Определение № 10653 от 15.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10653 гр. София, 15.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261100502719 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба на В. Т. В. чрез адв. А.Г. срещу разпореждане № 6425/15.01.2026г. постановено по гр.д. № 69552/2024г на СРС, 167-ми състав за връщане на въззивна жалба вх.№ 388687/26.11.2025г срещу решение № 19868/04.11.2025г постановено по същото дело, поради неизпълнение на указанията.

С жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно, тъй като наложената последица е непропорционална спрямо констатирания пропуск.

Ответникът по жалбата Д.Д., счита същата за неоснователна.

С обжалваното разпореждане жалбата на В. Т. В. е върната, поради неизпълнение в срок на дадените с разпореждането от 28.11.2025г и 19.12.2025г указания да се подпише жалбата.

Разпореждането е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Съгласно чл.260, ал. 1, т. 7 ГПК задължителен реквизит на въззивната жалба е подписът на жалбоподателя или неговия пълномощник. Изискването за поставяне на подпис под жалбата е въведено с цел установява на авторството на изявлението. Принципът е, че автор на волеизявлението е лицето, което е положило своя подпис под текста. Текстът може да е написан от друг (на ръка или на компютър), но подписът материализира волята на автора. Ако няма подпис под жалбата липсва волеизявление на страната за обжалване на акта.

Въззивна жалба вх.№ 388687/26.11.2025г не съдържа подпис за жалбоподателя, както такъв не е положен въпреки изрично дадените в тази 1 насока двукратно указанията на първата инстанция, което поставя под съмнение от кого изхожда изявлението. При това положени и в правилното приложение на чл.262, ал., 2. Т. 2 ГПК тя е върната.

В случая не е налице непропорционалност на санкцията. Според практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), ограничаването на достъпа до съд (чл. 6, § 1 от ЕКПЧ) представлява непропорционална санкция, когато наложеното процедурно ограничение накърнява самата същност на правото на правосъдие и поставя прекомерна тежест върху индивида, която не съответства на преследваната легитимна цел. ЕСПЧ оценява пропорционалността чрез т.нар. „тристепенен тест“: ограничението трябва да е предвидено в закона, да преследва легитимна цел (напр. правна сигурност или добро правораздаване) и да съществува разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и целта.

В случая санкционната последица е изрично уредена в закона, преследва легитимна цел, доколкото само страна или неин пълномощник в производството може да обжалва актовете на съда, които я засягат, а дали жалбата изхожда от такава страна в производството е функция на това, кой е автор на изявлението в жалбата, т.е. кой е подписал същата. Без подпис не е ясно кой е авторът на волеизявлението и при неотстраняване на нередовностите, не може да се приеме, че това е именно жалбоподателя, т.к. няма такава нито житейска, нито законова презумпция.

С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да се потвърди, а частната жалба да се остави без уважение.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Т. В. чрез адв. А.Г. срещу разпореждане № 6425/15.01.2026г. постановено по гр.д. № 69552/2024г на СРС, 167-ми състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при обоснове на касационни основания за допускане на жалбата до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването на преписа.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3