Решение № 17641 от 15.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17641 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110137090 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от К. Л. А. и Е. М. А. срещу „Топлофикация София“ ЕАД искова молба.

Ищците твърдят, че не дължат посочените в исковата молба суми, тъй като вземанията за тях са погасени по давност и не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение. Поддържат, че за тях е налице правен интерес да установят недължимост на вземанията, претендирани от ответника, доколкото процесните суми не са отписани и са отразени като дължими в счетоводството на ответника.

Обосновават, че процесните вземания съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №3/2011г. на ВКС по тълк. дело №3/2011г., ОСГТК притежават белезите на „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което спрямо тях приложение намира тригодишна давност. Сочат, че съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение. Отбелязват, че съгласно чл.119 ЗЗД с погасяване на главницата се погасяват и вземанията за мораторни лихви върху нея, независимо дали давността за лихвите е изтекла. Въз основа на изложеното считат, че вземанията на ответното дружество са изцяло погасени по давност, поради което отправят искане за уважаване на предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответното дружество оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Поддържа, че ищците нямат правен интерес от предявяване на исковете, като сочи, че е налице извънсъдебен способ за уреждане на отношенията, а именносключване на споразумение. Твърди, че не е предприемало действия във връзка с вземанията извън счетоводното им отразяване. Счита, че фактът, че кани длъжниците да ги платят и че не ги е отписал счетоводно не е достатъчно основание за да се приеме, че е налице интерес от водене на настоящото производство. Обосновава, че 1 след изтичане на давността вземанията продължават да съществуват, да са дължими, като същите могат да бъдат изпълнени доброволно. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че исковете са допустими, счита, че същите са основателни за следните периоди: относно вземанията за цена на доставена топлинна енергия- за периода 01.02.2008г. – 30.06.2014г. и за периода 01.09.2015г. – 30.04.2018г., а за цена на предоставената услуга дялово разпределение- за периода 01.06.2009г. – 31.05.2014г., за периода 01.07.2014г. – 30.04.2015г. и за периода 01.06.2015г. – 31.08.2018г. Твърди, че по отношение на останалите има влезли в сила съдебни актове, а вземанията по тях са принудително събрани.

Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са субективно и обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 ГПК от К. Л.

А. и Е. М. А. срещу „Топлофикация София“ ЕАД за признаване за установено, че ищците не дължат на ответното дружество в условията на разделна отговорност, по ½ за всеки от тях, сума в общ размер 18 953,74 лева /9 690,89 евро/, от които 9 726,18 лева /4 972,92 евро/- главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в ***, за периода 01.02.2008г. – 31.07.2018г., 8 793,92 лева /4 496,26 евро/ – начислена лихва за забава върху главницата за периода 31.03.2008г. – 26.06.2025г., сумата от 200,39 лева /102,46 евро/- главница, представляваща цена на предоставената услуга дялово разпределение за период 01.06.2009г. – 31.08.2018г., както и сумата от 233,25 лева /119,26 евро/- начислена лихва за периода 31.03.2008г. – 26.06.2025г., поради погасяването им по давност.

Следва да бъде отбелязано, че в правната теория и практика е утвърдено разбирането, че с изтичането на срока за погасяване на едно вземане по давност се погасява единствено възможността за неговото принудително изпълнение, без това да се отразява на самото му съществуване. В този смисъл търсената от ищците защита е насочена именно към установяване, че възможността за принудително изпълнение на процесните вземания е погасена.

На следващо място, абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявените искове е наличието на интерес от тяхното предявяване, който е налице тогава, когато ответникът претендира отричаните от ищците вземания, като от значение са осъществените извън съдебното производство негови действия, а не поддържаната от него позиция в хода на производството. Следователно отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването на исковете в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане на правния интерес от предявените искове, когато ответникът е предявил оспорените претенции извънсъдебно /в този смисъл Определение №95 от 22.02.2018г. на ВКС по ч. гр. д. №510/2018г., IV Г. О., ГК/. В случая от приетото и неоспорено писмено доказателство – справка за формираните и неплатени задължения по откритата за процесния имот партида, изпратеното до К. Л. писмо за наличие на задължения към ответника, както и от заключението на допуснатата съдебносчетоводната експертиза се установява, че ответното дружество претендира извънсъдебно от ищците сумата от общо 18 953,74 лева, от които сумата от 9 726,18 лева, представляваща стойността на доставената до процесния имот топлинна енергия, сумата от 8 793,92 лева – начислена лихва за забава върху главницата за периода от 31.03.2008г. до 26.06.2025г., сумата от 200,39 лева - главница, представляваща цена на 2 предоставената услуга дялово разпределение за период м.06.2009г. - м.08.2018г., както и сумата от 233,25 лева - начислена лихва за периода от 31.03.2008г. до 26.06.2025г.

Предвид посоченото, съдът намира, че за ищците е налице интерес за установяване, че възможността за тяхното принудително изпълнение е погасена по давност. В същото време следва да бъдат разгледани и релевираните от ответника възражения за недопустимост на предявените искове поради наличие на влезли в сила съдебни актове, които установяват тяхната дължимост.

В тази връзка по делото е представено Решение №506459/11.10.2018г. по гр.д.

№539/2017г. по описа на СРС, с което е признато за установено, че ищците дължат на ответното дружество разделно, всеки от тях по ½, следните суми: 1 466,48 леваглавница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м.08.2014г. до 30.04.2015г. в топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, общ. Столична, ж.к. Дружба - 2, бл.417, вх.Б, ет.1, ап.28, сумата от 49,06 лева- дялово разпределение за периода от м.06.2014 до м.05.2015г., сумата от 456,52 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.09.2014г. до 05.09.2017г., както и сумата от 12,82 лева- мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 08.08.2014г. до 05.09.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като искът за доставена топлинна енергия е отхвърлен за разликата над уважения от 1 466,48 лева до пълния претендиран от 3 265,02 лева и за периода от м.05.2013г. до м.07.2014г., както и акцесорния иск за разликата над уважения размер от 456,52 лева до пълния претендиран от 819,65 лева и за периода от 15.09.2014г.- 30.09.2014г. Приложено е и Решение №261404/29.12.2023г. по в.гр.д. №5114/2019г. по описа на СГС, с което първоинстанционният съдебен акт е отменен частично, като са отхвърлени исковете за сумата от 456,52 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.09.2014г. до 05.09.2017г., както и сумата от 12,82 лева- мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 08.08.2014г. до 05.09.2017г. Доколкото посочените съдебни актове, с които частично са отхвърлени претенциите на ответното дружество са влезли в сила, съдът намира, че въпросът относно тяхната недължимост е разрешен, като по отношение на него е формирана сила на присъдено нещо и на основание чл.299 ГПК същият не може да бъде пререшаван в рамките на настоящото производство. В същото време от приетото по делото заключение на съдебносчетоводна експертиза се установява, че за събиране на вземанията, обхващащи периода от м.05.2013г. до м.04.2015г., за които е признато за установено от съда, че са дължими, е образувано изпълнително производство, като същите са отписани поради погасяването им чрез плащане. Предвид посоченото, съдът намира, че за вземанията, предмет на описаните по-горе съдебни актове, за ищците не е налице интерес от водене на настоящото производство, доколкото същите са погасени чрез плащане, като в тази хипотеза длъжниците разполагат с възможност да предявят осъдителен иск за тяхното връщане, в случай че поддържат тяхната недължимост. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че поначало отрицателния установителен иск предоставя поограничена форма на защита, поради което липсва правен интерес от неговото завеждане, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск. Съгласно посоченото от вещото лице стойността на съдебно установените вземания не е включена в размера на претенциите на ищците, с оглед на което последните се явяват недопустими единствено по отношение на периодите, за които са били претендирани в реализираните производства. Следователно и въз основа на изложените по-горе съображения производството по настоящото дело следва да бъде прекратено в частта за главница за топлинна енергия за периода от 3

01.05.2013г. до 30.04.2015г., както и за дялово разпределение- за периода 01.06.2014г. до 30.05.2015г.

За част от процесните вземания е налице и влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№58932/2021г. по описа на СРС, обхващаща доставената от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.07.2018г., като с отговора на исковата молба ответното дружество е направило признание на неизгоден за него факт, а именно- че същите са погасени чрез плащане. Доколкото съгласно изготвената от вещото лице справка в рамките на посочения период топлинна енергия не е начислявана, то настоящото производството следва да бъде прекратено отново единствено по отношение на периода поради изложените аргументи относно липсата на правен интерес.

На следващо място, между страните не е налице спор и с приетия по делото доклад е обявено за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищците К. Л. А. и Е. М. А. са собственици на топлоснабдения имот, находящ се в ***, като съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ същите се явяват потребители на топлинна енергия и дължат заплащане на нейната стойност, както и на предоставената услуга по дялово разпределение. Предвид естеството на това задължение- а именно парично задължение с единен правопораждащ факт /договор за доставка на топлинна енергия/, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви /в този смисъл ТР № 3/2021 по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/, съдът намира, че същото представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД, спрямо което се прилага тригодишната погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения тя тече от деня на падежа, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана- от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД.

В подадения от ответника отговор на исковата молба същият е признал, че вземанията са погасени по давност. Посоченото обстоятелство се установява и от събраните по делото данни, доколкото страната не е ангажирала доказателства за наличие на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността, а найкъсно възникналите вземания за главници са от 2018г., от който момент е изминал период, значително по-дълъг от три години. Предвид посоченото, съдът намира, че същите са погасени по давност, поради което предявените искове се явяват основателни в допустимите им части.