Определение № 866 от 20.09.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 866 гр. София, 20.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно наказателно дело № 20231000601049 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7-8 от НПК.

Образувано е по жалба на пострадалата Р. С. М. срещу определение от 19.07.2023 г. по н.ч.д. № 688/2023 г. на Софийски градски съд /СГС/, с което е потвърдено постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура /СГП/ от 25.04.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по сл.д. № 127-3а/1992 г. по описа на ССлС, пр. пр. № 1789/1992 г. по описа на СГП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 115 от НК, като е постановено веществените доказателства по делото да бъдат унищожени.

Твърденията в жалбата са за незаконосъобразност на съдебния акт. Поддържа се, че в постановлението на прокурора са допуснати редица грешки, като приетата в този акт фактическа обстановка се различава от установеното по делото. Отбелязано е, че прокурорският акт е опорочен, тъй като не са изпълнени процесуалните стандарти на член 13, ал. 1 и ал. 2 от НПК. Посочено е, че градският съд сам е приел, че след 13.11.2007 г. в хода на досъдебното производство не са били извършени никакви оперативни действия или действия по разследване, което на собствено основание било несправедливо и изграждало недоверие в органите на съдебната власт. Поискано е определението на градския съд да бъде отменено, а делото да бъде върнато на прокурора за извършване на конкретни следствени действия, които да позволят установяване на обективната истина. Отправено е искане определението да бъде отменено и в частта, в която е възприета позицията на прокурора, че веществените доказателства по делото трябва да бъдат унищожени. Поискано е част от тези веществени доказателства - вещите, принадлежали на убития, като последен спомен за него, да бъдат върнати на родителите му, единият от които е и жалбоподателят по делото.

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, и от лице, снабдено с активна процесуална легитимация да атакува първоинстанционното определение – майка и законен наследник на жертвата на 1 престъплението Л. Б. М., която е била жалбоподател и в първоинстанционното производство.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Досъдебното производството срещу неизвестен извършител е водено за това, че на 01.06.1992 година в гр. София, кв. „Илиянци“ в поле, засято с люцерна, южно от гробищата на квартала умишлено е умъртвил Л. Б. М. по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост-престъпление по чл. 116, т. 6, вр. чл. 115 НК.

В това производство с постановление на следовател при ССлС от 29.07.1992 година за деяние извършено на 01.06.1992 г. и за престъпление с горепосочената квалификация в качеството на обвиняемо лице е привлечен В. Б. Г..

С постановление от 29.02.1994 г. на прокурор от СГП на основание чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК /отм./ наказателното производство срещу обвиняемия В. Б. Г. е прекратено поради недоказаност, като делото е продължило срещу неизвестен извършител. Със същото постановление наказателното производството срещу неизвестния извършител е спряно, като на ССлС е възложено издирване на това лице.

Горното постановление е потвърдено с постановление от 20.09.1995 година на зам.-главен прокурор при Главна прокуратура на Република България.

След тази дата няма данни по делото да са извършени каквито и да е процесуално следствени действия.

С постановление от 14.05.2007 година на следовател при ССлС на оперативен работник при СДП-МВР е възложено да продължи издирването на неизвестния извършител на деянието.

По делото е налична докладна записка от 13.11.2007 година на оперативен работник при СДП, според която сектор 01 ОКП-СДП не разполага с данни за самоличността на убития и за извършителите на деянието. След проверка в 03 сектор е установено, че няма информация за конкретно деяние и не е завеждано оперативно дело. Служители на 01 група „Издирване“ при 02 РПУ-СДП са извършили проверка, след която е прието, че там също не е съхранявана информация за визираното престъпление и няма заведено оперативно дело за установяване самоличността на жертвата.

След посочената дата по делото не са извършвани оперативни действия или действия по разследване.

С постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура от 25.04.2023 г. е прекратено наказателното производство по следственото дело на основание изтекла абсолютна давност. С постановлението на прокурора също така е прието, че иззетите по делото веществени доказателства следва да бъдат унищожени.

Градският съд е възприел аргументацията в прокурорския акт и го е потвърдил изцяло с определение, което е предмет на проверка в настоящото производство.

Запознавайки се с материалите по досъдебното производство и с мотивите на обжалваното определение, апелативният съд прие, че то следва да бъде изменено.

В частта, в която градският съд е анализирал основанията за прекратяване на наказателното производство, определението е правилно.

Както бе посочено и по-горе, наказателното производство по конкретното досъдебно производство е водено за престъпление против личността с правна квалификация по член 116, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 115 от НК, извършено на 01.06.1992 г. За това престъпление действащият към датата на деянието наказателен закон е 2 предвиждал наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или смърт, а понастоящем предвижда наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. И в двата случая, изчислен по реда на 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 1 от НК, абсолютният давностен срок за това престъпление е тридесет години и е изтекъл на 01.06.2022 г. Като е съобразил, че от 01.06.1992 г., когато според обвинението е извършено престъплението по член 116 от НК, до постановяване на прокурорското постановление за прекратяване, а и преди това, са изтекли тридесет години, градският съд законосъобразно е приел, че нарушение на чл. 81, ал. 3 НК от прокурора не е допуснато. Това е така, защото към датата на издаване на прокурорския акт е бил изтекъл срок, надвишаващ с ½ изискуемия от закона минимум за прекратяване на производството поради изтекла абсолютна давност. При хипотезата на абсолютна давност, каквато в случая е налице, правно ирелевантни са твърденията в жалбата пред градския и въззивен съд за фактически неточности в прокурорския акт или за процесуално бездействие на разследващите, довело до прекратяване на наказателното производство. В случай като процесния грешките, мудността и бездействието на властите не са визирани от законодателя като основание, изключващо прилагане института на абсолютната давност, уреден в чл. 81, ал. 3 НК. При прилагане на този институт нито прокурорът, нито първият съд са допуснали нарушение на закона. Жалбоподателят разполага с други правни механизми – по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди или по реда на ЕКПЧОС, чрез които може да поиска репарация на вредите, причинени от бездействието на властите. Това бездействие обаче не би могло да поправено с отмяна на оспорения прокурорски акт и с връщане на делото за извършване на други следствени действия по него.

Градският съд е потвърдил оспореното пред него постановление и в частта относно веществените доказателства, които прокурорът е приел, че следва да бъдат унищожени. В тази част определението е неправилно.

Макар в жалбите пред СГС да не е имало такова искане, в жалбата пред апелативния съд жалбоподателката Р. М. претендира част от тези вещи, а именно принадлежащите на убития такива, да бъдат върнати на неговите родители и законни наследници като „последен спомен“ за детето им. Сред иззетите и описани в протокол за оглед на т. 1, л. 10 -11 вещи има и такива, които основателно биха могли да бъдат свързани с личността на убития – връзка ключове – 2 бр., вързани с черна връзка за обувки, 8 броя ключове с ключодържател и чифт кафяви ботуши. От описателната част на същия протокол е видно, че убитият е бил облечен с маслено зелено яке /анорак/, бяла фанела и дънки. При твърденията в жалбата пред въззивния съд за изключителна афектационна стойност на тези вещи и при изрично изявление на жалбопоподателката, че желае те да бъдат върнати на нея и на другия преживял родител на убития, очевидно е, че това искане следва да бъде удовлетворено. Касае се за вещи, които макар и с ниска имуществена стойност, имат силно емоционално значение за наследниците на починалия Л. Б. М., поради което те имат право да ги получат. В материалите по следственото дело няма информация дали и къде тези вещи се съхраняват. В постановлението на прокурора е посочено, че няма данни за местонахождението на веществените доказателства по делото. С оглед настоящото произнасяне следва да бъде извършена щателна проверка на местонахождението на горепосочените вещи и в случай, че са налични, в изпълнение на съдебния акт, те следва да бъдат върнати на наследниците на убития Л. Б. М. – Р. С. М. /негова майка/ и Б. Й. М. /негов баща/.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, САС, НО, 6 състав 3

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение от 19.07.2023 г. по н.ч.д. № 688/2023 г. на Софийски градски съд /СГС/ в частта относно произнасянето по веществените доказателства, като вместо това:

ПОСТАНОВЯВА при установяване на местонахождението им веществените доказателства по делото - връзка ключове /2 бр./, вързани с черна връзка за обувки, 8 броя ключове с ключодържател, чифт кафяви ботуши, маслено зелено яке /анорак/, бяла фанела и дънки, принадлежащи на убития Л. Б. М., да бъдат върнати на неговите законни наследници - Р. С. М. /негова майка/ и Б. Й. М. /негов баща/.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

За изготвянето му да бъдат уведомени жалбоподателката и СГП.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4