Определение № 424 от 28.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. София, 28.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600523 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

В Апелативен съд - София е депозирана въззивна частна жалба от осъдения П. И. М. чрез упълномощения му защитник срещу определение от 09.04.2025г. по НЧД № 643/2025г. на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 22 състав, с което е оставена без уважение молбата на М. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка от наложеното му по НОХД № 524/2015г. по описа на Окръжен съд - Русе наказание лишаване от свобода.

С жалбата се претендира отмяна на атакуваното определение поради неговата неправилност и необоснованост и постановяване на акт, с който М. бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Жалбоподателят отправя искане за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, в хода на което да се извърши разпит на претендирани и пред първостепенния съд свидетели - С. С. - енергетик на затвора - София и „кмета“ на групата, в която е настанен лишеният от свобода П. М..

Настоящият съдебен състав преценява, че не са налице основания за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, в хода на което да се проведе и съдебно следствие с разпит на изисканите като свидетели лица. В материалите по делото, предоставени на вниманието на съда, е налице 1 изобилна документация, позволяваща на състава обективно да възприеме фактите по случая и обосновано да постанови съдебния си акт. Нещо повече претендираният за разпит като свидетел енергетик на затвора - С. С., е предоставил за нуждите на първостепенното производство трудова характеристика на лишения от свобода и съдържанието на този писмен доказателствен източник е част от доказателствената маса по делото, поради което не е налице необходимост от инкорпорирането й и в гласно доказателство, каквото представляват показанията на свидетел. Настоящият състав споделя и доводите на контролирания за неналичието на необходимост от провеждане на разпит в качеството на свидетел на „кмета“ на групата, в която е настанен П. М., тъй като, както бе отбелязано, са налице многобройни източници на относима информация, задоволяващи нуждите на това производство и то изхождащи от длъжностни лица, а не от други лишени от свобода, какъвто е „кмета“ на групата, който по своя статут е лишен от свобода, призван от защитата да характеризира друг лишен от свобода. Тези аргументи мотивират настоящия състав да отклони като неоснователно искането за разглеждане на делото в открито съдебно заседание с провеждане на съдебно следствие за разпит на двама свидетели.

Жалбата е подадена в законоустановения 7 - дневен срок от активно легитимирано лице, поради което е и допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С присъда № 8 от 15.02.2017г. по НОХД № 524/2015г. на Окръжен съд Русе П. И. М. е признат за виновен в извършване на 25.06.2012г. на деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.7 вр. чл.

115 НК като му е наложено наказание доживотен затвор. След като присъдата е потвърдена от Апелативен съд - Велико Търново, с решение № 156 от 29.08.2018г. по КНД № 459/2018г. на Върховен касационен съд - Второ наказателно отделение наказанието на П. М. е изменено от доживотен затвор на лишаване от свобода за срок от двадесет години, търпимо при първоначален строг режим.

С акта на Окръжен съд - Русе, на основание чл. 68, ал.1 НК, е активирано и определено спрямо П. М. наказание лишаване от свобода за срок от една година по НОХД № И-2963/2010г. на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 19 състав.

2

П. М. е постъпил в пенитенциарно заведение - затвора Белене на 04.12.2013г. с начало на изтърпяване на приведеното наказание лишаване от свобода за срок от една година - 15.07.2012г. и то е изтърпяно на 15.07.2013г.

От тази дата М. е започнал да изтърпява наказанието лишаване от свобода за срок от двадесет години, от чийто остатък той е пожелал да бъде условно предсрочно освободен.

По време на престоя на М. в затвора - София /от 16.11.2018г./ са изготвени множество текущи доклади, даващи възможност за всеобхватна преценка на поведението на осъдения в затвора по време на изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода. По повод актуално заявеното от П. М. желание да бъде условно предсрочно освободен от остатъка от изтърпяване на определеното му с акта на Окръжен съд - Русе наказание е изготвен доклад, от който е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е в средни стойности 45 точки, впоследствие завишени на 48 точки и към настоящия момент те са в рамките на 46 точки. Рискът от рецидив при евентуална негова ресоциализация е определен като среден за обществото и нисък за него самия, а към момента - и за останалите лишени от свобода и служителите на затвора.

Към датата на произнасяне от първостепенния съд по реда на чл. 439 НПК П. М. е изтърпял фактически 11 години 8 месеца и 24 дни от наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години, от работа - 2 години 4 месеца и 19 дни като остатъкът за изтърпяване е 5 години 10 месеца и 17 дни. В този смисъл е законово обоснована позицията на контролирания съд, че е налице първата от изискуемите от чл. 70 НК предпоставки осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наложеното му наказание.

Въззивният съд споделя и позицията на първостепенния, че към настоящия момент не е налице и другата издикуема от чл. 70, ал.1 НК предпоставка дадени от М. доказателства за поправянето му.

Действително, П. М. е многократно награждаван и към момента се счита за ненаказван, но тези обективни факти не могат да бъдат разглеждани извън цялостното поведение на лишения от свобода в затвора, констатирано от длъжностните лица, ангажирани с неговия контрол и корекционната работа с него. Позицията им е, че неговото поведение в пенитенциарното заведение не 3 е последователна към перманентно спазване на режийните изисквания, а е колеблива, за което свидетелства и повишението на риска от рецидив - от 45 на 48 и към момента - на 46 точки. Все още, въпреки провежданата корекционна работа, не са преодолени констатираните проблемни зони в поведението му, касаещи отношението му към правонарушението неприемане на отговорността за извършеното правонарушение и неосъзнаване в пълнота на мотивите за криминалното му поведение, както и липса на изразено съчувствие към жертвата на престъпното посегателство.

Наред с това, заетите с корекционната работа с М. служители продължават да констатират негова склонност към враждебност, вербална агресия и импулсивно отреагиране. Дефицитите в уменията на П. М. за мислене се дефинират като неразпознаване на проблемите в тяхна цялост, пренебрегване на решаването им в дългосрочен план и склонност към бърз изход в затруднена ситуация. Тези констатации на пряко осъществяващите корекционна дейност лица дават основание както на тях, така и на настоящия състав, да приеме, че все още у М. не се наблюдава трайна и стабилна поведенческа промяна.

Разпоредбата на чл. 439а, ал.1 НПК дефинира обстоятелствата, които могат да бъдат въприети като доказателства за поправянето на едно осъдено лице в пенитенциарното заведение, сочещи на позитивна промяна у него и те са изразими в доброто му поведение, участието му в трудови, образователни, обучителни и други дейности, в специализирани програми за въздействие и общественополезни прояви. Действително, П. М. е трудово ангажиран в пенитенциарното заведение като монтьор на електрически системи, справяйки се много добре със своята работа, за което свидетелства и енергетикът на затвора - С. С. в приобщената трудова характеристика. В дисонанс, обаче, с депозираното в нея, касателно предходен период, са обективираните в доклада данни, че лишеният от свобода като „монтьор на електрически системи“ на ½ щат през 2022г. е освободен от работа поради нееднократно отклонение от пряко изпълнение на трудовите си задължения. Всъщност това също свидетелства за непостоянството и колебливостта в дължимото поведение на лишения от свобода П. М. по време на изтърпяване на наложеното му наказание.

Следва да бъде отбелязано и че полаганият от М. труд освен като едно от 4 основанията той да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание, е довел и до други позитиви, облекчаващи положението му - редуциране на срока на общия размер на наложено наказание лишаване от свобода, допълнително намален и с престоя му в арестни помещения с изпълнявана спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 15.07.2012 г. Разбира се, не следва да се игнорира афишираното от П. М. позитивно отношение към труда, но то се преценява и в контекста на цялостното поведение на осъдения в мястото за лишаване от свобода и постигнатите резултати от корекционната работа с него. Всъщност, давани от лишения от свобода индикации за позитивна промяна в поведението му, адекватно са отчетени от администрацията на затвора и със заповед № 44/27.08.2024г. на Началника на затвора - София първоначално определеният режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е заменен от строг на общ чрез използване на дадения от ЗИНЗС инструментариум за поощрение на М..

Както бе посочено, за времето на престоя на П. М. в пенитенциарното заведение, въпреки изготвения план за изпълнение на присъдата и заложените в него задачи, не се забелязва спад в първоначално констатирания риск от рецидив, който продължава да е в средни стойности за обществото и в размер на 46 точки /при първоначално отчетени 45 точки/. Все още не са реализирани докрай възможностите на затворническата администрация да реализира в пълен обем заложената корекционна работа с него и към настоящия момент продължават да са налице проблемни зони - отношение към правонарушението, междуличностни проблеми и умения за мислене, върху които предстои да бъде въздействано до края на срока на изтърпяване на определеното на М. наказание. Това мотивира и този съдебен състав да прецени, че не са изпълнени заложените в плана за изпълнение на присъдата задачи. Както бе визирано, това от своя страна е повлияло не само върху липсата на редукция на констатираните първоначално стойности на риска от рецидив, но и тяхно повишаване – от 45 на 46 точки. Все още те определят среден риск от рецидив за обществото, което обосновава извода, че ресоциализацията на лишения от свобода би била преждевременна, ако жалбата срещу отказа на първостепенния съд да постанови условно предсрочно освобождаване, бъде удовлетворена.

5

Поради това и настоящият съдебен състав преценява, че е правилен отказът на първостепенния съд да удовлетвори молбата на П. И. М. да бъде условно предсрочно освободен от остатъка от изтърпяване на наложеното му по НОХД № 524/2015г. по описа на Окръжен съд - Русе наказание лишаване от свобода.

Воден от изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 09.04.2025г. по НЧД № 643/2025г. на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 22 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6