Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 243 от 23.04.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 2646/2020
Вид
Решение № 243
Подписан
23.04.2021
Състав
Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Ивайло Младенов

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.23, ал.6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. София , 23.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20201001002646 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Технориг” ЕООД, с която обжалва решение № 2 565 от 12.06.2020 г., постановено по т.д. № 9/19 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, 8 състав, в частта, в която съдът е осъдил “Технориг“ ЕООД да заплати на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД на „Диомед“ЕООД сумата от 98 100 лв., представляваща невърнати заемни парични средства, включваща:

35 000 лв. по договор за паричен заем от 19.02.2013 г. със срок на връщане до 19.02.2014 г.;

21 100 лв. по договор за паричен заем от 22.02.2013 г. със срок на връщане до 22.02.2014 г.;

20 000 лв. по договор за паричен заем от 09.04.2013 г. със срок на връщане до 09.04.2014 г.;

22 000 лв. по договор за паричен заем от 22.04.2013 г. със срок на връщане до 22.04.2014 г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда да отмени същото, като вместо него се постанови ново, с което да отхвърли исковете. Оспорва изводите на съда, като твърди, че е постановено решение без съдът да се е произнесъл по всеички наведени доводи. Твърди, че това обстоятелсдтво обуславя липса на мотиви, касаещи следните съществени за решаването на спора факти и обстоятелства. В тази връзка твърди, че съдът не се е произнесъл по направеното възражение за нищожност на клаузата на чл.9 от договора. Твърди, че заплащането на сумите се претендира въз основа на нарушена клауза по еднообразните договори. Твърди, че същата клауза нарушава и ограничава правото за промяна в собствеността на дружеството, без да е уговорена личната 1 отговорност на физическото лице, управител и собственик на дяловоте. Твърди, че клаузата противоречи на свободната стопанска инициатива и правото на конкуренцията, доколкото задължава едно и също лице да изпълнява една и съща длъжност, както и ограничава правото му да се разпорежда със своята собственост. В тази връзка цитира практика на ВКС по отношение на ограничавеното правото на свободно полагане на труд. Твърди, че нормите уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им съдът следва да следи служебно. От друга страна твърди, че събраните в хода на производството доказателства не обосновават основателността на претенцията на ищеца. В тази връзка твърди, че в тежест на ищеца е да установи правопораждащия факт, като по делото са събрани две групи частни документи, в които са налице несъотвествия в обективиранитее волеизявления, касаещи съществи елементи на процесните съглашения, вкл. датата на подписване и дата на падеж, липсата на възможност за предсрочна изискуемост. Инвокира доводи за практика по отношение на достоверната дата, както и твърди, че съдът правилно е съобразил фактите и обстоятелствата, че документите са подписани във формата представена пред НАП. В тази връзка прави съпоставки по отношение на производството по обезпечаване на иска и исковото производство по отношение на датата, на която следва да се проиеме, че вземанията са изискуеми. В тази връзка обосновава твърдение, че договорите представени в настоящето производство са антидатирани и създадени само с цел производството, поради което твърди, че няма как да са подписани. В тази връзка твърди, че съдът е следвало при тези констатации да изпрати делото на прокуратурата. Инвокира доводи за погасяване по давност на вземанията, като твърди, че с представените документи ответникът, въззивник в настоящето производство е поставен в положение на процесуална изненада. В тази връзка твърди, че не е могъл да осъществи надлежни процесуални действия за защита срещу установените от съда и неподдържани от итициатора на съденото производство, твърдения за настъпила редовна изискуемост на вземанията. В тази връзка твърди, че съдът се е произнесъл по ненаведени, дори отричани от ищеца факти и обстоятелства, като е подменил основанието на на предявените искови претенции. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да отхвърли претенциите като неоснователни. Претендира и разноски в производството.

Ответникът по тази жалба „Диомед “ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че същата е допустима, но неоснователна. Твърди, че съдът е изследвал въпроса за връщане на заемните средства, както и е установил достоверното съдаржание на договорите. Твърди, че съдът правилно е указал доказателствената тежест, както и правилно е приел, че обвързващата доказателствена сила на частния диспозитивен документ може да се обори по два начина – установяване на неавтентичността на подписа или се докаже, че текстът пред него е бил обект на подправяне. Твърди, че съдът приема автентичността на документите, след като е установил, че подписите положени на всяка страниците са на страните. Твърди, че вземанията са станали изискуеми след изтичане на срока на договорите, като по този начин няма пречка да се търси заемната сума. Твърди, че 2 изследването на действителността на оспорената клауза е безпредметно, с оглед настъпването на изискуемостта при изтичането на срока на договорите.

Оспорва твърдението за погасяване по давност, като твърди, че исковете са предявени преди изтичането на петгодишната давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендира разноски за настоящата инстанция. Прави възраженише за прекомерност на претендираните от въззивника разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 2 565 от 12.06.2020 г., постановено по т.д. № 9/19 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, 8 състав, че съдът е осъдил „Технориг“ЕООД да заплати на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД на „Диомед“ЕООД сумата от 98 100 лв., представляваща невърнати заемни парични средства, включваща: 35 000 лв. по договор за паричен заем от 19.02.2013 г. със срок на връщане до 19.02.2014 г.; 21 100 лв. по договор за паричен заем от 22.02.2013 г. със срок на връщане до 22.02.2014 г.; 20 000 лв. по договор за паричен заем от 09.04.2013 г. със срок на връщане до 09.04.2014 г.; 22 000 лв. по договор за паричен заем от 22.04.2013 г. със срок на връщане до 22.04.2014 г. , отхвърлил е като неоснователни предявените искове от „Диомед“ ЕООД против „Технориг“ ЕООД следните парични вземания, погасени по давност: за сумата 14 475.41 лв., представляваща възнаградителна лихва договор за паричен заем от 19.02.2013 г. със срок на връщане 19.02.2014 г.; за сумата от 8 714.30 лв., представляващи възнаградителна лихва по договор за паричен заем от 22.02.2013 г., със срок на връщане до 22.02.2014 г.; за сумата от 8 081.11 лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за паричен заем от 09.04.2013 г. със срок на връщане до 09.04.2014 г. и за сумата от 8 829.33 лв. представляваща възнаградителна лихва по договор за паричен заем 22.04.2013 г. със срок на връщане до 22.04.2014 г.; осъдил е „Технориг “ ЕООД да заплати на основание чл.78 ал.1 от ГПК на „Диомед“ ЕООД сумата от 6 247.88 лв. за направените деловодни разноски по производството, съразмерно на уважената част на исковете и е осъдил „Диомед“ ЕООД да заплати на основание чл.78 ал.З от Г П К на „Технориг“ ЕООД сумата от 1 782.38 лв. за направените деловодни разноски по производството ,съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че между страните през през м. февруари и м.април 2013г. са сключени четири договора за заем на парични средства в лева, както следва: на 19.02.2013 г. - за сумата 35 000 лв.; на 22.02.2013 г. за сумата 21 100 лв.; на 09.04.2013 г. за сумата 20 000 лв. и на 22.04.2013 г. за сумата 22 000 лв. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че при подписването на договорите за заем дружествата са били представлявани от Б. П. П. и К. М. Д., действащи 3 като управители и законни представители, което обстоятелство се установява от справката в ТРРЮЛНЦ по партидите на дружествата, извършена служебно от първоинстанционния съд, на основание чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ.

От заключението на допуснатата и извършена ССЕ се установява, че посочените в договорите суми са преведени по банков път от ищеца на ответника и са постъпили по посочената в договорите банкова сметка. Този факт не се оспорва от ответника.

От заключението на съдебно-графологичната експертиза се установява, в представените от ищеца оригинали на договорите за заем подписите на представляващите страните са само на последната страница на всеки договор, както и че подписа положен за К.

М. Д. е положен от същия.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в представените от ищеца оригинали, срокът на заемите (съгласно чл.4) е определен както следва: по договора от 19.02.2013 г. - 19.02.2020 г.; по договора от 22.02.2013 г.- 22.02.2020 г.; по договора от 09.04.2013 г. - 09.04.2020 г. и по договора от 22.04.2013 г. - 22.04.2020 г.

Видно от същите договори, като предпоставки за предсрочна изискуемост на вземанията за главница и договорна лихва (чл.9) е предвидено - неплатежоспособност на ответника, промяна на фирмени обстоятелства (смяна на собствека или управителя) и/или нарушение на разпоредбата на чл.7 ал.1 от договорите.

Не се спори между страните, а се установява и от представените от трето неучастващо лице НАП договори за заем, представени по извършени ревизионни производства от ответното дружество „Технориг“ ЕООД през 2014 г., че същите са заверени за вярност с оригинала от управителя на ищцовото дружество Б. П.. Същите се различават от представените с исковата молба договори. В предоставените от НАП преписи процесиите договори, подписите на законните представители на договарящите дружества са положени всяка страница от договорите, срокът на заемите уговорен в разпоредбата на чл.4 на всеки договор е съответно: 19.02.2014 г.; 22.02.2014 г.; 09.04.2014 г. и 22.04.2014 г., а като предпоставки за предсрочна изискуемост са посочени неплатежоспособност на ответника или нарушение на разпоредбата чл.7 ал.1 от договора.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото (договор счетоводно обслужване на ответното дружество за 2013 г. и 2014 г.), сключени със „Счетоводна къща Икономик-РБ“ ООД, ревизионните доклади №1 307 871/11.10.2013 г. и № Р-2 214-1 405 404/15.10.2014 г. на НАП-София, че управителят на ищцовото дружество Б. П. е бил е управител и представляващ „Счетоводна къща Икономикс РБ“ ООД, като е извършвал пълното счетоводно обслужване на ответника „Технориг“ ООД, като е извършил и защита по дадените становища при обща данъчна ревизия и ревизии по ЗДДС на възложителя, а от приетите ревизионни доклади установява, че процесиите договори за заем, във вида и със съдържание, съобразно изисканите от НАП преписи, са били 4 представени на НАП от Б. П. П. като пълномощник на ответното дружество.

В допълнителното заключение на графологичната експертиза, вещото лице твърди, че тези подписи са положени от Б. П., както и че той е автор на подписите за представляващ ищеца „Диомед“ЕООД като заемодател, положени в печата на това дружество на долния ляв ъгъл на всяка страница от четирите договора за заем в изисканите от НАП преписи.

В показанията си свидетелят К. М. твърди, че при сключването на процесиите договори за заем от 2013 г., когато е бил управител на ответното дружество, са положени подписи от представляващите дружествата заемодател и заемател на всяка страница от договорите, срокът на които бил една година, както и че е бил упълномощил Б. П. да представлява „Технориг“ЕООД пред НАП. Твърди, че всички документи на ответника по заемните правоотношения с ищцовото дружество са били предоставени на счетоводната къща „Икономик РБ“ООД чрез управителя Б. П..