Решение № 190 от 08.04.2021, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Русе , 08.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20214520100873 по описа за 2021 година

Производството е по чл.7 и сл. от Закона за защита от домашно насилие.

Молителката Р. П. Д. твърди, че ответникът е неин съпруг, като от брака си имат родено едно дете – И. Д., родена на 31.05.2011 г. Тримата ж ивеели под наем в общинско жилище. Заявява, че с годините отношението на съп р у г а й към нея прогресивно се влошавало. Държал се крайно агресивно, заплашвал молителката със саморазправа, редовно залагал имущество от дома им , за да ползва парични средства.

Съпругата му имала сериозни притеснения, че вероятно употребявал наркотични вещества, каквито на няколко пъти откривала в дрехите му. Поради това той задлъжнял сериозно. Наложило се молителката да изтегли потребителски кредит преди две години в размер на 22 000 лева, за да погаси задълженията му и да може той да си купи автомобил, с който да започне работа като таксиметров шофьор. През м.декември 2019 г. положението станало нетърпимо и след поредната осъществена агресия молителката се уплашила сериозно, взела детето и се прибрали при майка й в град Казанлък. След няколко дни ответникът дошъл в Казанлък, заплашвал съпругата си и майка й, държал се изключително агресивно, взел детето и казал, че си тръгва с него.

Р.Д. се принудила да тръгне с него и влязла в автомобила единствено поради уплаха за детето си . Ответникът потеглил към Еленския балкан късно вечерта, вместо към гр.Русе, спрял автомобила пред една пропаст, извадил молителката от колата и започнал да я дърпа за дрехите със заплахи, че ще я съблече гола и ще я върже. Детето станало свидетел на цялата ситуация и плачело през цялото време в колата.

1

В неделя - 14.02.2021 г. молителката и детето отишли да пазаруват. След като съпругът й не успял да се свърже и да проведе разговор, звънейки на телефона на детето, отново го прихванал пристъп на агресия, въпреки обясненията на молителката, че телефонът на детето бил в раницата му затова и не са го чули да звъни. Заплашил ги, че като се приберат ще ги накаже. След словесни обиди и дърпане в дома им, при което издърпал ухото на съпругата си и заплашил детето, И.Д. наказал дъщеря си, като й взел мобилния телефон. На следващия ден – 15.02.2021 г. ответникът з аявил, че иска от молителката 100 лева. Тя му обяснила, че е получила само аванс и след като са й удържали вноската по кредита, не разполага с достатъчно пари, но това не го трогнало.

Взел й 100 лева и като се прибрала в къщи установила, че б и л и заложени двата телевизора и мобилния телефон на детето.

На 17.02.2021 г. ответникът звъннал по телефона на молителката по обяд през работно време и я попитал къде е. След като отговорила, че е точно пред офиса на работодателя си на ***, той й заявил да го изчака, защото идвал след 2 минути и щял да й разкаже играта. Р.Д. се притеснила, излязла на тротоара пред офиса. След малко съпругът й се появил с таксито, което управлявал, като й направил знак да се качва при него в колата, но тя отказала. Тогава той паркирал на около 5 метра и се приближил. Развикал се с агресивен тон, хвана я и казал на няколко пъти веднага да се качва в колата , но тя се съпротивлявала. Той й причинил болка, развъртял я по тротоара, засилил я и я ударил в една от колите, паркирани в близост. Очевидци на случилото се били двама от служителите на фирмата, които били на 3 метра от тях и си говорели на тротоара. Единият от тях се намесил, като видял ситуацията, както и че молителката била разплакана. Застъпил с е з а нея и казал на ответника да я остави.

Последният си тръгнал и казал, че отива да взема детето от училище и Р.Д. повече нямало да го види. Тя била посъветвана веднага да се обади в полицията и в училището на детето, за да предупреди да не го предават на баща му. Случилото се на посочената дата молителката изложила и в подадената от нея жалба.

Счита, че безспорно е налице физическо, психическо и емоционално насилие, принудително ограничаване на личния й живот, личната свобода и личните й права от страна на съпруга й както спрямо нея, така и спрямо детето им. Моли да бъде постановено решение, с което спрямо ответника да бъдат наложени предвидените в чл, 5, ал.1 от ЗЗДН мерки за защита, а именно: задължаване на същия да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р.Д. и детето и м И. Д.; отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за максимално дълъг срок; забрана на извършителя да приближава молителката и детето И. Д., жилището им, местоработата на първата, местата им за социални контакти и отдих и училището на детето-СУ„Х.Б."Русе за максимално дълъг срок и временно определяне местоживеенето на детето при майката.

2

В първото съдебно заседание по делото ответникът оспорва основателността на молбата. Заявява, че на процесните три дати не е извършвал актове на домашно насилие спрямо молителката и детето им, като излага подробни твърдения за случилото се тогава.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са съпрузи от 26.10.2010 г. От брака им, на 31.05.2011 г. се ражда детето И. Д.. Тримата живеят в общинско жилище на адрес: гр.Русе, кв.“Д. 3“, бл.50, вх.1, ет.5, ап.17.

От няколко години отношенията между съпрузите са влошени. Двамата постоянно се карат, като основната причина е недостигът на пари. Освен това, ответникът ревнува молителката, обвинява я в изневери и постоянно я следи къде ходи, какво прави и от страх да не вземе детето и да замине отново в родния си град Казанлък.

Представените писмени доказателства установяват, че поне от 2018 г. И.Д. залага вещи в заложна къща – телевизорите и телефоните на семейството, в това число и на детето, както и автомобила си „Шкода Октавия“ с рег.№ 3004 ВН. Към 23.11.2018 г. ответникът е дължал на заложна къща „Мегакеш-3“ ЕООД-Русе сумата от 2291.40 лв. За закупуването на автомобила, както и за погасяване паричните задължения на Д. към физически лица и заложни къщи, на 08.05.2018 г. молителката тегли потребителски кредит в размер на 20 000 лв., месечната погасителна вноска за който към настоящия момент възлиза на 219.65 лв. В съдебно заседание ответникът признава, че залаганията на вещи и техника продължават и до сега.

На 14.02.2021 г., неделен ден, молителката и дъщеря й отиват в „Мол Русе“ да се разходят. Преди това ответникът обещал на И. да я заведе и да й купи подарък, но после й заявил, че няма да ходят, тъй като не са му платили и няма пари. През целия ден той звъни на телефоните на съпругата си и детето. Успява да се свърже с Р.Д., когато двете с детето са в автобуса на път за в къщи. Ядосан, той отправя обиди и заплахи към молителката. Прибирайки се в къщи, И.Д. започва с викове, обиди и заплахи още от вратата. Взема телефона на съпругата си, който пада на земята и се чупи дисплея, дръпва я за ухото и я заплашва, че така ще я подреди, че никой няма да я познае. На дъщеря си заявява, че ако пак не му вдигне телефона, ще го счупи пред лицето й. Наказва я три дни без телефон й го взема. И. се изплашва от крясъците на баща си и се прибира в стаята си.

На следващия ден, докато се придвижват с колата до магазин „Кауфланд“, 3 съпрузите се карат и разправят за пари в присъствието на дъщеря им. Ответникът, без знанието на молителката, залага двата телевизора от къщи и й иска да му даде 100 лв., за да откупи този от стаята на И.. Въпреки нежеланието на Р.Д. да му даде парите, тъй като заплатата й няма да стигне за пазаруване и плащане на битовите сметки, тя се принуждава да му даде сумата, за да не остава дъщеря й без телевизор.

Два дни по-късно – на 17.02.2021 г., малко преди обяд Д. звъни на съпругата си да я пита къде е. Разбирайки, че се намира в офиса на „Ен Ер Джи Софт“ ЕООД на улица „М.“ 11 в гр.Русе, където тя работи по трудов договор, той й заявява да го изчака там, защото идва. Пристига гневен, иска молителката да отиде с него в колата, за да говорят, но тя отказва и му заявява, че се страхува от него. По време на разпрата Д. се опитва да бръкне в джоба на съпругата си, за да й вземе телефона и на два пъти я дръпва за ръката, за да тръгне с него насила. При втория път, освен за ръката, я блъска и по тялото. Опитвайки се да се откопчи от него, Р.Д. залита върху паркирания пред тях автомобил. Ядосан от отказа на съпругата си да тръгне с него, той я заплашва, че отива да вземе детето от училище и повече няма да го види. Молителката се разплаква, разстроена от поведението му. След намесата на неин колега, ответникът си тръгва, а тя се обажда в училището на дъщеря си, за да предупреди да не я пускат с баща й, още повече, че часовете все още не са свършили, обажда се и в полицията. По подадено заявление от нейна страна, за инцидента от 17.02.2021 г. е образувана полицейска преписка № УРИ 188 Р-2691/18.02.2021 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР-Русе, приложена към настоящото дело, по която ответникът е давал саморъчни обяснения и му е съставен протокол за предупреждение по ЗМВР да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо молителката, не й отправя заплахи за саморазправа и да не й нанася телесни повреди.

Горните обстоятелства се установяват от приложените по делото писмени доказателства, от обясненията на страните, изслушването на малолетното дете И. в присъствието на социални работници, от събраните по делото гласни доказателствени средства – свид.показания на двамата служители на „Ен Ер Джи Софт“ ЕООД и очевидци на последния инцидент – К.И. и Г.И., на свидетелите В.С. и А.А. – приятели на ответника, както и от извършения в съдебно заседание оглед на веществено доказателство - СD-R диск с видеозаписи от охранителните камери за дата 17.02.2021 г., монтирани на ул.„М.“ 11 в гр. Русе.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

В случая молбата е подадена от лице, което твърди, че е пострадало от домашно насилие, срещу лице, което е съпруг на първото /чл.3, т.1 от ЗЗДН/ и в преклузивния 4 срок по чл.10, ал.1 от Закона, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Домашното насилие има легална дефиниция в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закона. То е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Доказателствата по делото сочат, че в настоящото производство актовете на домашно насилие на ответника спрямо молителката се изразяват в нанесено й физическо /насочено към причиняване на телесни увреждания/, психическо /насаждане на страх/, емоционално /предизвикване на отрицателни емоции/ и икономическо насилие /принуда за неправомерно изразходване на активите от имуществото й/, както и в принудителното ограничаване личната свобода и личните й права. Проявление на физическо насилие е издърпването на ухото на Р.Д. на 14.02.2021 г., хващането й за ръката и блъскането й по тялото на 17.02.2021 г. Психическо и емоционално насилие спрямо молителката е упражнявано на всичките три дати, а и преди това, изразяващи се в непрекъснати викове, обиди и заплахи са саморазправа, включително и в присъствието на детето. Израз на икономическо насилие е принуждаването на молителката да тегли и погасява кредит, за да изплати дълговете на съпруга си, да му дава средства от заплатата си с обяснението, че „му трябвали пари“ или за да откупи вещ или техника на семейството. Личните права и личната свобода на Д. са ограничавани от съпруга й посредством следенето й /този факт се признава от ответника в съдебно заседание, който твърди, че сега дори останал без работа заради това/, постоянните му прозвънявания на телефона й поради желанието му да знае къде се намира тя във всеки един момент, защото му била съпруга, принудителното вземане на телефона й, четенето на личната й ел.поща, следенето кой страници на Гугъл е посещавала. Страховете на ответника какво прави или не прави съпругата му не могат да оправдаят това му поведение спрямо нея и детето. Личните впечатления на съда от малолетната И. са, че детето е доста стресирано от скандалите на баща си и изобщо от лошите отношения на родителите си. Има желание да споделя какво се случва в дома им, но е започнало и да заеква. И.Д. не е посягал на детето си, но то се страхува и е убедено, че някой ден в агресията си баща му може и да му посегне. И. се надява поне сега, когато баща му не живее с тях и се виждат по-рядко, да има време за нея и да й обръща внимание. На съда прави впечатление и изключително „неспокойното“ поведение на ответника в съдебната зала /възможно най-меко казано/, което не може да се опише с думи и от което съвсем основателно изпитват страх молителката и 5 дъщеричката им.