Решение № 260011 от 11.10.2022, Окръжен съд - Търговище

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 11.10.2022 г. гр.Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД граждански състав На дванадесети септември 2022 година В публичното съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА ИВАНОВА

МИЛЕН СТОЙЧЕВ

Секретар Жоржета Христова разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА

В.гр.д.№ 136 по описа на съда за

2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. К. Р., в качеството му на пълномощник на ищеца Мюсюлманско изповедание, гр. София, против решение № 2/13.02.2020 г., постановено по гр. дело № 112/2014 г. на Районен съд - Попово, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от “М.и.“ г. ***, ЕИК ********* представлявано от главния мюфтия д-р М.А.Х., чрез адв. К.Р. от АК-Кюстендил ИСК против Община Омуртаг, БУЛСТАТ *********, гр.Омуртаг, ул.“Ал.Стамболийски“ № 2А, представлявано от Е.Х.Е., с който се иска да се признае за установено по отношение на Община Омуртаг, че „Мюсюлманско изповедание”- гр.София е собственик на следните недвижими имоти: в с. Панайот Хитово, Община Омуртаг: 1. УПИ І-108, в кв. 41 по плана на селото, състоящ се от 280 кв. м. застроено и незастроено място, заедно с построената в него едноетажна паянтова сграда със застроена площ от 122 кв.м., състояща се от три стаи и коридор, ползвана сега като детска градина, при граници и съседи: улица, имот на джамийско(мюсюлманско) настоятелство и училище; 2. УПИ II кв, 41 по плана на селото, състоящ се от 570 кв. м. застроено и незастроено място, заедно е построената в него двуетажна полумасивна сграда със застроена площ от 90 кв.м., отреден за обществено обслужващи дейности, при граници и съседи: улица, УПИ XIII и УПИ и 3. в с. Горна Хубавка, Община Омуртаг: Имот с планоснимачен номер 50 в кв, 11 по плана на селото, състоящ се от 400 кв. м. застроено и незастроено място, заедно е построената в него едноетажна полумасивна сграда със застроена площ от 75,90 кв.м., състояща се от две учебни стаи, една канцелария, салон и половин зимник, ползвана като училище, както и да бъде осъдена Община Омуртаг да предаде владението на описаните недвижими имоти на „Мюсюлманско изповедание”- гр.София, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Въззивникът излага съображения, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено при условията на неприключил преюдициален правен спор по т.д. № 1802/2016 г. по описа на СГС, ТК,VІ-20 състав. По същество – коментирайки доводите на районния съд излага становище за неправилност и необоснованост на решението, позовавайки се на неправилна интерпретацията от страна РС-Попово на разпоредбата на чл. 135 от ЗНародната просвета от 1948 г.

(отм.) във вр. с чл. 10, ал. 5 от Конституцията на НРБ от 1947 г.- отм.; неправилно тълкуване на разпоредбите на § 168 и § 169 от Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в Царство България от 2019 г.; с доводи че са налице данни, че двата имота са придобили статут на общинска публична собственост след 1997 г., а реституционни разпоредби в полза на вероизповеданията са били част от действащия правен ред и преди това, поради което и с оглед на обстотялството, че ефектът на възстановяване на правото на собственост настъпва по силата на закона, действията на публични правни субекти – държавата или община, по придаване на такъв статут на даден имот не произвеждат действие, тъй като имотът вече е бил частен, като в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗОбС, нито на чл. 2, ал. 2 от ЗДС. Сочи, че два са законовите нормативни актове, които са възстановили правото на собственост в полза на ищеца - чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗВЗВОНИ и § 5, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ПЗР на Закона за вероизповеданията.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба не е постъпил от ответника по нея.

След възобновяване на спряното производство по В.гр. № 136/2020 г. на ОС – Търговище, делото е насрочено в о.с.заседание, в което страните, редовно призовани, не са се явили и не са били представлявани. След приключвано на с.з. е депозирана молба от пълномощника на ищеца, с което поддържа жалбата, сочейки, че недопустимостта на даден съдебен акт е порок, който не може да бъде саниран, обуславящо обезсилване на първоинстанционното решение и връщането му за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

При извършената проверка по реда на чл. 268-273 от ГПК въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявеният иск, с правно основание чл. 108 ЗС във вр. с §5 ал. 1 и 2 от ПЗР на Закона за вероизповеданията (ЗВ), е обоснован с твърденията на ищеца, че е собственик на процесните недвижими имоти, находящи се в с. П.Хитово и с. Г.Хубавка, общ. Омуртаг, в качеството му на правоприемник на съществувалите някогашни мюсюлмански вероизповедни общини на територията на с.

П. Хитово и с. Г. Хубавка, удостоверено по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗВ и издаденото удостоверение № 02-18-382/07.08.2003 г. на дирекция „Вероизповедания“ при МС на РБ (т.е. се е позовал на производно придобиване на права и задължения) и е поискал ревандикация на имотите от Община Омуртаг, която ги владее без основание. Въвел е твърдения, че до 1960 г. собственост на мюсюлманските настоятелства в двете села са били описаните в исковата молба недвижими имоти, ползвани дотогава като учебни сгради – турски училища, като по силата на сливането към 1960 г. на държавните училища и частните турски училища, активите на съответните мюсюлмански настоятелства, ползвани от дотогавашните частни турски училищаса били приети от държавните такива без на съответните вероизповедни общности да е заплатено каквото и да било обезщетение. Такова не е платено и на Мюсюлманско изповедание. По този начин се е стигнало до безвъзмездно одържавяване на недвижимите имоти и други материални активи на мюсюлманските настоятелства, предоставени за ползване на частните турски училища. По отношение на имота в с. П.Хитово се позовава на записаното в Акт за завземане на имот за държавен от 07.03.1956 г., съставен от бившото Министерство на комуналното стопанство и благоустройството, че имотът е бил на турско начално училище. Ангажира гласни доказателства в подкрепа на твърденията си, че процесните имоти са били собственост на съответните мюсюлмански настоятелства в двете села.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от Община Омуртаг. Преди първото с.з. е депозирано становище, с което предявеният иск е счетен за неоснователен и недоказан. Ответникът е навел твърдения, че преди преминаването на тези имоти в собственост на общината, същите са били собственост на държавата – одържавени по реда на чл. 7 от Глава І от Закона за държавните имоти от 1949 г., където изрично било предвидено, че към момента на одържавяване на имот, ако не се установи по съдебен ред, или чрез безспорни писмени доказателства за собственост, че имота принадлежи на други лица, то държавата не дължи обезщетение. Твърди, че върху тези имоти имало реализирани мероприятия в обществен интерес и обществена полза, още докато били държавна собственост. Счита, че са изтекли всички видове преклузивни срокове за ищеца. И след като ищецът не е потърсил правата си по този ред, или получил отказ за това, няма основание да търси правата си по реда на чл. 108 от ЗС. Отделно от изложеното, сочи че съгл. ЗОС имоти, публична общинска собственост, не подлежали на възстановяване, а процесните имоти били точно такива.

Съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК служебно да се произнесе по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, съдът съобрази следното:

Въз основа на наведените с исковата молба твърдения за наличието на право на собственост върху процесните имоти в патримониума на ищеца, като придобито чрез правоприемство от мюсюлманските настоятелства в с. П.Хитово и с.Г.Хубавка, като негови местни поделения (понастоящем непорсинифицирани), след като ответната община оспорва собствеността му, вкл. и чрез съставените актове за публична общинска собственост, както и владее имотите, следва да се приеме, че за ищеца е налице правен интерес от предявените искове за собственост, обуславящо тяхната процесуална допустимост.

По отношение на възражението в жалбата за недопустимост на постановеното решение, във връзка и с приетото от въззивния съд наличие на преюдициалност по висящ правен спор по § 4, ал. 2 от ПЗР на Закона за вероизповеданията /ЗВ/, следва да се посочи, че образуваното производство по т.д. № 1802/2016 г. по описа на СГС е прекратено изцяло поради недопустимост, както на иска на ищеца Мюсюлманско изповедание, така и по иска на главно встъпилия ищец Мюсюлманско Сунитско Ханефитско изповедание в РБ, окончателно прекратено с определение № 237/02.06.2022 г. по ч.т.д № 2331/2021 г.

Както е установено в хода на производството, тъй като този иск има за предмет оспорването на правоприемството между вероизповеданието и съществували религиозни, религиозно- просветни и социално-благотворителни юридически лица в периода до 1949 г., като факт, който е част от регистърния статут на вероизповеданието и искът се води срещу друго претендиращо правоприемство вероизповедание, след прекратяване на производството срещу първоначалните ответници, в т.ч. и община Омуртаг, съответно не се явява преюдициален по отношение на настоящото производство.

В тази връзка въззивният съд намира за неоснователни доводите на въззивника за недопустимост на първоинстанционното решение.

По фактите:

Освен позоваването на записаното в Акт за завземане на имот за държавен от 07.03.1956 г., съставен от бившото МКСБ, че имотът е бил на турско начално училище, в подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал гласни доказателства:

От показанията на св. М. Х. (79г.) и св. И.Х. (83 г.) се установява, че до към 1956 г. в с. П. Хитово е имало турско училище, в което учили и двамата свидетели. След това то станало държавно. Училището било в един двор с джамията. Когато дошъл комунизма, училището станало детска градина, а в двора било построено между 1960 и 1970 г. ново училище, в което се учило до 8-ми клас. Към настоящия момент по отношение на турското училище св. М.Х. казва „сега не остана там нито врати, нито нищо“, но като сграда си стои. Кога, как и от кого е построено това училище, свидетелите не знаят, но заявяват, че е било частно училище, и родителите плащали, за да се учи там. Св. М. Х.: „частно училище беше и сигурно турците го издържаха... ние сме носили дърва“.

От показанията на св. И.М. (77 г.) и св.Р.М. (40 г.), се установява, че в центъра на с. Г.Хубавка, в един двор с джамията е имало турско училище, в което св. И.М. учил до 1950 г./1951г., когато ги преместили в друг имот и там отворили ново турско училище до 7-ми клас, който клас свидетелят завършил през 1954 г. По данни на свидетелите в това училище ходели само турци и учили на турски език. В показанията си св. И. М. е заявил, че не знае какво е било това училище, и кой е плащал, за да ходи на училище, но в него са учили само турци. Понастоящем сградата не се използва, и все още стои, като преди 2-3 години е извършен някакъв ремонт, но не знае кой е платил за ремонта. В показанията си св. Р. М. заявява, че от дядо си знае, че е било турско частно училище.

За изясняване на обстоятелствата относно съдбата на имотите и сградите, предмет на исковата молба, е назначена, изслушана и приета СТЕ.

По отношение на имотите в с П.

Хитово:

Вещото лице е извършило пълни и подробни изследвания, проследявайки регулационната история на имота, като е посочило, че първоначално за селото е изработен КРП, одобрен със заповед № 22/05.01.1939 г., касаеща уличната регулация и местата за обществена употреба и заповед № 23/05.01.1939г., касаеща дворищна регулация. Имот с пл. № 151, отразен в плана, бил записан в разписен лист като „турско училище". От записите в разписен лист в.л. установило, че по регулационен план имот № 150

(джамия), заедно с имот № 238, попадат в парцел I - за училище в кв. 33, а за имoт № 151 - е отреден парцел II, в кв.33. Със заповед № 1/03.01.1965г. парцел II ce обединява с парцел I в един нов парцел I и ce отрежда „за училище". B техническата служба на Община Омуртаг се съхранява копие на кадастрален и регулационен план на селото, изработено след 1965 година, върху кoйтo е отразен парцел I-за училище в кв.33, в който попадат имотите № 150 (джамия), №