуждение, съгласно утвърдено „Методическо указание за работа по случай на деца в риск от родителско отчуждение“. Посочено било, че майката А.М. отказала да съгласува изготвен на 07.09.2022г. план за действие. До Директор на ЗДСП Стара Загора било изпратено писмо относно подадения сигнала от С.К. /л.119-122/, с което било дадено становище на ОСД/ДСП Стара Загора, че детето Б. К. било „дете в риск“ и по отношение на което бил налице синдром на родителско отчуждение.

На

20.01.2023г. било издадено процесното задължително предписание, с което на осн. чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗД, вр. с чл.18, ал.4 от ППЗЗД по отношение на майката А.М. били издадени дванадесет предписания. На същата дата била издадена Заповед за ползване на социални услуги № ЗД/Д-СТ-007 /л.114/, с която детето Б. и майката А. М. *** за предоставяне на социални услуги – психологическо консултиране, медиирани срещи между деца и родители при синдром на родителско отчуждение и др., със срок на предоставяне на услугите – 3 години. След издаване на задължителните предписания и заповедта, работата по случая на Б. К. била продължена, като под № 29/31.01.2023г. бил изготвен заключителен доклад /л.130/, с който било решено случаят да бъде насочен за работа в новия ЦОП.