Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 976 от 02.09.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1194/2024
Вид
Определение № 976
Подписан
02.09.2024
В сила
02.09.2024
Състав
Георги Димов Пепеляшев, Мила Гочева Димова, Георги Христов Иванов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 976 гр. Бургас, 30.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20242100601194 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура - гр.

Бургас против Определение № 227 от 03.08.2024 г., постановено по НЧД № 381/2024 г., с което Районен съд – гр. Несебър е отменил постановление на РП - гр. Бургас от 25.06.2024 година за прекратяване на наказателното производство по ДП № 829/20122 година по описа на РУ на МВР гр. Несебър, пр. пр. № 11383/2022 г. по описа на РП - Бургас, водено за престъпление по чл.

172а, ал. 1 от НК.

В протеста се съдържа оплакване за незаконосъобразност и неправилност на определението, постановено от Районен съд – гр. Несебър.

На първо място се твърди, че е недопустимо РС – гр. Несебър да коментира последвало осъждане на св. А. по друго дело, касаещо деяние извършено след деянието, предмет на произнасяне в атакуваното прокурорско постановление и въз основа на това да гради изводи за поведението на св. А. към минал период. Твърди се също така, че по този начин се нарушава принципа на обективност и презумцията за невинност, като се вменява вина на св. А. по настоящото досъдебно производство, въз основа на друго нейно деяние.

На второ място се сочи, че съдът не може да се позовава на големия брой престъпления от този вид на територията на к.к. „Слънчев бряг“, за обосноваване вина на св. А..

На трето място, се сочи, че св. А. е предлагала малък брой стоки, касаещи търговските марки “Cristian Dior”, “Chanel” и “Prada”, като същите са били изложени в помещение тип сергия, което предлагане наподобява продажбата на стоки на пазар тип „битак“ и на цени съответстващи на такъв тип пазар.

На последно място прокурорът счита, че с действията си св. Е. А. макар 1 и формално да е осъществила състава на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК, то обществените отношения свързани със закрила на интелектуалната собственост и авторските права не са засегнати в значителна степен, която да оправдае използване на наказателна репресия срещу нея, поради което прокурорът счита, че обществената опасност на деянието е явно незначителна и се касае за малозначителност на деянието.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и изложеното в протеста, прие за установено следното:

Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, същият е неоснователен.

На 11.08.2022 г. на територията на к.к. “Слънчев бряг”, по повод подаден сигнал от адв. А. Т. - пълномощник на собственици на търговски марки на територията на РБългария, била извършена проверка от служители на отдел “Икономическа полиция” при ОДМВР- Бургас за съхранение и продажба на стоки, носещи защитени търговски марки, без необходимото съгласие на маркопритежателите. В хода на проверката бил проверен търговски обект, находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, срещу хотел „**“, стопанисван от „*“ * с ЕИК ** с управител Е. А. А. с ЕГН **********, която присъствала по време на проверката. В хода на проверката, в търговския обект били установени изложени за продажба и иззети общо 58 артикула, носещи защитените търговски марки - “Cristian Dior”, “Chanel” и “Prada”, а именно: 14 бр. портмонета и 15 бр. чанти с надпис “Cristian Dior”, 15 бр. портмонета и 5 бр. чанти с надпис “Chanel“, 4 бр. портмонета и 5 бр. чанти с надпис “Prada”. За иззетите стоки не били представени документи, удостоверяващи, че търговското дружество притежава лицензно право да ползва посочените търговски марки.

С оглед констатациите на служителите на ОДМВР- Бургас, на 11.08.2022 г. било образувано досъдебно производство № 304 ЗМ-829/2022г. по описа на РУ на МВР – гр. Несебър, за това, че на 11.08.2022 г., в търговски обект магазин до лунапарка срещу хотел „**“ в к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър, обл. Бургас, без съгласието на притежателя на изключителното право, използвал в търговската си дейност търговските марки „Кристиян Диор“, „Шанел“ и „Прада“ - престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.

В хода на разследването, с оглед установяване идентичност, респ. сходство на иззетите вещи с тези на регистрираните марки, е назначена и изготвена експертиза от експерт в Патентното ведомство на Република България. В заключението си вещото лице е констатирало, че съществува сходство между изобразените върху веществените доказателства знаци и регистрираните марки. Наред с това, вещото лице е заключило, че съществува идентичност между веществените доказателства и стоките от клас 18 на МКСУ, за които съответните регистрирани марки са получили закрила.

Според вещото лице, сходството на знаците и идентичността на стоките може да доведе до объркване на потребителя, което включва възможността за свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки.

По досъдебното производство е изготвена и оценителна експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че общо цената на иззетите стоки 2 като имитации е в размер на 1626 лева /хиляда шестстотин двадесет и шест лева/, а като оригинали – 14 021 лева /четиринадесет хиляди и двадесет и един лева/.

При така установената фактическа обстановка, прокурорът е направил извод, че макар формално с действията си Е. А. да е осъществила състава на престъплението по чл.172б, ал.1 от НК, обществената опасност на деянието е явно незначителна, тъй като предлаганите стоки с поставени знаци на „DIOR“, „CHANEL“ и „PRADA“ са неголям брой, и с оглед добрите характеристични данни на Е. А. /приел е, че същата не е **, оказва пълно съдействие на органите на МВР при извършената проверка в стопанисвания от нея магазин и изразява съжаление за стореното/, е прекратил на основание чл. 9, ал. 2 от НК наказателното производство по ДП № 304 ЗМ-829/2022 г. по описа на РУ на МВР - гр. Несебър, пр.пр. вх. № 11383/2022 г. по описа на РП - Бургас, ТОНесебър, водено за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК. Наред с това, прокурорът е указал, след влизане на постановлението в сила, препис от същата да се изпрати на Патентно ведомство на РБългария за ангажиране на административна отговорност на Е. А..

Недоволен от така постановения прокурорски акт е останал пълномощникът на притежателите на процесните марки - адв. Л. Б. от АК София, която е сезирала РС – гр. Несебър с жалба против същия. В жалбата си адв. Б. заявява, че количеството иззети стоки, освен че не е малко, не може и да формира самостоятелен критерий, обосноваващ прилагането на чл. 9, ал. 2 от НК. В тази връзка сочи, че стойността на иззетите вещи, съответно на настъпилите вреди, възлизащи на 14 021 лева, значително надхвърля размера на три минимални работни заплати. На следващо място акцентира върху обстоятелството, че лицето Е. А. е ** за същият вид престъпление по чл. 172, ал. 1 от НК, извършено на 13.08.2021 г., с влязла в сила Присъда № 31 от 03.08.2023 г., постановена по НОХД № 158/2023 г. по описа на РС - Несебър. С оглед на това, адв. Б. моли съда да отмени обжалваното постановление на РП Бургас и да върне делото на прокурора със задължителни указания за прилагането на закона.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

С атакуваното Определение № 227/03.08.2024 г., постановено по НЧД № 381/2024 г., Районен съд гр. Несебър е отменил постановлението на прокурора и е върнал делото на Бургаска районна прокуратура за продължаване на съдопроизводствените действия.

За да постанови своя акт съдът е достигнал до правилният извод, че с действията си Е. А. е осъществила състава на престъплението по чл. 172б, ал.

1 от НК, какъвто впрочем е изводът и на прокурора. Съдът обаче не е възприел извода на прокурора за явна незначителност на обществената опасност на извършеното от св. А. деяние, като се е позовал на указанията дадени в ТР № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС /във всички случаи на изпълнително деяние, визирано в състава на чл. 172б, ал. 1 от НК, в правно защитената сфера на притежателя на изключително право върху търговската марка настъпват неблагоприятни изменения, които имат имуществено измерение/. Според първоинстанционния съд абсолютния размер на вредите се определя по презумптивния механизъм на чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗМГО /впрочем такъв текст в ЗМГО няма/ по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките предмет на нарушението. Според РС така определения размер е практически ориентир за правилната квалификация на 3 престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК и разграничението му от административните нарушения. Изхождайки от това определение РС – гр.

Несебър е стигнал до извода, че абсолютния размер на вредите, претърпени от ощетените юридически лица – притежатели на защитените търговски марки „DIOR“, „CHANEL“ и „PRADA“, не е толкова нисък, че да обоснове извода за липсата на престъпление и наличието на административно нарушение. РС е приел, че размера на вредите определен по описания механизъм, е 14 021 лв., възлизащ на почти 20 минимални заплати към момента на деянието.

Настоящата инстанция не споделя това виждане на РС за начин на определяне на непряката облага от престъплението. Съгласно Закона за административните нарушения и наказания „Непряка облага“ е „придобитото в резултат на разпореждане с предмета на престъплението; веща или имуществото, придобито чрез операция или сделка с пряката облага от престъплението; веща, в която е трансформирана пряката облага от престъплението“. В конкретния случай това е общата стойност на всички вещи като реплики – 1626 лв., която сума към 11.08.2022 г. е малко повече от две минимални заплати.

Съгласно трайната съдебна практика, когато се обсъжда въпроса дали едно деяние, което макар и формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, и затова не е престъпно, следва да се преценяват съвкупно всички елементи от състава на престъплението. Освен стойността на предмета на престъплението, следва да се вземат предвид всички елементи от състава му, отнасящи се до начина на извършване на самото деяние, вредните последици, а и данните за личността на дееца, които имат значение за степента на обществена опасност на извършеното, при наличие на привлечено лице към наказателна отговорност лице.

Въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд относно обществената опасност на извършеното деяние. Както правилно е отбелязал съдът към 11.08.2022 г. св. А. не е била *, но спрямо нея е било водено друго досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, за което разследващите органи са имали нужната информация.

Недоумение буди факта, че към момента на изготвяне на постановлението за прекратяване на процесното производство св. А. е била осъдена с влязла в сила присъда по НОХД № 158/2023 г. на РС – гр. Несебър за извършено от нея престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК на 13.08.2021 г. за същите по вид и марка стоки, факт който е бил известен на прокурора. Правилно съдът е приел, че към инкриминираната дата 11.08.2022 г. св. А. е била на ясно, че продава стоки, чийто марки са били защитени и, че тази дейност се преследва от закона.

Предвид изложеното дотук въззивният съд споделя крайния извод на РС – гр. Несебър, че постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено. Същото е незаконосъобразно и необосновано, доколкото формираните в него фактически и правни изводи са прибързани, необосновани и при непълна оценка на доказателствата.

В заключение БОС намира, че първоинстанционният съд е изпълнил задължението си предвидено в чл. 243, ал. 5 от НПК да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на постановлението на съответния прокурор за прекратяване на наказателното производство. Поради това 4 въззивният съд намира, че атакуваното определение е законосъобразно, обосновано и правилно, и следва да бъде потвърдено.