Решение № 316 от 11.09.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. София, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора А. Б. Х. като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601140 по описа за 2022 година Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод постъпили въззивни жалби от Г. К. С., подсъдим по нохд №365/2021г. по описа на ОС Кюстендил, чрез защитника адв.В., ведно с допълнение към нея, както и от гражданския ищец М. Б. С., чрез повереника адв.Х.. Обжалвана е присъда №15/06.07.2022г., постановена по нохд №365/2021г. на ОС Кюстендил, с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115 от НК и на основание същия текст, във вр. с чл.54 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Отхвърлен е като неоснователен предявеният граждански иск против подсъдимия за сумата от 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2019г. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил разноските по делото на С..

В жалбата на подсъдимия се сочи, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна, постановена при съществени нарушения на процесуалните 1 правила и при явна несправедливост на наказанието. В допълнението оплакванията се конкретизират, като се сочи, че приетата от съда фактическа обстановка не се установява от събраните по делото доказателства, кредитирани са единствено и то частично, показанията на свидетелите, полицейски служители К., В. и Х., които не са очевидци, а препредават думи на подсъдимия. Показанията са кредитирани само в частта, ползваща съда да постанови осъдителна присъда. В мотивите е направено предположение за авторството, механизма и мотивите, като е прието, че между пострадалия и съпругата на подсъдимия имало извънбрачна връзка, за което разказвал свидетеля Я.. Предположение на съда е и че подсъдимият е разбрал за това, а също и кога, какво е носил, защо подсъдимият се е срещнал с пострадалия, никой свидетел не е видял нож в ръцете му, а също и че синът му е бил с него.

Прието е, че подсъдимият и пострадалият са били един срещу друг, лице в лице, С. пръв нанесъл удари, с ръце и крака, тогава като защитна реакция пострадалият извадил газов пистолет и го прострелял в корема. В мотивите е посочено, че пострадалият е бил прострелян, което се предполага, че е грешка. В изправено положение подсъдимият нанесъл описаните в експертизата порезно-прободни наранявания, след като пострадалият паднал по гръб, причинил още увреждания. Съдът е приел и че уплашен от кръвта, С. сложил в ръцете на пострадалия четири банкноти от по 100 евро и се обадил на тел.112, когато полицаите пристигнали, заварили на мястото него и сина му да седят на тротоара, двамата изцапани с кръв. Съдът не е отговорил откъде се е появил нож, дали не е бил у пострадалия, защо е прието, че става въпрос за любовна връзка, а не за измислица на пострадалия, който по този начин искал да рекетира подсъдимия, което и сторил, защото банкнотите са били в ръцете му. Не е отговорено и защо по сина на подсъдимия и по банкнотите също има кръв, както и защо е прието, че подсъдимият пръв е започнал да нанася удари. Според жалбата, възможно е резултатът от делото да се дължи на обстоятелството, че съдията-докладчик е взел първоначалната мярка за неотклонение „Задържане под стража“, отменена впоследствие от САС. В обвинителния акт е посочена по-различна от приетата от съда фактическа обстановка, от експертизата не е установено кой е започнал пръв саморазправата, ако е вярно изложеното в обвинителния акт, то тогава не е вярно посоченото от съда в мотивите. От доказателствата може да бъде направен извод единствено, че подсъдимият не е виновен. По тези 2 съображения жалбоподателят счита, че е нарушен материалният закон, изводите почиват единствено на предположения, на които е основан и обвинителният акт. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на С..

Алтернативно се твърди, че е нарушено правото на защита, тъй като не е разкрита обективната истина, изследването на обстоятелствата по делото е непълно, не е всестранно, необективно е, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и мотивира искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В случай, че се приеме постановяване на законосъобразен съдебен акт, се твърди, че наказанието е явно несправедливо, предвид наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства, които са многобройни – изцяло положителните характеристични данни, чистото съдебно минало, семейното положение, затова наказанието може да бъде определено с приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК под определения от закона минимум.

Иска се и да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл.118 или чл.119 от НК. При тези основания се претендира изменение на присъдата, определяне на по-леко наказание, което с оглед доказателствата за обществената опасност на подсъдимия да бъде отложено с изпитателен срок по чл.66 от НК.

Във въззивната жалба на гражданския ищец се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, допуснати са съществени нарушения по чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК във връзка с доказателствената дейност на съда и формираните в резултат на тази дейност изводи по фактите и правото доказателствата са тълкувани превратно, отхвърлени са неоснователно доказателствени искания на граждански ищец, заличени са доказателства без съгласие на страните, съдебният акт е немотивиран. Сочи и се че е нарушен материалният закон, съдът не е обсъдил всички съществени критерии по чл.52 от ЗЗД във връзка с предявения иск по чл.45 от ЗЗД и не е съпоставил същите с доказателствата по делото. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/23.12.1968г. и множество решения, понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Трябва да се съобразят посочените в Постановлението критерии, а в конкретния случай съдът не е извършил дължимото 3 задълбочено изследване на релевантните факти относно вредите. Иска се отмяна на присъдата в гражданската й част и постановяване на нова, с която да бъде уважен гражданският иск в размер, определен по справедливост.

Пред въззивния съд прокурорът пледира за законосъобразност на присъдата, която е била постановена след съобразяване на всички относими обстоятелства, при извършен обективен анализ на доказателствата, затова счита, че правните изводи са изведени правилно, не се установяват основания за отмяна или измение на акта, а жалбата на гражданския ищец намира за основателна. Правото на обезщетение е било потъпкано грубо с изключително зле мотивиран отказ от уважаването му, затова следва да се уважи претенцията на гражданския ищец, като присъдата в тази част се отмени.

Гражданският ищец поддържа изцяло писмената си жалба.

Защитникът на подсъдимия С. адв.В. в съдебно заседание пред настоящата инстанция оспорва жалбата на гражданския ищец и поддържа жалбата на подсъдимия по съображенията, изложени в нея. Твърди се, ча приетата за установена фактическа обстановка не се подкрепя от събраните доказателства, съдът и прокуратурата са боравили с предположения по отношение на факти, непосочени в обвинителния акт, а е следвало да се обсъждат единствено обстоятелствата, посочени в него. Кредитирани са частично показанията на свидетелите, които допринасят да се направи извод за виновността на подсъдимия, тези свидетели не са очевидци, те са възприели в разговор с подсъдимия факти, а съдът е ги е кредитирал, за да обоснове извод за виновността, в останалата част ги е изключил.

Експертизите нямат отношение към основния факт за доказване. Мотивите са противоречиви, което е равносилно на липса на мотиви, посочено е, че пострадалият е прострелял пострадалия, което е невъзможно, а ако го приемем, се изключва авторството. Приети са факти, за които изобщо няма доказателства – какъв е механизмзът на нанесените увреждания, кои са причинили смъртта и каква е тяхната последователност, предположения са, че подсъдимият е поставил пари в ръцете пострадалия, че е налична връзка между пострадалия и съпругата на подсъдимия, защо и как се е появил ножът, с който е прието, че са причинени смъртоносните увреждания, в обвинителния акт прокуратурата е твърдяла различни неща от тези, приети от 4 първоинстанционния съд. Освен недоказаност на обвинението, се твърди липса на мотиви, липса на обективно, всестранно и пълно разследване на всички обстоятелства, неразкриване на обективната истина, както и явна несправедливост на наказанието.Според защитника, правната квалификация на деянието би следвало да е друга – по чл.118 или чл.119 от НК. Като отделно основание за отмяна на присъдата се сочи произнасянето на съда при определяне на първоначалната мярка за неотклонение, в аспекта на евентуална необективност при постановяване на присъдата. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд или преквалифициране на деянието като такова, извършено при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, определяне на наказание с приложение на разпоредбата на чл.55 от НК към минимума или под него, отлагане на същото по реда на чл.66, ал.1 от НК и потвърждаване на присъдата в частта, с която е бил отхвърлен гражданския иск.

Подсъдимият поддържа становището на защитника си, в последната си дума заявява, че е бил нападнат и рекетиран от пиян, дрогиран и въоръжен човек, изразява съжаление за случилото се.

Пред въззивния съд не е провеждано съдебно следствие.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прецени изцяло законосъобразността и правилността на обжалваната присъда съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Въззивните жалби са допустими като постъпили в срок и подадени от лица с надлежна процесуална легитимация, разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

На първо място следва да се посочи, че по делото не са установени допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Софийският апелативен съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид, че Окръжен съд Кюстендил е приел следната фактическата обстановка:

Подсъдимият Г. К. С. е роден на ********г. в гр.***, българин, женен, с 5 две деца, с висше образование, зъботехник, неоъждан, заедно със съпругата си В. С. стопанисвал кафе-аперитив „С.“ в кв.“***“, ул.“***“, в близост до дома му. Към месец ноември 2019г. пътувал ежедневно за работа в гр.София, основно в кафето работела съпругата му, с помощта на всички членове на семейството. Пострадалият Х. С. бил роден на ********г. в ***, неженен, без деца, живеел сам в помещение, пригодено за това, в стопанисвания от него цех за производство на саи за обувки, близо до заведението „С.“, майка му живеела отделно в гр.***, а брат му М. С. живеел в гр.София.Двамата поддържали нормални взаимоотношения, виждали се за празници. С. имал приятелка – свидетелката Л. Й., с която не живеел в едно домакинство, посещавал често близкото кафе, стопанисвано от С., през лятото на 2019г. редовно бил там с приятеля си В. Я.. Няколко месеца преди ноември 2019г. той споделил с Я., че има връзка с В. С., свидетелят имал и лични наблюдения, че докато двамата седят в заведението, си пишели съобщения по телефоните, по приложение „Вайбър“. Около седмица преди 09.11.2019г. С. споделил с Я., че С. разбрал за връзката му с В. и затова двамата спрели да посещават кафето, но комуникацията по телефона не била преустановена. На 09.11.2019г. С. и С. провели 15 разговора по телефона. На същата дата, надвечер, С. се обадил на Я., за да разбере дали ще се виждат, Я. бил зает и отказал, а С. му казал, че ще остане да работи в цеха. По-късно, след 10 часа, С. отново се обадил на Я. и му казал, че С. му звънял по телефона и го заплашил, че ще го бие, затова пострадалият искал да отиде да се разправят, но Я. го разубедил. След около 10 минути С. пак се обадил на приятеля си и казал, че подсъдимият пак се е обаждал, Я. отново го разубеждавал да не ходи на среща с него и преценил, че пострадалият е съглА., че не трябва да се занимава, въпреки че звучал напрегнато. На 09.11.2019г. е установена следната комуникация между С., от телефон №359*********, към С. на тел.