Решение № 140 от 08.11.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Ловеч, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20214300500363 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

Постановено е решение № 260099/ 20.05.2021 година на Ловешкия районен съд, по гражданско дело № 2511/ 2021 година по описа на същия съд, с което на основание чл. 45, ал.1, вр. чл. 48 и чл. 52 от ЗЗД Д. П. Д., М. М. ИЛ. и П. Д. П., последните двама, в качеството си на родители на Д. П. Д., е М. В.

П., в качеството си на родител на Н.Р. В., са осъдени да заплатят при условията на солидарност на Р.П. М. сумата от 15000 лв, съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на причинената му от Д. П. Д. и Н.Р. В. на 31.10.2018 година средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, загуба на съзнание, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и травматично счупване на два горни зъба - първи горен в ляво на ниво венец и първи горе в дясно, травматично разклащане на втори и трети двустранно горни зъби и втори довустранно долни зъби, довели до трайно затрудняване на процеса на отхапване, дъвчене и говорене - престъпление по чл 131, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 129, ал.1, вр. с чл 20, ал.2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за 1 което Д. П. Д. и Н.Р. в съучастие са признати за виновни влязло в сила одобрено от съда споразумение от 04.10. 2019 година по НОХД № 960/ 2019 година по описа на Районен съд Ловеч, ведно със законната лихва от датата на увреждането (31.10.2018 година) до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата до пълния претендиран размер от 20000 лв, като неоснователен и недоказан е отхвърлен. С решението е уважена претенцията за имуществени вреди и са присъдени и направените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 262396/ 03.06.2021 година от М.И. и П. Д. П., като родители на Д. П. Д., непълнолетен по време на деянието, както и от Д. П. Д., против решение по гр.д. № 2511/2019 г. на PC Ловеч, частично в осъдителната част за сумата от 10 000 лева и размера съответно на разноските, в зависимост от уважаване на жалбата. Посочват, че решението е неправилно в частта за сумата 10 000 лева, като противоречащо на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Излагат подробни съображения в този смисъл и молят атакуваното решение да бъде изменено в тази част и отхвърлена претенцията над 5 000 лева, а именно за 10 000 лева,като им бъдат присъдени и следващите се разноски.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 262479/ 10.08.2021 година от Н. Р. В. и М. В. П., чрез адв. Ц.Ж., против решение по гр.д. № 2511/2019 г. на PC Ловеч, като обжалват решението в осъдителната част, считат същото за неправилно, незаконосъобразно и присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди и загуби, прекалено завишен. Молят да бъде отменено решението в частта, с която са осъдени да заплатят за сумата над 5 000 лева, а именно за 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, респ. отхвърлено за тази сума, като им бъдат присъдени и разноските по делото. С допълнителна молба посочват, че обжалват решението в частта за неимуществените вреди.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор вх. № 263 118/ 20.07.2021 година на въззивните жалби от адв. СТ. Д., като пълномощник на Р. ПЛ. Н., в който оспорва въззивните жалби, счита, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено, като им бъдат присъдени разноските. Развива подробни съображения.

В съдебно заседание въззивниците Д. П. Д., М. М. ИЛ. и П. Д. П., последните двама като родители на първия, се явява лично М.И., за всчики адв. Р. БР., поддържа въззивната жалба и моли да бъде постановено решение, с което бъде отхвърлена исковата претенция за 2 обезщетение на причинените неимуществени вреди за сумата от 10 000 лева, като бъдат изменени и разноските.

За въззивниците Н. Р. В. и М. В. П., като родител на първия, се явява адв. Ж., която от името на доверителите си поддържа въззивната жалба и излага съображения за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и моли да бъде отменено решението в атакуваната част в размер на сумата от 10 000 лева, като бъде отхвърлена исковата претенция за тази сума, като неоснователна и недоказана, като бъдат редуцирани и присъдените разноски. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Въззиваемата страна не се представлява.

От събраните по делото доказателства, приложени по гр.д. № 2511/ 2019 година по описа на Луковитския районен съд, както и становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

Въззивната жалба подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 260 и сл. от ГПК, поради което въззивното производство е допустимо.

Разгледана по същество жалбите са неоснователна. Съображенията за това са следните:

От събраните по делото доказателства се установява, че по НОХД № 960/ 2019 година по описа на РС – Ловеч е постигнато споразумение, по силата на което Д. П. Д. и Н. Р. В. са се признали за виновни в това, че на 31.10.2018 година около 19.30 часа, пред катедрален храм в центъра на град Ловеч, като непълнолетни, но като са могли да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършители, по хулигански подбуди – грубо несъобразяване с обществения ред и морала, с установените правила за поведение и при незачитане на личната неприкосновеност, причинили на Р. ПЛ. Н. от град Ловеч, средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, загуба на съзнание, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и травматично счупване на два горни зъба - първи горен в ляво на ниво венец и първи горе в дясно, травматично разклащане на втори и трети двустранно горни зъби и втори двустранно долни зъби, довели до трайно затрудняване на процеса на отхапване, дъвчене и говоренето - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 129, ал.1, вр. с чл 20, ал.2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

По делото е представена епикриза от неврологично отделение на МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ АД – Ловеч, от която се установява, че Р.Н. е приет с оплаквания от главоболие, гадене, болки в шията след нанесен побой. Проведено е медикаментозна терапия, както и КТ-изследване на главата, при което е отбелязано в заключение, че мозъчния статус е нормален и липсват КТ данни за травматични увреди.

Приложено е медицинско удостоверение изх. № 10/ 02.11.2018 година от АПМП-ИП по Стоматология ЕТ „Д-р В.С.“, след извършен преглед на Р.П. С. се установява: счупване на първи горен вляво зъб до нивото на венеца; косо счупване на първи горе вдясно зъб; разклащане на горните странични и кучешки зъби и на долните четири резеца. Установена е и разкъсноконтузна рана в устата. Извършено е лечение пострадалите зъби във „В КЛИНИК 3

– АИППМПДМ“ ЕООД – СОФИЯ, ЕИК 202495057.

В периода 06.11 - 30.11.2018 година Р.Н. е посещавал психолог, видно от представената психологическа характеристика. Отразено е, че при проведените сесии се установява, че семейната среда е формирала в децата несигурност към живота и света, поради характерова особеност на бащата – алкохолно зависим, авторитарен, емоционално отсъстващ от живота на децата си. Посочено е още, че инцидентът засилва травматичния процес, изразяващ се основно в самоизолация, емоционална лабилност, нарушение на храненето и съня, занижени постижения в училище и обща промяна в поведението, водеща до нарушена комуникация и ритъм на живот, депресивно разстройство на поведението.

От изслушаната съдебно-медицинска експертиза се установява, че на Р. ПЛ. Н. към 31.10.2018 година са причинени: травматично счупване на ниво венец на първи горен ляв зъб с последващо възстановяване на зъба, повреда обуславяща трайно затруднение на дъвченето и говора. Косо счупване на първи горен десен зъб – временно и неопасно разстройство на здравето. Установени са и отразени в медицинската документация охлузвания и разкъсно-контузни рани в областта на устата, които са му причинили временно и неопасно разстройство на здравето. Всички увреди са причинени от удари с път предмет и могат да се получат по време и начин, съобщен от пострадалия –побой. Експертът е посочил, че диагнозата в епикризата – комоционен синдром: касае се за лека степен на сътресение на мозъка, без данни за загуба на съзнание, а само зашеметяване (без положителна обективна неврологична симптоматика), което от своя страна също така обуславя и неопасно разстройство на здравето. Всички увреждания, които е получил пострадалия са в причинно – следствена връзка с нанесения му на 31.10.2018 година побой.

Пострадалият е напълно възстановен за около пет месеца след произшествието.

По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза от вещо лице – лека по дентална медицина, от чието заключение е видно, че се касае за счупване на две централни резеца в горна челюст, като при левия е засегната пулпата на зъба. След инцидента са разклатени и съседните странични и кучешки зъби в горната челюст и четирите долни резеца. Има и разкъсно-контузна рана в устата. Според експерта се касае за телесна повреда, неопасна за живота, вследствие на съприкосновение с тъп предмет, допуска се механизъм, посочен от пострадалия – побой. Настъпва временно разстройство на здравето, неопасно за живота, нарушено е дъвченето във вазата на отхапване, естетиката, говора и е съпроводено от силни болки и невъзможност за нормално хранене.

Събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите И. П. Д., В. П. В., А. В.

Д.а, Х. Г. П.В. А. М..

От показанията на свидетелката Д. се установява, че след инцидента бил доведен при нея за терапевтична психологическа помощ. Твърди, че бил в много тежко емоционално състояние, трудно говорел освен поради травмата в устата, и поради изключителния стрес, който преживял. Посочва, че Р. бил до такава степен травмиран, че му било трудно да си даде логично обяснение, имал дезориентация по отношение на случилото се, по отношение на собственото си състояние и емоции. При силни стресови ситуации човек понякога 4 отказва да приеме, това което с случва с него, нивото на стрес е толкова голямо, че отказа да го приеме , защото не може да го понесе. Така било и при Р.. Провеждали терапия в продължение на месец, за да преживее симптомите от травмата.

Св. В., майка на ищеца, посочва, че за инцидента разбрала от дъщеря си и като отишла, видяла сина си целият да трепери, бил целият с рани, имал кръв по цялото лице, устата му била цялата в кръв. От дъщеря си разбрала, че го нападнали хора, които не познава, първи го ударил Д.Д., дори след като паднал и бил в безсъзнание продължили да го ритат.

Закарали го в болницата, след като му направили изследвания го приели, три дни бил на системи, тъй като непрекъснато поддържал температура, общо бил в болницата пет дни.

Лекарите й обяснили, че това било реакция на организма, за да се пребори с травмите.

Твърди, че не можел да легне нормално, лежал само на една страна, през четвъртия и петия ден бил на системи само през деня. Посочва, че само десет дни бил в болнични, тъй като губил от материала и си заминал на София. Имал проблем с храненето, изпитвал силни болки и около два месеца бил на обезболяващи лекарства. Поради многобройните удари било изкъртено и част от небцето, виждала се костта, затова приемал пасирана храна със сламка. Твърди, че изпаднал в много тежка депресия и се наложило да потърсят помощ от психолог. Страхувал се да излезе в града, не желаел да се прибира в родния си град, не можел да приеме случилото се и да се справи с това, каква вина има, за да предизвика побоя.

Лечението на зъбите също продължило дълго, той като от изкъртените зъби изтичала някаква течност и трябвало да оздравеят, за да се сложат зъби. Шест месеца ходил без зъби, не можел да говори нормално, не можел да се усмихне, това се отразило на психиката му.