Определение № 824 от 24.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 824 гр. Ловеч, 23.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500489 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл.

ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Евро Финанс Колект“ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: **** представлявано от Е. Д., чрез пълномощника адв.И. Л., срещу разпореждане № 1861/12.09.2023 год. по ч.гр.д. № 576/2023 г. по описа на Районен съд Тетевен, с което е оставено без уважение и прекратено в цялост производството по заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Т. Г. Т. с настоящ адрес в **** и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД.

Счита, че така постановеното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага съображения, че е изпълнил в молба дадените от районния съд указания за уточняване на датите, начина на уведомяване и адреса на който са изпратени пратките във връзка с уведомяването на длъжника за извършената цесия. Не са представени доказателства за това, тъй като ТРС не е изискал такива. Твърди, че заявителят не е длъжен да представи със Заявлението по чл.410 от ГПК писмените доказателства, както и да сочи обстоятелствата, които ще доказва с тях. Позовава се на формалния характер на заповедното производство, чиято 1 основна цел е да провери дали претендираното от кредитора вземане е спорно. Изтъква, че дори уведомлението за цесиите да не е достигнало до знанието на длъжника, те ще породят действие за него по правилото на чл.99, ал.3 ЗЗД, вр. с чл.235, ал.3 ГПК с получаване на заповедта за изпълнение.

Счита, че в случая заявлението отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 от ГПК, който препраща към чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 ГПК и неправилно ТРС е приел, че уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД не е достигнало до длъжника и отхвърлил заявлението.

Моли въззивната инстанция да отмените разпореждането на ТРС по ч.гр.д. № 576/2023 г. като неправилно и незаконосъобразно и уважи искането му, като постанови да се издаде Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Т. Г. Т., като му се присъдят и направените разноски в настоящето производство съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 576/2023 год. по описа на РС Тетевен е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Евро Финанс Колект“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжниците Т. Г.

Т. и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД за парични вземания, произтичащи от неплатени телекомуникационни услуги по фактури по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 22.11.2018 г. за мобилен телефонен номер **********. В т.12 от заявлението е посочено, че на 05.01.2023 г. кредиторът „Евро Финанс Колект“ ЕООД е закупил от „Иновативни финанси“ ООД с Договор за продажба на вземане всички вземания на „БТК“ЕАД към Т. Г. Т..

На 17.01.2023 г. между „Евро Финанс Колект“ ЕООД и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД е сключен Договор за встъпване в дълг, съгласно който кредитора приел поемателя „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД като съдлъжник за заплащане на задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от Договор за продажба на вземане 05.01.2023 г. Твърди се, че длъжникът е уведомен за закупеното вземане с изпратено уведомление за цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД с 2 обикновена пратка чрез „Български пощи“ЕАД до адреса в ****.

С разпореждане № 1541 от 31.07.2023 г. районният съд е оставил без движение подаденото от „Евро Финанс Колект“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности, като посочи в допълнителна молба дали длъжникът е получил уведомително писмо по чл.99, ал.3 от ЗЗД и на коя дата.

С молба от 16.08.2023 г. жалбоподателят във връзка с дадените от съда указания е уточнил, че длъжникът Т. Г. Т. е уведомен за закупеното вземане на 10.02.2023 г. с изпратено Уведомление за цесия по чл.99, ал.3 от ЗЗД с обикновена пратка чрез „Български пощи“ ЕАД до адреса на длъжника: ****.

Тетевенският районен съд е отхвърлил подаденото заявлението /непрецизно формулирано оставя без уважение/, като в мотивите на обжалваното разпореждане е изложил съображения, че от молбата на заявителя не се доказва, че изпратеното уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД от 10.02.2023 г. е достигнало до длъжника и същият го е получил, поради което вторият длъжник „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД няма как да е встъпило в дълга на Т. Г. Т.. Цитира задължителна съдебна практика, в която е прието, че прехвърлянето на вземане /цесия/ има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне.

Настоящият съдебен състав споделя крайния извод на заповедния съд, който е формирал волята си, но следва да се посочи, че използваната от законодателя терминология е отхвърля изцяло и отчасти заявлението. В действащата редакция на чл. 410, ал.2 от ГПК и понастоящем има препращане относно изискванията, на които следва да отговаря заявлението за издаване на изпълнителен лист - чл. 127, ал.1 и ал.3 от ГПК и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. В случая районният съд е констатирал, че подаденото от „Евро Финанс Колект“ ЕООД заявление не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК, поради което и на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК е дал изрични указания на заявителя, които не са били изпълнени. В постъпилата на 16.08.2023 г. молба последният е посочил, че длъжникът Т. Г. Т. е уведомен за закупеното вземане на 10.02.2023 г. с изпратено Уведомление за цесия по чл.99, ал.3 от ЗЗД с обикновена пратка чрез „Български пощи“ ЕАД до адреса 3 на длъжника: ****. Заявителят не уточнил с оглед дадените от районния съд указания на коя дата длъжникът е уведомен за цесията и получил ли е уведомителното писмо. Настоящата инстанция счита, че от страна на жалбоподателя не са отстранени нередовностите на заявлението относно формиране на вземането и посочването на всички обстоятелства, обосноваващи качеството му на кредитор. Заявителят не е навел твърдения за това кога е уведомен длъжникът за продажбата на вземането от „Иновативни финанси“ ООД на „Евро Финанс Колект“ ЕООД и от кого. Въпросът кой е носителят на вземането е част от основанието, доколкото то се очертава чрез посочване на правопораждащия факт и страните по него. Изложените в частната жалба доводи, че от страна на районния съд не са дадени указания да представи доказателства за уведомяването на длъжника за извършената цесия са ирелевантни, тъй като такива не се съдържат в разпореждане № 1541 от 31.07.20213г., с което заявлението е оставено без движение. В случая частния жалбоподател не е представил към заявлението и изискващите се в чл.410, ал.3 ГПК документи.

На следващо място следва да се отбележи, че в случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да има твърдения за изпълнение и на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД . Условие, за да е противопоставима на длъжника цесията, е да е известен за наличието на всеки кредитор.

Законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника и действието й спрямо него с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. В случая заявителят не твърди факти относно съобщаване на цесията на длъжника, а само за изпращането на уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД с обикновена пратка чрез „Български пощи“ ЕАД. Утвърдената съдебната практика изрично приема, че когато се касае до частно правоприемство, каквото е настоящата хипотеза, за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника. В този смисъл са и указанията, дадени в т.4г от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения.

Поради изложените съображения настоящата инстанция не приема изложените от жалбоподателя доводи, че се касае до проверка, която следва 4 да се извършва от съда в исковото производство по чл. 422 от ГПК. Касае се до редовност на заявлението относно наличието на твърдения за този факт и е в обхвата на проверката, която заповедният съд следва да извърши в производството по чл. 410 от ГПК.

Ето защо въззивната инстанция приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, а изложените в частната жалба възражения са неоснователни. Достигайки до същия правен извод, Тетевенският районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1861/12.09.2023 год. по ч.гр.д. № 576/2023 г. по описа на Районен съд Тетевен.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5