Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2540 от 02.10.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2448/2025
Вид
Определение № 2540
Подписан
02.10.2025
В сила
02.10.2025
Състав
Анелия Маркова, Зорница Гладилова, Величка Борилова

Цитирани разпоредби

  • чл.240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.23, ал.1,т.5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 23, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 23, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2540 гр. София, 02.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502448 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. № 83638 от 25.07.2024 г., подадена от С. А. К. срещу определение № 10227 от 28.06.2024 г., постановено от Софийски градски съд, ІV-Д състав по в.гр.д.№ 4034 по описа за 2023 г., с което се оставя без разглеждане молбата по чл.240 ГПК за отмяна на неприсъствено решение по протокол от о.с.з. на 06.06.2022 г. по гр.д.№ 64671/2021 г. на СРС, 157 състав и се прекратява производството по делото.

В частната жалба се сочи, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, както и необосновано. Счита за неправилен извода на съда, че молба по чл.240 ГПК за отмяна на неприсъствено решение може да подаде само „Вход мениджър“ ЕООД, който бил участвал в производството по постановяване на това неприсъствено решение. Неправилно съдът приемал, че собствениците на обекти в сградата на ЕС нямат право да обжалват неприсъственото решение.

Сочи, че ответник по гр.д.№ 64671/2021 г. на СРС, 157 състав била Етажната собственост. Сочи се, че „Вход мениджър“ ЕООД не е могъл да представлява ЕС в производството пред първата съдебна инстанция, тъй като договорът за управление, сключен на 01.10.2019 г. бил срочен – за 2 години. За продължаване срока на договора не бил сключен анекс, както се изисквало от 1 чл.8, ал.1 и ал.2 на договора. Сочи, че за това обстоятелство въззивният съд бил изрично информиран, но възражението не било обсъдено. Наред с това решение на ОС на ЕС не било вземано за делегиране на правомощията по чл.23, ал.4 вр. с чл.23, ал.1,т.5 ЗУЕС. За погрешен намира извода на съда и относно това, че неприсъственото решение е валидно връчено на „Вход мениджър“ ЕООД на 30.06.2022 г. като СГС приемал, че дружеството е продължило да представлява ЕС и след изтичането на договора от 01.10.2019 г., което се потвърждавало от представения в производството договор за услуга от 12.07.2023 г. Сочи се, че производството по гр.д.№ 64671/2021 г. на СРС, 157 състав е започнало на 11.11.2021 г. и завършило с решение от 06.06.2022 г. ОС на ЕС за сключване на нов договор било свикано на 14.12.2022 г. Напомня, че срокът по чл.240, ал.1 ГПК е едномесечен и започва да тече от връчването на неприсъственото решение. В случая липсвали надлежни доказателства за връчване на неприсъственото решение на молителя по молбата, вх.№ 1591 от 04.01.2025 г. Постановеното неприсъствено решение не било връчено на молителя. Сочи, че е налице разлика между „узнаване“ и „връчване“. В случая на проведеното на 14.12.2022 г. ОС на ЕС представител на „Вход мениджър“ ЕООД мимоходом споделил на присъстващите, че е издаден изпълнителен лист по съдебно решение, без да се конкретизира нито дело, нито съдебно решение.

Жалбоподателят извършил справка в ЕПЕП и тогава установил, че има искова молба от 11.11.2021 г. от г-н П. А. въз основа на която било образувано гр.д.№ 64671/2021 г. на СРС, 157 състав. Счита, че връчването на съдебните книжа на ненадлежния процесуален представител „Вход мениджър“ ЕООД е нередовно поради което за жалбоподателя възниквал правен интерес от подаване на молба по чл.240 ГПК.

Ето защо се иска от настоящата инстанция да отмени определение № 10227 от 28.06.2024 г., постановено от Софийски градски съд, № ІV-Д състав по в.гр.д.№ 4034 по описа за 2023 г. и да върне делото за продължаване на процесуалните действия. Не се претендират разноски.

По частната жалба е постъпил отговор от ищеца пред първата съдебна инстанция – П. М. А., в който се изразява становище за нейната неоснователност и правилност на въззивното определение. Относно надлежното процесуално представителство от страна на „Вход мениджър“ ЕООД се позовава на признанието за това в молбата от 21.12.2021 г., подадена 2 от Управителя на ЕС Д. Б. Р.. В тази молба тя признавала, че е отказала да получи призовката, но я насочила към дружеството, което било Управител. В същата молба се признавало, че с разпореждането от 29.11.2021 г. й били изпратени материали и доказателства към тях по гр.д.№ 64671/2021 г. на СРС, 157 състав. Освен това с общата молба от 09.01.2023 г. етажните собственици признавали, че са уведомени за постановеното срещу тях неприсъствено решение. Следвало да се вземе предвид и, че гл.юрисконсулт Б. А. в свое писмо от 10.10.2023 г. сочел, че след изтичане срока на договора от 01.10.2019 г. дружеството продължило да представлява ЕС като междувременно договора бил приподписан. Счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Подадените молби след срока по чл.240, ал.1 ГПК били недопустими като препраща към възраженията си в отговора по същите.

След като С. К. не бил участвал лично в производството по гр.д.№ 64671/2021 г. на СРС, 157 състав, то той нямал и право на молба по чл.240 ГПК срещу неприсъственото решение. В случая материалния закон не намирал приложение. Освен това молителят С. К. притежавал само гараж в ЕС. Наред с това сумите за разноски по обжалваното определение били поети за заплащане от „Вход мениджър“ ЕООД, за което било взето решение на ОС на ЕС. Не се претендират разноски.

По допустимостта на частната жалба:

С оглед определение № 1850 от 11.07.2025 г. по в.ч.гр.д. 470 по описа за 2025 г. на АС-София, 4-ти граждански състав, с което е отменено определение № 11333 от 23.01.2025 г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав по в.гр.д.№ 4034 по описа за 2023 г., с което е била върната частна жалба, вх. № 83638 от 25.07.2024 г., настоящата инстанция приема, че частната жалба е допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

По основателността на частната жалба:

За да постанови определение в обжалвания смисъл, Софийски градски съд е приел, че атакуваното неприсъствено решение е връчено на 30.06.2022 г. на ЕС чрез „Вход мениджър“ ЕООД, което било избрано за управител на ЕС.

Затова, че дружеството е управител на ЕС не се спорело, а и се установявало от представения по делото договор от 01.10.2019 г. Обстоятелството, че дружеството било продължило да представлява ЕС и след първоначалния срок 3 на договора от 0110.2019 г. се потвърждавало и от представения нов договор за услуга от 12.07.2023 г. Освен това нито една от страните не спорела, че договора от 01.10.2019 г. не е прекратен с надлежно предизвестие, както било уговорено. Това означавало, че договора от 01.10.2019 г. бил продължил действието си и неприсъственото решение е валидно връчено на 30.06.2022 г. на ЕС чрез „Вход мениджър“ ЕООД. Молителите /в производството по чл.240 ГПК/ поддържала само довода, че дружеството не било изпълнило задълженията си да уведоми етажните собственици за воденето на делото.

Това било ирелевантно за изхода на спора по чл.240 ГПК. Това можело да обоснове евентуалната отговорност на дружеството – управител за вреди към ЕС. В случая молбите за отмяна на неприсъственото решение били подадени от отделните етажни собственици през м.01.2023 г., т.е. след изтичане на 1месечния срок по чл.240, ал.1 ГПК. Затова и като недопустими следвало да бъдат оставени без разглеждане, а производството пред въззивния съдпрекратено. Изложени са и доводи по съществото- че молбата за отмяна е неоснователна.

Апелативен съд- София, като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и данните по приложените дела, приема следното:

Действително, исковата молба е предявена от ищеца П. М. А. срещу Етажната собственост в сградата в гр.София, ул.“***“ № 42.

Етажната собственост не е ЮЛ като въпреки това (липсата на гражданска обща правосубектност), законът предоставя определени права арг. от чл. 23, ал. 4 и чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС (например: Определение № 314 от 22.07.2009 г. по гр. д. № 287/2009 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС и Определение № 294 от 24.06.2011 г. по ч. гр. д. № 209/2011 г., г. к., І г. о. на ВКС). По отношения правата на общността, ЕС притежава особена "специална" правосубектност, покриваща активно и пасивно представителство на собствениците. Самата ЕС се представлява от управителя си. По искове на собствениците в етажната собственост, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС, те по силата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.), се представляват от управителя, избран по реда на чл. 19, ал. 4 ЗУЕС или от лица по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, с които е сключен договор, включващ възлагането на правомощието 4 да представляват етажните съсобственици в съда.

В конкретния случай производството по гр.д.№ 64671/2021 г. на СРС, 157 състав е започнало на 11.11.2021 г. и е завършило с постановяване на неприсъствено решение от 06.06.2022 г.

Действително, в първоинстанционното производство ЕС е била представлявана от „Вход мениджър“ ЕООД, комуто са връчвани съдебните книжа, вкл. е връчен препис от исковата молба, както и е връчена призовката за публичното съдебно заседание, в което е било постановено атакуваното с молбите, вкл. тази на жалбоподателя С. К., по чл.240, ал.1 ГПК, решение. На дружеството е било връчено и постановеното неприсъствено решение, което е станало на 30.06.2022 г. В конкретния случай договорът от 01.10.2019 г. е бил срочен- за 2 години и следователно този срок е изтекъл на 01.10.2021 г.

Препис на исковата молба е връчен на дружеството на 07.02.2022 г., а призовката за о.с.з. е връчена на 10.05.2022 г. Неприсъственото решение е връчено също на дружеството и това е станало на 30.06.2022 г. Новият договор за възлагане на управление е сключен на 12.07.2023 г.

При това положение съдът намира, че неприсъственото решение не е връчено надлежно на молителя С. К., като в този смисъл настоящия състав се солидаризира с мотивите на влязлото в сила определение № 1850 от 11.07.2025 г. по в.ч.гр.д. № 470 по описа за 2025 г. на АС-София, 4-ти граждански състав.

Наред с това ще отбележим, че страни по делата както в случаите по чл.

23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС, така и в случаите по чл. 23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС , са собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, като участието в делото, разбирано като лично извършване на процесуални действия, е предоставено на волята на всеки един от етажните собственици.

С чл. 23, ал. 5 ЗУЕС е предвидено, че всеки собственик може да участва в делото, по което управителят представлява собствениците.

Частният жалбоподател К., който също е собственик на обект в сградата на ЕС, без значение вида на обекта /гараж или апартамент/ е ответник в производството по така предявения иск, независимо дали е участвал лично 5 или е бил мнимо представляван. Това е така, защото надлежни страни по материалното правоотношение са етажните собственици, така и в РЕШЕНИЕ № 12 ОТ 11.03.2021 Г. ПО ГР. Д. № 1403/2020 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС. /В това съдебно решение е разгледан и въпроса необходимо ли е сключване на нов договор за управление в хипотезата на изтекъл предходен такъв и е даден положителен отговор/.

С подаването на молбата, вх.№ 1591/04.01.2023 г. С. К. е упражнил самостоятелното си право на отмяна на неприсъственото решение.

Налага се извод, че обжалваното определение е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено. Делото ще бъде върнато на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по съществото на спора.

Доводите и възраженията на страните, както и мотивите на СГС в обжалваното определение, касаещи спора по същество не подлежат на разглеждане в производството по чл.274 и следв. ГПК.

По разноските:

Жалбоподателят не претендира разноски и такива не се присъждат Водим от горното, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 10227 от 28.06.2024 г., постановено от Софийски градски съд, ІV-Д състав по в.гр.д.№ 4034 по описа за 2023 г., с което се оставя без разглеждане молбата по чл.240 ГПК за отмяна на неприсъствено решение по протокол от о.с.з. на 06.06.2022 г. по гр.д.№ 64671/2021 г. на СРС, 157 състав и се прекратява производството по делото, като неправилно.