Решение № 159 от 25.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Пазарджик, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело № 20245200100406 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл.359 ал.3 от ЗЗД,при условията на евентуалност иск по чл.364 от ЗЗД и при условията на евентуалност иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД от Д.

П. против П. И. П..

Изложени са обстоятелства за сключен между страните неформален договор за гражданско дружество за съвместна дейност в областта на селското стопанство,оформен в писмен договор впоследствие на 01.06.2018г.

Участниците в гражданското дружество постигнали съгласие ищецът да финансира проекта,а ответникът да реализира същия като построи 12 броя оранжерии и работи безвъзмездно по проекта до реализиране на първата селскостопанска продукция.В случай на печалба,същата подлежи на разпределение в съотношение 66% за ищеца и 34% за ответника.

Ищецът твърди,че упълномощил К. Ф. да извършва плащания на П. П. и същата предала на ответника срещу издадени от него РКО следните суми ,описани по дати в исковата молба,а именно:

-на 03.04.2018г.-1500,00лв.

-на 17.04.2018г.-6000,00лв.

-на 07.05.2018г.-10000,00лв.

1

-на 17.05.2018г.-10000,00лв.и още 5000,00лв.,

-на 22.05.2018г.-15000,00лв.,

-на 31.05.2018г.-20000,00лв.,

-на 13.06.2018г.-11460,00лв.,

-на 28.06.2018г.-5000,00лв.,

-на 07.07.2018г.-1000,00лв.,

-на 10.07.2018г.-5000,00лв.

Твърди се,че през периода от 13.04.2018г.до 24.06.2019г.пълномощника на ищеца К. Ф. 13 пъти теглила пари от банка,като така получените от ищеца суми предавала на ответника срещу РКО.Твърди,че тегленето на сумите съответства по време с издаването на РКО,което доказва ,че плащането е свързано с договора за съвместна дейност,в т.ч.и плащанията след 03.04.2018г.са на основание неформалния договор за съвместна дейност,сключен между страните към този момент.

Съгласно т.2 от договора за съвместна дейност,до края на 2019г.ответникът следвало да прехвърли на посочено търговско дружество всичко получено вследствие на направените инвестиции.

Твърди се в исковата молба,че от 10.07.2018г.насам ищецът искал от ответника информация за изпълнението на проекта ,да получи своята част от печалбата или евентуално информация,ако дейността е на загуба.Ответникът отговарял,че са налице загуби ,поради което на ищеца не се дължат пари по договора.

На 01.06.2023г.,при изтичане на срока по договора,ищецът поискал част от печалбата и информация за резултатите от съвместната дейност,но не получил нито отговор,нито пари.Срока на договора бил удължен с още една година,или до 01.06.2024г.На 29.04.2024г.ищецът изпратил до ответника нотариална покана,съдържаща писмено 30 дневно предизвестие за прекратяване на договора поради неизпълнение на задължението на ответника по т.2 от същия. Предизвестието е получено от ответника на 09.05.2024г.,и след изтичане на срока,или на 09.06.2024г.договора за съвместна дейност се счита за прекратен.

Ищецът установил,че ответникът не е осъществявал дейност по 2 договора и от предвидените за построяване 12 бр.оранжерии няма и следа.При това положение дадените от ищеца пари не са изразходвани за постигане на целите по договора и представляват за него вреда по смисъла на чл.364 от ЗЗД.

Ищецът е формулирал петитум за осъждане на ответника да заплати сумата 89960,00лв.,която представлява предадената на ответника сума срещу издадени от него РКО,ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Посочени са три основания,на които се претендира присъждане на посочената сума,а именно:

1.в случай,че сумата е налична или е трансформирана в друг вид имущество или загуба,на ищеца да се присъди 66% от нея,съответстващи на размера на дела му от съвместната дейност ,или иск в размер на 59373,60лв.и с правно основание чл.359 ал.3 от ЗЗД,

2.в случай,че парите не са налични или не са трансформирани в друго имущество или загуба,сумата да се присъди в пълен размер от

89960,00лв.,като вреда – иск с правно основание чл.364 от ЗЗД и 3.в случай,че съдът приеме,че не е налице договор за съвместна дейност сумата от 89960,00лв.,да се присъди в полза на ищеца като връщане на даденото по развален облигационен договор на основание чл.87 от ЗЗД във вр.с чл.55 ал.1 от ЗЗД на неосъществено или отпаднало основание.

Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.

Ответникът в срока и по реда на чл.131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба като твърди,че предявените искове са недопустими и евентуално неоснователни по изложени в отговора съображения.

На първо място твърди,че договорните отношения между страните за съвместна дейност датират от 01.06.2018г.,а не от 03.04.2018г.

Твърди,че ищецът не е изпълнил задължението си да финансира съвместната дейност до реализация на първата селскостопанска продукция,което наложило ответника,чрез собственото си търговско дружество да заплати стойността на 3000 дка оранжерии.Освен това тези оранжерии,които съответстват на посочените в договора,се ползват изцяло и безвъзмездно от ищеца и той получава цялата печалба от продукцията.

Ответникът оспорва истинността –дати,подписи и текст,на 3 представените от ищеца РКО,като твърди,че същите не са подписани от него,съдържат добавки и дописвания и не доказват предадени му парични суми от ищеца.

Ответникът оспорва датата и подписа на представеното от ищеца с молба от 22.07.2024г.,след депозиране на исковата молба,пълномощно на К. Ф. от 03.04.2018г.,като твърди че същото е антидатирано и създадено по-късно ,а именно за нуждите на делото.

Акцентира,че банковите разписки за получени суми от К. Ф. не коресподнират с сумите по РКО нито като размер ,нито като време съответно на получаване и предаване.Поддържа,че първите седем РКО са издадени преди сключване на договора и нямат връзка с него,а в първите два от тях дори не се цитира договора за съвместна дейност или името на П. като платец.Твърди,че ответникът не е получавал суми по тези ордери.Същевременно поддържа,че сумите по първите 7 РКО не са получени на основание договора аз съвместна дейност и вземанията по тях са погасени по давност.

Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.

Като обсъди събраните по делото доказателства и анализира същите поотделно и в съвкупност,за да се произнесе от фактическа страна,съдът прие за установено следното:

Представен по делото е Договор от 01.06.2018г.сключен между страните по делото и озаглавен като такъв за сътрудничество и съвместна дейност в т. 1 от която е отразено постигнатото взаимно съгласие за изграждане и пускане в експлоатация на 12 бр.оранжерии с обща площ 3 дка,изградени върху селскостопанска земя.Посочени са правата и задълженията на страните за осъществяване на съвместната дейност в смисъл,че ищецът ще осигури финансирането на дейността като заплати самостятелно всички разходи по проекта до реализация на първата селскостопанска продукция.В т. 5 от договора е разписано,че ответникът се ангажира да организира и изпълнява проекта с минимални разходи като работи безвъзмездно до реализацията на първата селскостопанска продукция и пласира същата. В т. 6 е уговорено, че ответникът е длъжен да води счетоводство и да изпълнява управителски задължения, за които ще бъде възнаграден по договаряне,а в т. 7 двете страни 4 поемат ангажимент да дават отчетност една на друга.В т. 8 е предвидено за съвместната дейност по договора страните да водят единно счетоводство,а печалбата от съвместната дейност да се разпределя в размер на 66 % за Д. П. и 34 % за П. П.. Договорът е сключен за срок от 5 години – т. 3, а в т. 16 от същия е предвидено автоматично подновяване за нов едногодишен период в случай, че някоя от страните не поиска развалянето в срока, посочен в т. 14 от същия.

Във връзка с твърденията на ищеца за заплащане на суми в изпълнение на задължението му да финансира проекта за съвместна дейност същия представя 13 бр. нареждане-разписка за теглене с обмяна на валута, от които е видно, че от банкова сметка на К. Ф. в Пиреос банк за периода 13.04.2018 г.до 24.06.2019г.са изтеглени средства в размер общо на 40 072,35лв.От нарежданията-разписки става ясно,че изтеглянето на сумите е било по нареждане на К. Ф., но не в качеството й на пълномощник, а в лично качество като титуляр на съответната сметка.

Представени са 11 бр.разходни-касови ордера с номера от 1 до 13 за предаване на суми в брой на ответника П. П.-идентични като съдържание с тези описани в исковата молба.Първият разходно-касов ордер е съставен на 03.04.2018 г., а последният на 10.07.2018 г. Общата сума, за която са съставени разходните-касови ордери, всички с получател П. П.,възлиза на 89 960,00лв.

Във връзка с твърденията на ищеца в исковата молба, че същият е плащал сумите по договора за съвместна дейност на ответника чрез пълномощника си К. Ф.,която е теглила същите и ги е предавала на ответника,съдът извърши съпоставка между сумите и датите по платежните нареждания-разписки и тези по разходните касови ордери. Налице е очевидно несъответствие на първо място в общия размер на сумите: по РКО 89 960 лв. при изтеглена сума общо в размер на 40 072,35 лв.На второ място несъответствие е налице в датата на изтегляне на сумите от банковата сметка на Ф. и предаването им на ответника и на трето място несъответствие в сумите предмет на всяко едно от изтеглянията с предадената сума ,отразена в най-близкия по дата разходен касов ордер.Не на последно място съдът отбелязва несъответствие между датата на съставяне на последния разходен касов ордер 10.06.2018 г., когато на ответника е предадена парична сума в брой и последвалите след това тегления от страна на К. Ф. общо 9 на брой. Ищецът не пояснява връзката между 5 последвалите след 10.07.2018 г. тегления на суми от К. Ф., за които представя писмени доказателства и дали същите са предавани на ответника по делото.

Като взе предвид тегленията на суми до периода на съставяне на последния касов ордер,съдът определя общият им размер на 19 282,15 лв. и в тази връзка приема, че съгласно твърденията на ищеца чрез пълномощника си К. Ф. същият е внесъл в съвместната дейност с оглед задълженията си да финансира същата сума в размер на 19 282,15 лв. Над тази сума до размера от 40 072,35лв.липсват доказателства изтеглените от К. Ф. по представените като доказателства по делото нареждания-разписки да са били предадени на ответника по делото. Действително в показанията си, дадени по делото разпитаната в качеството си на свидетел К. Ф. твърди, че ищецът й е дал пълномощно, за да плаща тя сумите на ответника, защото той самият не е в България всеки път, както и че парите ищецът е превеждал по банка или ги е носил на ръка в евро, което тя е обменяла и предавала на П. П.. Съдът не кредитира тези показания на свидетелката,тъй като освен,че същите са вътрешно противоречиви,противоречат и на самите твърдения на ищеца, формулирани в исковата молба,а именно, че в периода от 13.04.2018 г. до 24.06.2019 г. пълномощникът К. Ф. като негов пълномощник 13 пъти е теглила парични суми, получени от ищеца по банков път , които впоследствие е предала с разходни касови ордери на ответника.

Във връзка с направените оспорвания от ответната страна на съдържанието и автентичността на представени от ищеца разходни касови ордери е открито производство по оспорване на същите и съответно е назначена съдебно-графологическа експертиза,по която е изготвено основно и допълнително заключение – и двете приети като доказателства по делото.

В първоначалното заключение на вещото лице Н. Н. се установява по безспорен и категоричен начин, че в разходни касови ордери № 8 от 13.06.2018 г. и № 9 от 26.06.2018 г. подписите в графа получил сумата не са положени от ответника П. И. П.. В двата ордера ръкописният текст и подписите на лицето получил сумата са изпълнени с едно и също пишещо средство.

Разходни касови ордери №1 от 03.04.2018 и №2 от 17.04.2018г.са изписани с ръкописен текст,положен от едно и също лице,като текстът и подписите са изпълнени с пишещо средство с една и съща химикална паста.