Определение № 21837 от 13.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21837 гр. София, 13.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508866 по описа за 2026 година

,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.279 вр.чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 245238/04.08.2026 г. на етажните собственици от етажна собственост с административен адрес гр.София, ж.к. „******** представлявани от управителя С.Р.Д., срещу Разпореждане № 93287/31.07.2026 г., постановено по гр.д. № 45242/2025 г. по описа на Софийски районен съд, с което е върната подадената от жалбоподателите искова молба вх.№ 289702/02.09.2025 г., с която срещу Д. Я. Щ., П. Я. В.

– С. и З. Я. В. са предявени при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване искови претенции по чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС.

Жалбоподателите излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт.

Поддържат, че изцяло, точно и в срок са изпълнени указанията на отстраняване на нередовностите в исковата молба като са конкретизирани ответниците, посочено е кои от тях са обитатели на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост и по какъв начин се разпределят задълженията за имота между помежду им в рамките на първоначално заявения размер. Твърдят, че не са налице основания за връщане на исковата молба в хипотезата на чл.129, ал.3 ГПК. Отправят искане за отмяна на обжалвания съдебен акт.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба П. Я. В. – С. е депозирала отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Твърди ищцовата страна да е извършила недопустима подмяна на основанието на иска и да е заявила претенции за различни суми и на различни основания. Желае потвърждаване на обжалваното разпореждане.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба Д. Я. Щ. не е изразила 1 становище по частната жалба.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба З. Я. В. не е изразила становище по частната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

На 04.08.2026 г. частните жалбоподатели са депозирали искова молба срещу собственикът/ците и обитател/и на апартамент № 107 в етажна собственост с адрес гр.София, ж.к. ******** за задължения за периода 01.11.2022 г. – 01.09.2025 г. в размер на 929 лева, от които вноска за „Текущи разходи" в общ размер на 522 лева, сбор от двадесет и девет месечни вноски по 18 лева всяка, начислени за периода от 01.11.2022 г. до 31.03.2025 г. и вноски за „Текущи разходи" в общ размер на 144 лева, сбор от шест месечни вноски по 24 лева всяка, начислени за периода от 01.04.2025 г. до

01.09.2025 г., вноска за „Фонд ремонт“ в общ размер на 203 лева, формирана от двадесет и девет месечни вноски по 7 лева всяка за периода от 01.11.2022 г. до 31.03.2025 г.и вноски за „Фонд ремонт" в общ размер на 60 лева - сбор от шест месечни вноски по 10 лева всяка, начислени за периода от 01.04.2025 г. до 01.09.2025 г. Изложени са твърдения, че през исковия период в имота е имало трима обитатели.

След снабдяване с пожеланите съдебни удостоверения с молба от 08.10.2025 г. ищцовата страна е посочила, че насочва исковете си срещу наследниците на покойния собственик на апартамент № 107 Я.П.В., а именно: от собственика Д. Я. Щ. за сумата от 87,666 лева, представляващи 1/3 от задълженията за вноски за „Фонд ремонт“ за процесния период; от собственика П. Я. В. – С. за сумата от 87,666 лева, представляващи 1/3 от задълженията за вноски за „Фонд ремонт“ за процесния период и от собственика З. Я. В. за сумата от 87,666 лева, представляващи 1/3 от задълженията за вноски за „Фонд ремонт“ за процесния период и за сумата от 666 лева от вноски за „Текущи разходи". По отношение на последната е посочено, че следва да отговаря за всички задължения за текущите разходи, припадащи се на апартамент № 107, доколкото е обитавала същия през исковия период.

Исковият съд е процедирал по чл.131 ГПК и във връзка предоставената възможност на ищцовата страна да заяви становище по наведени в писмения отговор на П. Я. В. – С. оспорвания на пасивната й процесуална легитимация с молба от 21.05.2026 г. етажните собственици са изложили твърдения, че този ответник е била ползвател на процесния имот през целия исков период.

С Разпореждане № 83001/08.07.2026 г. на ищцовата страна е предоставен седмичен срок от уведомяването, до изтичането на който да конкретизира искането си като уточни кои са ответниците по предявените от него искове, кои от ответниците са обитавали имота 2 през процесния период, какви са точните суми и основанието, на което те се претендират от всеки един от ответниците. Указани са последиците от неизпълнението.

В предоставения от съда срок ищцовата страна е депозирала молба от 21.07.2026 г., в която е конкретизирано, че ответници по исковете са Д. Я. Щ., П. Я. В. – С. и З. Я. В., през исковия период имотът е обитаван от трима души – собствениците П. Я. В. – С. и З. Я. В. и непълнолетната дъщеря на последната М.С. С.. Уточнена е претенцията спрямо всеки от ответниците, както следва: от собственика Д. Я. Щ. за сумата от 87,666 лева, представляващи 1/3 от задълженията за вноски за „Фонд ремонт“ за процесния период; от собственика З. Я. В. за 222 лева от вноски за „Текущи разходи“ и 87,666 лева, представляващи 1/3 от задълженията за вноски за „Фонд ремонт“ за процесния период и от собственика П. Я. В. – С. за 444 лева от вноски за „Текущи разходи“ и 87,666 лева, представляващи 1/3 от задълженията за вноски за „Фонд ремонт“ за процесния период.

С Разпореждане № 93287/31.07.2026 г. исковата молба е върната при приложение на чл.129, ал.3 ГПК. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият съдебен състав е приел, че указанията за отстраняване на нередовностите в исковата молба не са били отстранени, доколкото в последната по време депозирана уточнителна молба са претендирани суми, различни от първоначално заявените в исковата молба и уточнението на същата от 08.10.2025 г., заявени са нови основания за дължимост и са наведени нови твърдения като са заявени различни от първоначалните суми, които се твърди да са дължими от П. Я. В. – С. и З. Я. В. на различни основания и за първи път се сочи, че имотът е бил обитаван и от М.С. С..

Единствено искова молба, отговаряща на посоченото в чл.127 ГПК съдържание с посочените в нормата на чл.128 ГПК приложения гарантира законосъобразното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и правото на защита на страните в производството. С оглед на това с чл.129, ал.1 ГПК е вменено задължение на съда да следи за редовността на исковата молба. При констатирана нередовност на същата, съдът е длъжен да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и да му посочи възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. По този ред следва да процедира съдът при неясни, непълни и/или противоречиви твърдения в исковата молба, при наличие на несъответствие между тях и петитума на молбата, а съгласно чл.129, ал.5 ГПК, поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването . Поначало отстраняването на нередовностите на исковата молба следва да стане преди връчването на препис от нея и нейните уточнения на ответника и преди доклада на първоинстанционния съд, но, доколкото за редовността на исковата молба служебно следи при всяко положение на делото, уточнението на основанието и петитума на иска може да бъде направено и в последващ момент по указания на съда или по почин на ищеца.

Изменението на иска представлява предприета от ищеца промяна на основанието или петитума на иска, при което процесуалните действия, извършени при първоначално предявения иск запазват силата си. Изменението на иска може да доведе до намаляване на 3 първоначално предявения иск чрез частично оттегляне или отказ от иска, до увеличаване на първоначално предявения иск чрез предявяване на допълнителен петитум за размер над първоначално заявения, до заменяне на първоначално заявения иск с друг иск – при замяната на посоченото в исковата молба основание на иска с ново основание, или до обективно съединяване на искове – при предявяването на ново основание на иска наред с първоначално заявеното основание.

От друга страна, когато исковата молба е останала нередовна, поради това, че изложените в нея и в последващи уточнения обстоятелства, съставляващи основание на иска са неясно, непълно и/или противоречиво изложени, или е налице несъответствие между тях и искането (петитума) към съда, то предприетото от ищеца по негова инициатива или по указание на съда по реда на чл.129 ГПК уточнение на исковата молба, не съставлява изменение на иска по смисъла на чл.214, ал.1 ГПК, поради което изискванията във връзка с изменението не намират приложение, тъй като спазването на им може да бъде проверено от съда само при редовна искова молба, т.е. при вече ясно, пълно и непротиворечиво очертани обстоятелствата, съставляващи основанията на иска и самото искане към съда (Решение № 162/02.02.2017 г. по гр. дело № 2357/2015 г. на II г.о. на ВКС, Решение № 52/14.05.2021 г. по гр.д. № 4923/2019 г. на ВКС, IV г.о.). Ако наред с уточняването на неясните, непълни и/или противоречиви обстоятелства, ищецът посочи и други факти, които нямат никакво отношение към уточнението, насочено към поправянето на исковата молба, а съставляват ново основание на претенцията, то ще е налице изменение на иска, което следва да отговаря на посочените по-горе изисквания по чл. 210, ал. 1 и чл.

214, ал. 1, изр. 1 ГПК (т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

В случая срочно с молбата от 21.07.2026 г. ищцовата страна е посочила ответниците по предявените искове, кои от тях са обитавали имота през исковия период, какъв е размерът на претенцията срещу всеки от ответниците и основанието на претендираните вземания във връзка с указанията на съда от 08.07.2026 г. Единствено по отношение на ответниците П. Я. В. – С. и З. Я. В. е налице разлика в претенциите за вноски за текущи разходи в уточнителните молби от 08.10.2025 г. и от 21.07.2026 г., но последната по време конкретизация на същите е предприета в изпълнение на указанията на съда, дадени по реда на чл.129, ал.2 ГПК, извършена е в рамките на първоначално заявените твърдения, че ответниците са собственици на апартамента, който е обитаван от трима души и последователно е уточнено, че двама от тях са именно втория и третия ответник и при заявените общи размери на начислените задължения. Наведеното за първи път в уточнителната молба от 21.07.2026 г. твърдение, че трето за спора лице е обитавало имота през исковия период заедно с ответниците П. Я. В. – С. и З. Я. В. би могло да има отношение единство към основателността на заявените претенции.

Като е приел, че исковата молба е нередовна поради неизправяне на констатираните нередовности в същата, без да съобрази уточнението от 21.07.2026 г., решаващият съдебен състав е неправилно е приложил нормата на чл.129, ал.3 ГПК.

4

По изложените съображения атакуваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба вх.№ 245238/04.08.2026 г. на етажните собственици от етажна собственост с административен адрес гр.София, ж.к. „******** представлявани от управителя С.Р.Д., Разпореждане № 93287/31.07.2026 г., постановено по гр.д. № 45242/2025 г. по описа на Софийски районен съд, с което е върната подадената от жалбоподателите искова молба вх.№ 289702/02.09.2025 г., с която срещу Д. Я. Щ., П. Я. В. – С. и З. Я. В. са предявени при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване искови претенции по чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС.