Разпореждане № 4947 от 17.02.2026, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4947 гр. София, 17.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Стефан Ис. Шекерджийски като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20211100112865 по описа за 2021 година

Ищецът - И. К. З., ЕГН **********, гр. София, тел. ********, e-mail:

**********, в исковата си молба и уточнения на същата от 22.11.2021г., от 13.12.2021г., от 29.12.2021г., от 16.12.2025г., от 16.12.2025г. и от 12.02.2026г., твърди че била страна по служебно правоотношение с МВР. Със Заповед № 8121К-4695/18.11.2016г. и Предложение УРИ 5290р-19331/16.11.2026г. правоотношението било прекратено. Предложенението за прекратяване било направено от ответника – М. П., и било отправено до другия ответник – Р. Б.. Ответниците били недобросъвестни. Заповедта била нищожна.

Ищцата претърпяла имуществени вреди – считано от 18.11.2026г. до непосочена дата:

- над 86 000 лева, т.е. 43 971,10 € (представляващи неполучени заплати); и - над 10 000 лева, обезщетение за полагащ се отпуск; и по-нататък:

- средства за храна;

- средства за облекло;

- пътни разходи;

- средства за постигнати резултати;

- стойност на обучение;

- стойност на здравни осигуровки;

- актуализиране на възнаграждение;

- облаги за градски транспорт. от фактическа страна:

Исковата молба е нередевна. На ищцата са дадени множество указания:

1. с Разпореждане от 10.11.2021г.;

2. с Разпореждане от 23.11.2021г., в което изрично се сочи да се изясни размера на претенциите, като това включва и период. Г-жа З. е уведомена на 06.12.2022г., но още с Молба от 13.12.2021г. е посочила суми, относително определени „около“ и то за част от тях – втората е 5 000 лева или 7 500 лева. Период отново не е посочен (краен предел).

3. с Разпореждания от 14.12.2021г. и от 30.12.2021г. са дадени допълнителни указания.

1

Изложеното относно т. 2 не е съобразено като мотивация (основание) в Разпореждане от 11.11.2025г., а след отмяната му, неправилно са дадени допълнителни указания: Р. на ВКС № 315 от 07.12.2010г. на ВКС, ІІ г.о., по гр.д. № 3555/2008г., относно многократно давани указания на една от страните за отстраняване нередовности на исковата молба и отражението върху принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес, ВКС на РБ приема, че указанията, които дава съда, следва да се извършват в рамките, поставени с разпоредбите на чл. 7 ал. 1, чл. 8, ал. 2 и 3 от новия ГПК и при съблюдаване изискванията на чл. 9 за равни възможности на страните да упражняват предоставените им права и чл. 10 като съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото.

Оказваното съдействие на страните по посочените разпоредби трябва да има адресат и двете страни по спора, а не едната да е в привилегировано положение спрямо противната …С многократните си указания за отстраняване на нередовности на исковата молба на практика съдът се е превърнал в помощник само на едната страна по делото, което накърнява изискването за равни възможности за упражняване на предоставените права); също: Определение № 8 от 08.01.2010г. по ч.гр.д. № 755/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС; Определение № 312 от 20.09.2011г. по гр. № 610/2011г., г.к., ІІ г.о. на ВКС; също Решение № 153 от 01.08.2011г. по гр.д. № 39/2011г., II г.о. на ВКС.

4. с Определение от 05.02.2206г. отново е указано да се посочат размери и период на претенциите. Още на 16.12.2025г., а след това и във връзка с определението са последвали множество становища:

- вх. № 193394/12.02.2026г., с което се уточнява, че процеснато прекратително основание не било минало през съдебен контрол и можело да се предяви нов иск (т. 6 от ТР № 7/2014г. на ОСГТК), което действително е така, ако не ставаше въпрос за изтичане на преклузивен срок, свързан не с гражданска, а с административна процедура – арг. от чл. 231 от ЗМВР (Решение № 5759 от 10.05.2017г. на ВАС по адм.д. № 5799/2016г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова);

- вх. № 19396/12.02.2026г., в която се сочи, че оттеглянето на административен акт е волеизявление с противоположна насоченост – арг. от чл. 91 от АПК. По делото са представени актове на административни съдилища, от които е видно, че органът по назначаване не е оттеглил административния акт (в посочения преклузивен срок), но самата ищца (там жалбоподател) е оттеглила жалбата си; в момента няма висящо административно производство, свързано с прекратеното правоотношение на ищцата (съответно и делото няма причина да се спира);

- вх. № 19399/12.02.2026г., която всъщност единствена има отношение към определението за насрочване. В нея се отказва да се посочат параметри. Сумите щели да се установят чрез експертизи;

- вх. № 19401/12.02.2026г., оспорва се искането за разноски, но при използването на недопустим за комуникация със съд език – „роднина-„милиционер“, „копае“, „жабата и коня“ и т.н. (арг. от чл. 100а от ГПК);

- вх. № 19405/12.02.2026г., с което се оспорват част от констатациите в доклада.

От една страна, исковата молба следва да бъде редовна – т.е. напълно ясна към момента на насрочване на делото. Това означава, ясни размери и ясни периоди. Това не може да бъде сторено впоследствие чрез експертизи.

Исковата молба е твърдение, което, ако е адекватно, впоследствие се доказва чрез доказателства, включително и експертни изследвания.

Тя трябва да е редовна, за да може да се прецени подсъдността на делото (т.е. районен или окръжен съд, като първа инстанция), дължимата държавна такса, а също така и за да може ответната страна да ангажира защитата си.

Ако страната не е наясно, но само с размера на претенцията си, се сочи стойност, която впоследствие се коригира по реда на чл. 214 от ГПК. Както бе посочено вече в Определението от 05.02.2026г., възникването на процесуално правоотношение с ответниците, възпрепятства предявяването на нови претенции – т.е. иск за допълнителен 2 срок и размер, и това е смисълът на посочената от съда дата.

Към момента исковата молба е нередовна, тъй като няма ясни параметри. Те не могат да се установят и чрез тълкуване. Неразбирането на правните норми (ignorantia legis neminem exusat), най-общо казано на правилата на гражданския процес не е извинително – арг. от чл. 5, ал. 5 от КРБ.

От друга, ищцата е известна с процесуалната си активност – тази връзка и Опр. на СГС от 19.12.2024г., по гр.д. № 14570/24г. Там е цитирана практика на съда на ЕС, а именно:

По разбиранията ЕСПЧ подобно поведение е недопустимо /Съдът установява злоупотреба с правото на жалба от страна на жалбоподател, който публикува на своя уебсайт и в YouTube призиви към посетителите да се присъединят към него, за да подадат колективна жалба до Съда и да подадат множество жалби чрез автоматично генериран и стандартизиран формуляр за жалба. В резултат на тази техника до Съда биват изпратени почти 18 000 жалби. Преследваната цел без съмнение не е да се спечелят съответните дела, а напротив - да се предизвика "задръстване, прекомерна натовареност и затлачване" на Съда, да се "парализира дейността му", да се "създаде положение на власт", за да се "преговаря" със Съда, като се застраши дейността му, и да се "дерайлира системата", в която Съдът е "звено от веригата". Този подход, стремящ се да подкопае системата на Конвенцията и функционирането на Съда, е в явно противоречие с целта на правото на индивидуална жалба, с духа на Конвенцията и преследваните от нея цели (Zambrano v. France (dec.), §§ 35-38; Съдът освен това може да намери, че има злоупотреба с правото на жалба, когато тя очевидно е лишена от каквато и да е реална цел или се е отнасяла за дребна парична сума или, най-общо казано, няма отношение към обективните законни интереси на жалбоподателя (Simitzi-Papachristou and Others v. Greece (dec.); Bock v. Germany (dec)/.

За момента тя е инициирала, според ЕИСС, 62 броя гр.д. пред СГС и 34 броя пред СРС.

С оглед посоченото, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА исковата молба по гр.д. № 12865/2021г. като НЕРЕДОВНА

Разпореждането може да се обжалва с ЧЖ пред САС в едноседмичен срок от получаването му от страните

ОТВЕТНИЦИТЕ да се уведомят по ЕПЕП

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3