Решение № 12575 от 10.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12575 гр. С, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Т. С. ВЛ. при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №

20211110138473 по описа за 2021 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу С. Т. Г., с ЕГН **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника и срещу Д Т.а Г.а, ЕГН ********** за заплащане разделно на сумата от 2944,69 лв. - главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №21, находящ се в гр. С, ул.“Б К“ №50, вх. А, ет.6, абонатен № 003626, за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 12.9.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 436,96лв - обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 15.09.2016 г. до 27.08.2018г., сумата от 53,68 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2017 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 12.9.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на услуга дялово разпределение в размер на 11,92 лв. за периода от 15.9.2016 г. до 27.8.2018 г. По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 59685/2018г. по описа на СРС, 25 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като същата е връчена на С. Т. Г. по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като е установено че не живее на регистрираните адреси, поради което на “ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, като исковата молба е подадена в срок. При така изложените факти и като поддържа, че ответникът, като собственик на топлоснабден имот е потребявал топлинна енергия за посочения период, която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че С. Т. Г. дължи 1472,34лв. - главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №21, находящ се в гр. С, ул.“Б К“ №50, вх. А, ет.6, абонатен № 003626, 1 за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 12.9.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 212,52лв - обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 15.09.2016 г. до 27.08.2018г., сумата от 26,84 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2017 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 12.9.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на услуга дялово разпределение в размер на 5,96 лв. за периода от 15.9.2016 г. до 27.8.2018 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Счита, че С. Т. Г. не е бил фактическия потребител на ТЕ в имота и няма качеството на клиент на ТЕ за битови нужди.

Противопоставя се възражение за изтекла погасителна давност.

Трето лице помагач на страната на ищеца „ф-ма” ЕООД не оспорва претенциите.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и 2 титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Видно от исковата молба, ищецът претендира С. Т. Г. да е собственик на имота заедно с Д Т.а Г.а, поради което се явява потребител на ТЕ. От ответника не се оспорва принадлежността на правото на собственост по отношение на апартамент №21, находящ се в гр. С, ул.“Б К“ №50, вх. А, ет.6, но се поддържа, че доколкото С. Т. Г. не живее в апартамента и не потребява топлинна енергия, не следва да заплаща стойността н потреблението. От представен Нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавно място от ЖСК „Г А“ – гр.С, ул.Б К №48-50 от 04.11.1984г. се установява, че С. Т. Г. и Д Т.а Г.а са придобили правото на собственост по отношение на апартамент №21 при равни квоти. От представена справка по лице в Служба по вписванията – С, не се установява С. Т. Г. да се е разпоредил с притежаваната ½ идеална част от имота.

Действително по делото е представено Заявление от 30.07.2010г., подадено от С. Т. Г. до “фма” ЕАД, в което посочва, че от 7 години, преди датата на заявлението до ищеца, живее на адрес, различен от адреса на апартамент №21, находящ се в гр. С, ул.“Б К“ №50, вх. А, ет.6, като там са останали да живеят съпругата и сина му, с които е в изключително лоши отношения, поради което е поискал партидата за имота да бъде записана на нейно име.

Такиова записване на партидата на име, различно от това на С. Т. Г., не е извършено с оглед на представените по делото фактури и документи от ТЛП, от които се установява, че потребител за имота е С. Т. Г.. Не се теърди, а и не се представят доказателства С. Т. Г. да се е разпоредил с имота или да е предприел действия по прекратяване на съсобствеността, поради което дори и да не е физически ползвател на ТЕ в имота, като собственик на идеална част от същия, той се явява потребител и съответно задължено лице за ½ част от стойността на потреблението в имота.

Видно от законовото определение на чл. 153, ал. 1 ЗЕ качеството на потеребител и задължено лице по отношение на потреблението в топлоснабден имот е обвързано единствено с принадлежността на правото на собственост или ограничено вещно право, като не се поставя изискване този собственик или вещен ползвател да ползва лично ТЕ, доколкото може да я ползва и чрез трети лица, които е допуснал в имота.

3

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.

От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че процесната сграда е с непрекъснато топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция и действал до м.02.2017г., когато е заменен с друг уред. От заключението е видно, че на уредите са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001 през м.11.2013г., м.07.2015г. и м.03.2018г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Действително определени разпоредби на Наредбата са отменени с Решение № 8294 от 26 юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но тази отмяна не засяга периода на претенциите доколкото е последваща и касае изчисляването на разход за отчетен период след процесния.

Oт заключението на СТЕ се установява, че дялово разпределение на топлинна енергия за ЕС през процесния период се извършва от „ф-ма” ЕООД, като за абоната се изчислява ТЕ за отопление на имот с пет отоплителни тела, които са редовно отчетени в периода м.05.2015г.-м.04.2017г. и ТЕ за битово горещо водоснабдяване по данни на един водомер, ксто за следващите два отоплителни сезона е отчетена само ТЕ отдавана от сградна инсталация, като дяловото разпределение, извършвано от „ф-ма” ЕООД е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота.

Според заключението на СТЕ за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2017 г. общо начислената ТЕ за имота е в размер на 2827,91лв., от която 2189,48лв. за отопление на имот и сградана инсталация и 638,43лв. за битово горещо водоснабдяване. Установено е, че изравнителната сума за процесния период е +116,77лв. за доплащане, т.е. сумата следва да се прибави към сумата, получена по фактури за отопление. За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и обосновано.

По делото не се претендира сумата или част от нея да е заплатена от потребителя преди подаване на исковата молба.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал.3 на чл. 142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната 4 инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.