Решение № 13207 от 07.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13207 гр. С., 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА

ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20221110155920 по описа за 2022 година Образувано е по искова молба на Т. Б. Б., с която са предявени искове срещу „....“ ООД, за признаване на установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 34, ал. 2 от сключения между тях договор за обучение на ученик от 11.01.2022 г., предвиждаща неустойка в случай на едностранно прекратяване на договора без предизвестие от страна на родителя, в размер на 1 500 евро, е нищожна като противоречаща на закона, морала и добрите нрави, евентуално – за прогласяване на унижощаемостта й, като сключена при крайна нужда, и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 500 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.10.2022 г. до окончателното плащане, представляваща сума за неустойка, прихваната със заплатена от ищцата такса за обучение. В условията на евентуалност, се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1856,08 лева, представляваща разликата между удържаната от ищцата неустойка в размер на 1500 евро и намаления поради прекомерност размер на неустойката от 1077,66 лв.

В исковата молба се твърди, че на 11.01.2022 г. ищцата, в качеството си на родител, сключва с ответника договор за обучение на ученик по отношение на нейния син - А. М.. Видно от чл. 1 на договора, неговият предмет обхваща обучението на ученика за периода на учебната 2022/2023 г., като същото следва да се извърши съобразно учебната програма на училището за пети клас. Възнаграждението по договора е в размер на 5800 евро, платимо до 15.03.2022 г., като при плащане до 15.02.2022 г. е налице отстъпка в размер на 5% (като дължимата сума е в размер от 5510 евро). Съгласно чл. 34, ал. 2 от договора, същият може да бъде прекратен едностранно от родителя без 1 предизвестие, с писмено уведомление до училището, в срок най-късно до десет дни преди започване на учебната година, която е предмет на договора. В тези случаи родителят дължи на училището неустойка в размер на 1 500 евро.

Неустойката следва да се удържи от заплатеното възнаграждение по договора, като остатъка от същото се връща на родителя в срок до 1 месец след прекратяването на договора. На 18.07.2022 г. ищцата отправя до ответника покана за прекратяване на договора, тъй като ученикът впоследствие е изявил желание да учи в математическо училище, в резултат на което се е явил на приемните изпити и ги е преминал успешно. Видно от съдържанието на поканата, ищцата изявява желание и предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие. При несъгласие на училището, ищцата изявява воля поканата да послужи като писмено уведомление за прекратяване на договора съгласно чл. 34, ал. 2 от същия. Излага аргументи, че следва да й се възстанови в цялост заплатената от нея сума за учебната 2022/2023 г., а именно: 10 776.62 лв. (левова равностойност на 5510 евро), тъй като договорът е подписан и сумата е заплатена при крайна нужда. Ищцата поддържа, че поканата се отправя до училището много преди започване на учебната година, като реалните възможности от заемане на мястото от друг ученик са големи и няма да донесе до никакви неблагоприятни последици за училището. Ответникът изпраща до ищцата отговор с изх. № П-49608/10.08.2022 г., в който заявява, че счита договора за прекратен на основание чл. 34, ал. 2 от същия, респективно не приема предложението за прекратяването му по взаимно съгласие. Изразява становище, че към момента на подаване на отговора, заплатената по договора сума е върната на ищцата, като от нея е удържана неустойката в размер на 1 500 евро. По отношение на същата ответникът твърди, че било негово право да я задържи, тъй като същата била част от договора (както и от договорите по отношение на останалите ученици в училището). На ищцата е изпратен и проект на споразумение за прекратяване на договора, съгласно който неустойка отново се дължи. С електронно писмо от 08.08.2022 г. ищцата отказва да подпише такова споразумение, тъй като не е съгласна с чл. 4 от проекта му, съгласно който е дължима неустойката в размер на 1 500 евро. С банков трансфер от 08.08.2022 г. на ищцата е възстановена сумата от 7842,88 лв. (представляваща възнаграждение по договора), като е удържана сумата от 1 500 евро.

(неустойка по чл. 4 от договора). Ищцата поддържа, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие със закона, както и с морала и добрите нрави, тъй като ограничава свободното преместване на ученика и избора му на училище Така, при преместване на ученика в друго учебно заведение по причини, които не са здравословни, семейството на ученика следва да заплати висока неустойка, дори и това да е съобщено на училището почти два месеца преди началото на учебната година и въпреки факта, че приемът в училището е целогодишен (видно и от информацията на уебсайта на ответника - ****). В условията на евентуалност, ищцата поддържа, че клаузата за неустойка е сключена при крайна нужда, поради което е унищожаема. Ищцата се е съгласила да подпише процесния договор, въпреки несъгласието си с клаузата на неустойка, тъй като по правилата на ответника договорите за обучение за 2 следваща учебна година в училището следва да се сключат на ранен етап преди започване на приема и приемните изпити в държавните и други училища. Това е видно и от изпратено до ищцата (и приложено към исковата молба) електронно писмо от 08.12.2021 г. Впоследствие, ищцата е изявила пред училището, че на този етап не е сигурна дали детето и ще се запише в същото училище за следващата учебна година поради нейни лични съображения. Същата е получила отговор с електронно писмо от 06.01.2022 г., в което й се съобщава, че ако не подпише договор и не заплати таксите за следващата учебна година в посочените срокове, не може да се гарантира, че мястото на детето й ще бъде запазено. Така, видно от съдържанието на договора, сроковете за плащане на таксата за учебната 2022/2023 г. са до 15.03.2022 г. без отстъпка и до 15.02.2022 г. с отстъпка. Така родителите на деца, които предстои да бъдат 5-ти или 7-ми клас се поставят в ситуация на риск - от една страна, в случай че не подпишат договора с училището преди приемните изпити, няма гаранция, че детето им впоследствие ще може да се запише за следващата учебна година в училището (поради твърдян висок интерес към тези паралелки). От друга страна, няма как да се предвиди и гарантира, че детето ще премине успешно през приемните изпити за друго желано от него учебно заведение. Така може да се окаже, че детето трябва да смени учебното заведение, което посещава, и да отиде в ново, нежелано от него такова (в случай че мястото му в У. не бъде запазено и не бъде прието в училищата, в които кандидатства). Към този момент не са били налице други образователни възможности за сина на Ищцата в този период на годината.

Наред с това, училището е водило активна набирателна кампания с аргументите, че 5-ти клас (класът, в който ученикът е през учебната 2022/2023 г.) бил много желан и няма да запазят местата на деца, които не са записани и платили таксата за следващата учебна година до 15.03.2022 г. Предвид това, не е бил налице вариант мястото му в училището да се запази и гарантира, респективно таксата да се заплати, след датите на приемните изпити в другите учебни заведени заведения. Така ищцата, въпреки изявеното желание на детето да учи в математическо училище (какъвто специализиран профил не се предлага от У.) и въпреки евентуална възможност за нея да приеме работа в чужбина, е следвало на ранен етап (до 31.01.2022 г.) да потвърди записването на детето си в 5-ти клас в същото училище. В условията на евентуалност ищцата поддържа, че размерът на неустойката е прекомерен. В тази връзка, поддържа, че неустойката е в размер на над 27% от цялото дължимо по договора възнаграждение (в частност 27,22%), тъй като общата дължима сума по договора (в случай че се заплати до 15.02.2022 г. и се ползва отстъпка) е в размер на 5510 евро, а неустойката е в размер от 1 500 евро. Ищцата като страната, която дължи неустойка е физическо лице, като не се касае за търговска сделка. Същата сключва договора в качеството си на родител, загрижел за своето дете, и при посочените по-горе условия - срокове за плащане преди приемните изпити в желаното от детето й математическо училище. Не е налице и недобросъвестно поведение и неизпълнение от страна на ищцата (които именно водят до основание за заплащане на неустойка), а единствено упражняване на изрично предоставено съгласно Договора право 3

(досежно неговото прекратяване). Освен това, неустойката е и в абсолютен размер - 1 500 евро, независимо от конкретния случай. Така, например, Ищцата е следвало да заплати същата неустойка дори ако не бе инициирала прекратяването на Договора през месец юли, а, например, в началото на месец септември. Ищцата поддържа и че ответникът е могъл да положи грижата на добрия стопанин за запълване на броя си на ученици, тъй като приемът в училището е постоянен и не са налице никакви пречки за това. Нещо повече, шансовете за търсене и набиране на ученици след датите на приемните изпити за други училища (напр. училището, в което е приет Ученикът) са по-високи, защото могат да бъдат привлечени учениците, които не са преминали успешно през изпитите за вход в желано от тях училище и тепърва следва да търсят алтернатива. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на процесния договор за обучение на ученика А. М. за учебната 2022/2023 година, и в частност наличието в договора на оспорваната клауза на чл.34 ал.2, извършеното от ищцата прекратяване на договора, отговора на училището-ответник до ищцата, възстановяването на сумата от 7842,88 лева и задържането от ответника на спорната сума в размер на 1500 евро. Поддържа, че правната характеристика на уговорената в чл. 34 ал. 2 от процесния договор сума в размер на 1500 евро е на отметнина, независимо, че тя е наречена от страните „неустойка“. Отменината, съгласно правната теория и аналогията с нормата на чл. 308 от ТЗ е възможност за страна по договора да се откаже /отметне/ от договора като изгуби определена, уговорена от страните сума. На практика отменината е привилегия за отказалия се от договора, в случая ищцата, и благоприятна възможност, чрез претърпяване на минимални загуби, да се откаже от договора, който вече не е актуален и не е предпочитан за нея.

При липсата на оспорваната клауза на чл.34 ал.2 от договора, алтернатива за ищцата би била липса на възможност за прекратяване на договора, доколкото възможностите за едностранно и безвиновно прекратяване на договора от страна на възложителя са изчерпателно посочени в процесния договор за обучение или в най-добрия за ищцата случай - едностранното и без виновно прекратяване на договора по реда на чл.34 ал.1 от договора, при която хипотеза фискалната загуба за ищцата би била в чувствително по-голям размер. Счита, че не са налице предпоставките по чл. 33 от ЗЗД за унищожаемост на клаузата на чл.34 ал.2 от процесния договор. Договорът нито е сключен поради крайна нужда, нито е сключен при крайно неизгодни условия. Не са налице и условията за нищожност на нормата на чл. 34 ал. 2 от процесния договор на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Поддържа, че ищцата, подписвайки с дружеството-ответник договора за обучение на ученика А. М. за учебната 2022/2023 година, не се е намирала в условията на крайна нужда, тъй като в гр. С. функционират десетки училища с приемливо ниво на обучение, добра репутация и достъпен прием. Голяма част от тях са държавни училища, но има и много частни училища, които биха задоволили изискванията на претенциозни и загрижени родители. Поради тази причина, счита за абсурдно някой родител да се 4 самоопределя като изпаднал в крайна нужда, в частност принуден от обстоятелствата да обезпечи на всяка цена записването на детето си точно в определено училище, било то и училището- ответник. Образованието на дете в пети клас, освен че е конституционно гарантирано, е напълно обезпечено в практически план. Във връзка с предпочитания от ищцата математически профил за обучението на детето А. М. е видно от сайтовете на посочените подолу училища, че през месеците юли-септември 2022 година е имало незаети места в елитните и предпочитани математически училища в град С. - ПЧМГ „П.”, СМГ „....” и НПМГ „....”. Поради това, за ищцата обективно не е съществувал риск детето й да остане неприето в добро училище с предпочитан от нея математически профил или че подобен риск е съществувал само в субективните представи на ищцата. Ответникът поддържа, че приемът на ученици в ЧСУ „У.” ООД се планира достатъчно рано, а ранното му практическо осъществяване е важна цел за ръководството на училището и са екипа специалисти, които го обезпечават, тъй като изборът и наемането на учители, формирането на техните трудови възнаграждения, а така също и извършването на останалите, важни за провеждането на учебния процес действия - обезпечаване на материална база, храна, транспорт, медицинска грижа на територията на училището, наличие на извънкласни дейности и много други, не е сериозно, а за някои от изброените не е и възможно да бъдат извършвани в последния момент. Ето защо, клаузата на чл.34 ал.2 от процесния договор за обучение се явява необходима. Тя, освен всичко останало, е и средство за осигуряване в някаква степен на предвидимостта на приходите за бъдещата учебна година. В пети клас, през учебната 2022/2023 година в училището-ответник са останали незаети учебни места. Ако процесният договор за обучение на ученика А. М. не беше прекратен от ищцата, незаетите места в пети клас през тази учебна година щяха да бъдат е едно по-малко. От това следва, че училището-ответник е претърпяло вреда в размера на цената по процесния договор за обучение. По отношение на твърдението за прекомерност на неустойката ответникът твърди, че същата не е прекомерна, защото нейният размер /около 27% от цената по договора/ е съобразен, както с цената на договора, така и с евентуалните вреди, които ответникът би претърпял. Поддържа, че въпросът за прекомерността на неустойката следва да се третира, с оглед обстоятелствата към момента на подписване на процесния договор за обучение, и в частност да се извади от контекста на бъдещите събития, и да не зависи от обстоятелството дали действително са претърпени вреди или не. Основанието за дължимост на неустойката е неизпълнението на договора от страна на ищцата, обективирано в едностранното му прекратяване. Ето защо неустойката е дължима, независимо дали от неизпълнението са произтекли вреди. В тази връзка твърди, че реално дружеството-ответник е претърпяло вреди в размер на цената по договора, тъй като освободеното твърде късно място на ученика А.