Решение № 876 от 21.02.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 21.02.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7219 по описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Т.В.Ж.,

ЕГН **********, с адрес: *** срещу Р.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***********по КК и КР на с. ***********с площ от 500 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори *******.

В исковата молба са изложени твърдения, че с решение №

640/13.09.1999г. на ОЗС-Варна на наследодателя на ищеца – А.Ж.М.е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 2,5 дка в терен по пар.4 от ЗСПЗЗ, землище С. З.,М-СТ „Е.Е.“Ищецът подал заявление за възстановяване правото му на собственост върху същия имот от 22.10.2018г., като му било отговорено, че за имота трети лица претендират собственически права и в ПНИ част от имота бил записан на тези лица. Към настоящия момент възстановения имот бил разделен на три отделни имота, като процесният имот бил с идентификатор ***********по КККР на с. С. З. , с площ от 500 кв.м. Интересът си ищеца обосновава с необходимостта от завършване на реституционната процедура с издаването на Заповед по пар.4 от ЗСПЗЗ.

В законоустановения срок ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че посоченото от ищеца решение № 640/13.09.1999г. на ОЗС-Варна не го легитимира като собственик на имота. Същото било второ по ред положително решение, постановено след издаване на Решение № 42/05.03.1993г. на ПК-Варна, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на А.Ж.М.на нива от 2,5 дка в местност „е.е.“ в землището на с. С.

З. и в този смисъл второто в частта по т.3 се явявало нищожно. Настоява се за констатиране нищожността на посочения индивидуален административен акт. Твърди се още, че двете решения са постановени извън правомощията на ПК-Варна като административен орган по реституция по ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот никога не е бил включван в блокове на ТКЗС, ДЗС или отнеман за такива организации, нито е бил предоставян за ползване на лица. Твърди, че наследодателят на ищеца никога не е притежавал имот в местност „Е.“ или ако е, липсва идентичност между притежавания и възстановения имот. Ответницата твърди, че е собственик на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба , обективиран в нотариален акт № 47, том I, рег. № 996, дели № 43/2009г. на нотариус Юлия Каменова-Костадинова.

Първоначално имотът представлявал нива с площ от 1000 кв.м. в землището на с. С.

З. , м. „Е.“ с граници: р.и.с., блок на ДЗС и пасище и бил закупен на 02.10.1970г. от м.д.И. с нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти № 172, том Х, дело № 3952/1970г. на нотариус при ВРС. Така описаният имот представлявал част от ПИ м.д.по ПНИ, на с.о. „п.с.“, одобрен през 2004г., като по молба на м.д.И. планът бил изменен в тази част, при което ПИ м.д.бил заличен и в неговите граници били нанесени следните имоти: имот № 900, КР 505 с площ от 1000 кв.м., записан на м.д.И. и имот № 899, КР 505 с площ от 798 кв.м., записан на наследници на А.Ж.М. И М.М.И.продали новообразувания имот на Т.Г.Б. И Б.И.Б.„с нотариален акт №154/28.12.2006г., том CXXXI, дело № 30869.2006г. на нотариус Петранка Димитрова, а последните с нотариален акт №143/14.05.2007г. на нотариус Жана Кирчева продали имота на Й.Ж.Г. и С.И.Г.. След извършване на административна процедура по разделяне на имота на два самостоятелни такива, всеки от по 500 кв.м., Й.Ж.Г. и С.И.Г. продали на ответницата единия от тях – ПИ 505.937. В условията на евентуалност ответницата прави възражение за изтекла придобивна давност, тъй като владеела имота като добросъвестен владелец трайно, постоянно и необезпокоявано в периода от 15.05.2009г. до настоящия момент. В имота построила вилна сграда, която въвела в експлоатация. Позовава се на присъединена давност, изтекла по отношение на нейните праводатели и на техните праводатели.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищците поддържа иска.

Процесуалният представител на ответниците поддържа отговора и оспорва иска.

Процесуалният представител на конституираните като трети лица помагачи на страната на ответника Й.Ж.Г. и С.И.Г. изразява становище за неоснователност на иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 640 от 13.09.1999г. на ПК гр. Варна е признато правото на собственост на наследниците на А.Ж.М.в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива с площ от 2.500 дка в терен по пар.4 на с. С. З. в местността

„е.е.“.

Видно от представеното удостоверение за наследници на а.ж.м., същият е починал на 14.10.1986г. и е оставил множество наследници, един от които е ищеца Т.В.Ж..

Представено от ищеца е писмо от Община Варна от

30.10.2018г. до ищеца, с което го уведомяват за извършена проверка във връзка с подаденото от него заявление с вх. № АУ 104284 ВН/22.10.2018г. с искане за възстановяване правото на собственост по реда на чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имот № м.д.по ПНИ на с.о. „п.с.“.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот

№ 47, том I, рег. № 996, дело № 43/2009г. на нотариус Юлия Каменова-Костадинова, с рег. № 434 в регистъра на НК, се установява, че Р.В. К.(сега Б.) е придобила по силата на договор за покупко-продажба, сключен с Й.Ж.Г. и С.И.Г., собствеността върху недвижим имот, находящ се в землището на с. С. З. , общ. Варна, обл. Варна, съставляващ новообразуван имот № 5050937 по ПНИ на м. „п.с.“, с площ от 500 кв.м., който е образуван от имот № 900в кад. район 505, при граници: имот № 899 – на наследници на а.ж.м., , имот № 605 – на ж.и.д., имот № 606 – на Н.Г.Р., имот № 936 – на С.И.Г. ***, кметство С. З. .

От представените от ответницата нотариални актове се установява, че през 1970г. м.д.И. е закупил от К.П.И.една нива с пространство от 1000 кв.м. в землището на с. С. З. , Варненско, в местността „Е.“, при граници: р.и.с., блок на ДЗС и пасбище. На 28.12.2006г. м.д.И. и М.М.И.са продали на Т.Г.Б. И Б.И.Б.„собствения си недвижим имот, придобит в режим на СИО, а именно поземлен имот с площ от 1000 кв.м., съставляващ имот № 900 по ПНИ на местност „п.с.“ в кадастрален район № 505 в землището на с. С. З. , ведно с построената в този имот жилищна сграда, със застроена площ от 21 кв.м. и таванско помещение. На 14.05.2007г. Т.Г.Б. И Б.И.Б.„са продали на Й.Ж.Г. и С.И.Г. поземлен имот с площ от 1000 кв.м., съставляващ имот № 900 в местността „п.с.“ в кадастрален район № 505, съставляващ новообразуван имот № *****по ПНИ на м. „п.с.“, землище на с. С. З. , ведно с построената в този имот жилищна сграда, със застроена площ от 21 кв.м. и таванско помещение.

Приложено по делото е и решение № 42 от 05.03.1993г. на ПК гр. Варна, с която се възстановява правото на собственост на наследниците на А.Ж.М.в съществуващи (възстановими) стари реални граници по отношение на нива с площ от 2.500 дка в терен по пар.4 на с. С. З. в местността „е.е.“.

От ищците е представен протокол за причисляване към

Държавен поземлен фонд на земи собственост на бивши членове на ТКЗС от 19.12.1962г., в който е обективирано решение на Варненски селски народен съвет за безвъзмездно отчуждаване и причисляване към ДПФ земите бивша собственост на посочените лица, находящи се в землището на с. С. З. , един от които е А.Ж.М.с ниви 21,5.

Представено е и писмо от ДА „Архиви“, в което във връзка със запитване за докладна записка № 241/24.08.1970г. на ИК на ВГНС, се сочи, че няма комплектовани архивни единици само от докладни записки за ИК на ГНС, а след извършена справка по съдържание на Протоколите на ИК на ГНС за периода 12.08.1970г. – 16.09.1970г. е установено, че в тях няма приложена докладна записка № 241/24.08.1970г. на ИК на ВГНС.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява следното:

Местонахождението на процесните имоти е

„п.с.“, в землището на с. С. З. . На основание Заповед № РД-1-7706/37/02.02.2004г. на Областен управител на област Варна е одобрен планът за новообразуваните имоти на селищно образувание „п.с.“, землище с. С.

З. , съгласно който новообразуван поземлен имот № 830, с плою от 1942,25 кв.м., записан в регистъра на а.ж.м., е при граници: поземлени имоти – № 9540 – улица – Община; № 606 – Н.Г.Р.; № 605 – ж.и.д.; № 831 – Р.И.Костова; № 829 – Иван Стоянов Янин; част от КВС без номер в ПНИ. Новообразуван имот № 830 не е обжалван, в този смисъл заповедта за одобряване на ПНИ е влязла в сила по отношение на имота. Със Заповед № РД-06-7706-233/23.08.2006г. на Областен управител на област Варна е одобрено изменението на ПНИ на имот 830 по молба на М.И.

Димитров. По представения проект за изменението на имот 830 оп ПНИ на м. „п.с.“, к.р. 505 и пътни отсечки 9524 и 9540, се приема и се образуват нови имоти 900 и 899. За новообразуван имот 900 собствеността в регистъра да се запише на м.д.И. на основание НА № 172/1970г., а 899 с площ от 798 кв.м., се записва на наследници на а.ж.м.. На основание Заповед № РА-120/12.12.2007г. на Кмета на Район Аспарухово, се формират два имота с № № 936 и 937, като имот № 936 с площ от 500 кв.м. е записан на С.И.Г. и Й.Ж.Г., а имот № 937 с площ от 500 кв.м. е записан на С.И.Г. и Й.Ж.Г. с документ за собственост НА № 96, том XXXI, рег. №

12607, дело № 9298 от 15.05.2007г. Със Заповед № РД-18-17/06.03.2015г. са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С. З. , Община Варна, като ПИ с идентификатор ***, с площ от 500 кв.м. е записан в регистъра на Р.В. Колева, с НА № 110, том XXIII, рег. №

8617, дело № 4904/16.05.2009г. на СВ-Варна.

Процесният имот ПИ ***********попада с цялата си площ в границите на ПИ м.д.по ПНИ, при първоначалното му одобряване през 2004г – комбинирана скица №2 към СТЕ.

Поземлен имот ***, съответстващ на имот № 937, к.р.

505, формиран от имот № 900, от своя страна формиран от имот № 830, отговаря на описания в НА № 110/16.05.2009г. по местонахождение, площ и граници; попада и в имота, описан в НА № 96/14.05.2007г. и в

НА № 154/28.12.2006г., който от своя страна е изготвен на основание НА № 172/02.10.1970г. Вещото лице е установило съвпадение на площта на имот пл. № 607 по КП-1981г. /с описана собственост в разписния лист към КП-1981г. – записан на М.И./ в стар имот № 124 по ПКП – записан на наследници на а.ж.м., по местонахождение /м. Е./, запис в разписния лист-1981г. на М.И., попадащата площ от 1000 кв.м. в стар имот 124 по описани две граници в НА № 172/1970г. – съседи Р.И./по ПКП – стар имот 122/, блок на ДСЗ и пасище /по КВС – имот № 98/.

Имотът, признат с Решение № 640/13.09.1999г. на

ПК-Варна съответства на стар имот № 124 по местонахождение, приблизителна площ, вписване в разписния лист и една граница /Рада Илиева/ - процесният имот с идентификатор ***********попада в границите на стар имот № 124.

Няма данни имотът по НА № 172/02.10.1970г., собственост на м.д.И., с площ 1000 кв., м. „Е.“, в землището на с. С. З. , обш.

Варна, да е бил внесен в ТКЗС.

От заключението на допълнителната СТЕ се установява, че в Държавен архив Варна се съхранява хелиографно копие на „План на парцелираните фондови земи на с. С. З. –

Варненско“, изготвено 1930г. По графиката на този план вещото лице не е намерило съвпадение между имота, описан в НА № 172/02.10.1970г. с някой от имотите по същия план. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е заявило, че подобни планове не са служили за целите като кадастрални такива, като от конкретния план не могат да се извлекат координати и очевидно е направен с друга цел.